Болест на стомаха и дванадесетопръстника, неуточнена МКБ K31.9

При невъзможност за класифициране на наличните промени по хода на стомашната и дуоденалната лигавица, проявили се в резултат от различни вредни въздействия и фактори и наличие на нехарактерни прояви се говори за болест на стомаха и дванадесетопръстника, неуточнена.

Състоянието се наблюдава рядко във връзка с големия напредък в съвременната диагностика и възможностите за категоризация на болестните промени, въпреки което подобна диагноза не е изключена.

Симптомите обикновено са неспецифични, диагностиката се осъществява по метода на изключването, а лечението е предимно симптоматично с отстраняване при възможност на известните рискови фактори.

Особености и симптоми на болестта

Секреторната функция на стомаха се осъществява от стомашните жлези. Нарушения на стомашната секреция или болест на стомаха и дванадесетопръстника, неуточнена, възникват при изменения в броя, при хипертрофия или атрофия на клетките на тези жлези, както и при изменения във функционалната им активност.

Стомашният сок съдържа солна киселина, протеолитични ензими, главно пепсиногени, мукус, вътрешния антианемичен фактор, няколко пептида, погълната слюнка и постъпил от дуоденума сок. Секрецията на стомашен сок протича в три фази, а именно нервно-рефлексна, нервно-химична и чревна.

Първата фаза е свързана с функционалното състояние на n. vagus. При повишен тонус на вагуса се отделя по-голямо количество ацетилхолин, а чрез него и стомашен сок, богат на солна киселина и протеази. Стомашната секреция се стимулира и от местно освобождавания хистамин. Втората фаза се медиира от хормона гастрин, образуван в G-клетките на антрума на стомаха. Третата фаза на стомашната секреция започва с попадане на порции стомашно съдържимо и на разпадните белтъчни продукти. През нея се отделят последните 10 процента от общото количество на стомашния сок. Нормално количество на отделения за 24 часа стомашен сок е около два литра и половина.

При наличие на патология стомашната секреция може да бъде повишена (хиперсекреция), намалена (хипосекреция) или да липсва (ахилия). Тези количествени промени обикновено се съчетават и с качествени изменения, като повишена киселинност (хиперацидитет) или намалена киселинност.

В рубриката на болест на стомаха и дванадесетопръстника, неуточнена, могат да бъдат включени следните състояния:

• състояния, протичащи с хиперсекреция: хиперсекреция и хиперацидитет може да се наблюдава при язва на дванадесетопръстника, при някои хронични гастрити, синдром на Цьолингер-Елисон, при приемане на дразнещи храни и подправки, под влияние на кофеин съдържащи напитки, алкохол, на някои лекарствени препарати и други
• състояния, протичащи с хипосекреция: хипосекрецията на стомашен сок и хипацидитет се наблюдава при рак на стомаха, хроничен атрофичен гастрит, язва на стомаха и други. В тези случаи храната много бързо напуска стомаха и не се подлага на достатъчно ензимно действие. Недостатъчно смляната в стомаха храна, попадайки в дуоденума, предизвиква дразнене на лигавицата на червата, усилване на перисталтиката и поява на диария. При хипосекреция на солна киселина и на пепсин в стомашния сок се нарушава резорбцията на желязото. Пепсинът подпомага извличането на тривалентното желязо от протеините на храната, а солната киселина го превръща в двувалентно и така то може да бъде резорбирано в дванадесетопръстника и началната част на тънките черва. Ако намалението на солната киселина се съчетае с намаление или липса на гастромукопротеин се нарушава резорбцията на витамин В12 и се развива перинициозна анемия
• липса на секреция: при атрофия или некроза на жлезистия апарат на стомаха се наблюдава ахилия. В тези случаи храносмилането в стомаха в разстроено до краен предел. В червата настъпва анаеробно гниене. Изпражненията са диарични, зловонни, с несмлени мастни капки и мускулни влакна. Организмът е с намалени защитни сили и намалена устойчивост към чревни инфекции. Състоянието се наблюдава изключително рядко в клиничната практика

Като синоними на болест на стомаха и дванадесетопръстника, неуточнена, могат да се използват още разстройство на стомаха, функционални нарушения на стомаха, функционално разстройство на стомаха, гастродуоденални разстройство, гастропатия и други.

От нарушенията на секреторната функция на червата особено важно значение имат нарушенията в дуоденума. Тук се изработва значително количество мукус, голям брой ензими и хормони. Нарушенията на дуоденалната секреция могат да се дължат на възпалителни и дистрофични процеси в лигавицата, на промени в симпатикусовата или параимпатикусовата инервация.

При увеличена продукция на мукус се намалява действието на ензимите, а при намаление се създават условия за пептично действие на стомашния сок върху лигавицата на дванадесетопръстника, образуват се язви. Резорбтивната функция на червата се нарушава при възпалителни, атрофични и улцерозни процеси, които намаляват резорбтивната повърхност на вилите и микровилите.

При двигателни нарушения в храносмилателния тракт също се засяга резорбцията на храната поради нейното по-бързо преминаване при диарии или поради продължително задържане при запек, илеус, с развитие на гнилостни процеси, с притискане на кръвоносните съдове и развитие на хипоксия в стената на червото.

Поставяне на диагнозата

Диагностичният подход изисква провеждането на разностранни и комплексни изследвания с различна насочено, като най-често диагнозата се поставя по метода на изключването. Целта на диагностичните изследвания е подпомагане на диференциалната диагноза и изключване на други възможни болестни процеси, при възможност изясняване на причините и рисковите фактори, довели до развитието на болестта и уточняване на особеностите в самия болестен процес.

За целта най-често се назначават следните изследвания:

• анамнеза и физикален преглед: слабо информативен метод на изследване, който може да насочи към болест на стомаха и дуоденума, да хвърли светлина върху някои рискови фактори, да изясни давността на оплакванията. При някои пациенти липсват патологични физикални находки, докато при други се установяват болки в определена област, промени в перисталтиката, клинични данни за анемичен синдром и други
• лабораторни и микробиологични изследвания: целта на подробните лабораторни изследвания е установяване на изменения в нормалния кръвен ред (данни за анемия, данни за дефицит на витамини или минерали), увреждане на други органи (черен дроб, панкреас, бъбреци), промени в коагулацията, изменения в електролитния баланс и други. Микробиологичната диагноза се назначава за изключване на подлежащ инфекциозен процес, като с голямо значение са изследванията за хеликобактер пилори (бактерията е чест причинител на стомашни и дуоденални увреждания)
• образни и инструментални изследвания: с най-високо информативно значение във връзка с особеностите в техниката на изпълнение и възможността за визуализация на наличните промени, са образните и инструментални методи на изследване. Често се назначават рентгенография с използване на бариева каша за контраст, горна ендоскопия, долна ендоскопия (по преценка в хода на ендоскопското изследване се взима материал от различни области за биопсия и последваща хистологична типизация), компютърна томография и други
• други изследвания: в някои случаи се назначават и други изследвания, като например манометрично изследване, проследяване нивата на стомашното pH за 24 часа, изследване на специфични ензими и антитела и други

Диференциалната диагноза е изключително широка и на практика включва всички възможни заболявания, локализирани в стомаха и дванадесетопръстника (автоимунни, инфекциозни, възпалителни, неопластични), както и някои системни заболявания, водещи до прояви от страна на стомашно-чревния тракт.

Лечение на болестта

Терапевтичният подход при пациентите с болест на стомаха и дванадесетопръстника, неуточнена, е предимно симптоматичен, индивидуален и комплексен, като включва поредица от мероприятия до пълно възстановяване на пациентите.

Обикновено се предприема консервативно лечение, като само в изключително редки случаи (при тежки усложнения, при заплаха за живота на пациента, при липса на други алтернативи) се назначава хирургично лечение.

Обикновено лечението включва някои от следните мерки:

• симптоматична лекарствена терапия: в зависимост от основните оплаквания при отделните пациенти се назначават медикаменти от различни фармакологични групи. Така например при повишена киселинност е уместно назначаването на подходяща антисекреторна терапия с използване на инхибитори на протонната помпа, Н2-блокери, антиациди. При много от пациентите е уместно назначаването на препарати, съдържащи симетикон за облекчаване проявите на метеоризъм, гастродуоденални мукозопротектори, витаминни добавки, ензими за подобряване на храносмилането и други
• антибиотична терапия: при изолиране на микробна флора, особено на хеликобактер пилори, се назначава подходяща антибиотична терапия, като за ерадикация на бактерията се включват тройна или четворна схема, съдържащи антибиотици, антисекреторни агенти и в някои случаи бисмутови препарати. След антибиотичния курс е необходимо повторно изследване за хеликобактер пилори за потвърждаване успеха на лечението
• диета: промени в храненето се назначават при много от пациентите, тъй като водят до цялостното подобряване на храносмилането. Често грешки в диетата стоят зад някои от оплакванията, поради което се препоръчва ограничаване консумацията на мазни, пържени и пикантни храни, газирани напитки, кофеин, консервирани храни, силно преработени храни и повишаване консумацията на сезонни плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, млечни продукти, бяло месо. Консумацията на алкохол не е препоръчителна, тъй като може да доведе до влошаване на симптомите. Преяждането и гладуването могат също да влошат протичането, поради което се препоръчва по-чест прием на храна, но в по-малки количества
• общи мерки: общите мероприятия са насочени към цялостно подобряване на здравословното състояние с помощта на подходяща физическа активност, отказ от тютюнопушене, редукция на теглото при лица със затлъстяване, контрол над нивата на кръвната захар, липидния профил, кръвното налягане, лечение и контрол на подлежащите заболявания

Прогнозата при болест на стомаха и дванадесетопръстника, неуточнена, се определя индивидуално, но при голям процент от пациентите е благоприятна, като последните се повлияват добре от приложените терапевтични мероприятия.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain