Флегмон и абсцес в устната кухина МКБ K12.2

› Въведение

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Абсцесът представлява остро ограничено възпаление на меките тъкани и образуване на кухина, ограничена от левкоцитарен вал с наличие на гнойна колекция. Флегмонът е дифузно остро възпаление на меките тъкани с възникване на нови огнища в съседните тъкани без наличие на кухина.

Флегмон и абсцес в устната кухина включва:

• Флегмон на пода на устната кухина
• Субмандибуларен абсцес

Други използвани синоними за тези патологични състояния са: абсцес на бузата, абсцес на устната тъкан, абсцес на сублингвалното пространство, абсцес на подчелюстната област, флегмон на пода на устата, флегмон на меки тъкани на устата, флегмон на подчелюстната област, възпаление на увулата, ангината на Ludwigs, субмандