Непроходимост на дванадесетопръстника МКБ K31.5

Към други заболявания на стомаха и дванадесетопръстника се включва развитието на непроходимост на дванадесетопръстника. Приблизителни синоними на болестта са дуоденалната цикатризация, стриктура на дуоденума, дуоденална обструкция, хроничен дуоденален илеус, дуоденостаза и други. При непроходимост на дванадесетопръстника са разстройства в моторната функция на дванадесетопръстника при заболявания на дванадесетопръстника и съседните органи.

Според редица автори хроничната дуоденална непроходимост се среща при около половината от заболявания на стомаха, панкреаса, жлъчния мехур, жлъчните пътища и нарушения във вегетативната нервна система.

Непроходимост на дванадесетопръстника: причини, особености, симптоми

Редица причини и фактори могат да съдействат за развитието на характерната за заболяването клинична картина. Най-общо факторите се разделят на две големи групи, а именно:

• общи фактори, предизвикващи дуоденостаза: към тях се включват различни интоксикации, хормонални нарушения (хипотиреоидизъм, диабет, нарушения в половите жлези), авитаминози, заболявания на ЦНС и други, които имат общ характер и оказват въздействие на нивото на целия организъм
• местни фактори, предизвикващи дуоденостаза: към тях се включват мезаденит, аномалии в интрамуралните мускулночревни плексуси, възпалителни процеси, притискане на горната мезентериална артерия, тотален перидуоденит, аномалии в завъртането на първата бримка на йеюунума и други, които са локализирани в областта на дуоденума. Тук се включва и наличието на подлежащи адхезии, херния, неопластичен процес и други

Клиничната картина на непроходимост на дванадесетопръстника показва известна вариабилност при отделните пациенти в зависимост от етиологията на болестта, давността на болестния процес, общото състояние на засегнатите, наличието на други рискови фактори, излагащи пациента на опасност от усложнения.

Различават се шест степени на повишено интрадуоденално налягане, според които може да се изясни и тежестта на заболяването:

• скрита дуоденална хипертензия: налягането в дуоденума е в границите на нормата, но евакуацията на дуоденалното съдържимо е забавена
• изолирана дуоденална хипертензия: увеличено налягане в дуоденума и нормално налягане в стомаха и хранопровода и тънкото черво
• дуоденална хипертензия с рефлукс: повишено налягане в дуоденума и стомаха и нормално в хранопровода
• дуоденална хипертензия с рефлукс в стомаха и хранопровода: повишено вътрелуменно налягане в дуоденум, стомах и хранопровод
• тънкочревна хипертензия: увеличено налягане в тънкото черво, заедно с дуоденалното налягане
• дуоденална хипертензия: налягането във всички отдели е снижено, особено в дуоденума

При болни с дуоденостаза се наблюдават три клинични форми на протичане, а именно компенсирана фаза (налице е само дуоденална хипертензия), субкомпенсирана фаза (налице са дуоденална хипертензия с дуодено-стомашен рефлукс) и декомпенсирана фаза (налице е силно намалена до липсваща моторно евакуаторна функция на дуоденума с атония и дилатация на дванадесетопръстника).

Клиничните прояви на болестта могат да включва синдром на стомашно-чревен дискомфорт, гастродуоденален синдром с язвен симптомокомплекс, холецистоподобен синдром, панкреатоподобен синдром, симптоми на остър хирургичен корем, възможно е наличието и на безсимптомни скрити форми на дуоденостазата. При много от пациентите се съобщава за абдоминални крампи и болки, подуване на корема, повръщане, гадене, умора, намален апетит, тежка констипация (запек), признаци на дехидратация и други.

Липсата на своевременни мерки излага пациентите на риск от поява на различни по вид усложнения, поради невъзможността за оптимално преминаване на хранителните пасажи.

Поставяне на диагнозата

Диагностицирането при дуоденална непроходимост изисква комплексен подход и прилагане на клинични, лабораторни и образни изследвания с цел потвърждаване на диагнозата и различаване от други болестни процеси в областта.

За целта обикновено се назначават:

• разпит и преглед на пациента: подробната анамнеза може да установи давността и приблизителната тежест на клиничните прояви, да се изясни наличието на диагностицирани подлежащи заболявания и индивидуални особености. При обективното изследване на корема се установява подуване в горната половина, а при палпация често е налице болезненост в дясното подребрие и епигастриума и понякога разширена чревна бримка, при аускултация се установява плискане в същата зона при голям процент от засегнатите
• лабораторни изследвания: стандартните лабораторни изследвания могат да изяснят наличието на ранни усложнения, промени в кръвния ред, коагулационния статус, алкално-киселинното равновесие
• образни и инструментални методи на изследване: в масовия случай диагнозата се потвърждава с помощта на резултатите, получени в хода на образната диагностика. За поставяне на диагнозата са необходими рентгенография на горните отдели на храносмилателния тракт с контраст (най-често бариева каша) и проследяване на пасажа за установяване на нивото и функционалното състояние на заболяването, фибродуоденоскопия, с възможности за етиологична диагностика и стадиране на заболяването. Извършването на манометрия, ехография и компютърна томография са от значение за етиологичното уточняване и диференциалната диагностика на заболяването

Диференциалната диагноза налага различаване от редица заболявания в този отдел на стомашно-чревния тракт с възпалителна, автоимунна, неопластична или инфекциозна етиология и при възможност изясняване на етиологията на заболяването (включително и недиагностицирани подлежащи заболявания) с цел оптимизация на последващото лечение.

Лечение при непроходимост на дванадесетопръстника

Терапевтичният подход при пациентите с дуоденална непроходимост се определя индивидуално, като с най-голямо значение са общото състояние на пациентите, степента на непроходимост, наличието на усложнения и подлежащи заболявания.

Дефинитивното лечение изисква оперативна намеса, като след това се препоръчва спазването на определени мерки за оптимално протичане на следоперативния период и възстановяване.

При някои пациенти може да се приложат и консервативни мерки на лечение (лекарства, промени в храненето, общи мероприятия и други).

Обикновено лечението при непроходимост на дванадесетопръстника включва:

• консервативно лечение: консервативен подход се прилага в началните стадии на заболяването, като може да включва лечение с подходяща диета (като цяло се препоръчва намаляване приема на твърда храна, прием на течно-кашави храни, богати на протеини, антиоксиданти, витамини и ограничаване на алкохол, газирани напитки, мазни, консервирани, силно преработени храни, богати на целулоза храни и други), витаминотерапия, стимулатори на моталитета на горните отдели на храносмилателния тракт и дуоденални промивки, ензими за подобряване на храносмилането, средства за намаляване на дискомфорта на пациентите и различни по вид симптоматични средства
• хирургично лечение: основното лечение при дуоденална непроходимост е оперативното, като за целта се използват различни хирургични подходи в зависимост от особеностите в състоянието на пациентите. В съвременните условия се прилагат най-често лигаментектомия, дуодено-йеюноанастомоза, гастроентеростомия, стомашна резекция и други. Преди операцията пациентите се хоспитализират и след внимателна предоперативна подготовка (изясняване на особеностите на болестта, наличие на други заболявания, прием на лекарства, налични алергии и други) се преминава към оперативното лечение. След това пациентите подлежат на активно наблюдение и контрол за период от около една седмица (времето варира при отделните пациенти в зависимост от използваната хирургична техника и особеностите на заболяването), като оптималните грижи в следоперативния период значително подобряват възстановяването и намаляват риска от развитие на следоперативни усложнения

Липсват специфични превантивни мероприятия за намаляване риска от поява на болестта, но като цяло се препоръчва контрол и лечение на подлежащите заболявания, редовни профилактични изследвания, оптимална грижа за здравето (хранене, физическа активност, почивка) и своевременна консултация с лекуващия лекар при поява на необичайни симптоми.

Прогнозата при непроходимост на дванадесетопръстника се определя индивидуално при всеки отделен пациент в зависимост от състоянието му, лечебните мерки и терапевтичния отговор спрямо тях.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain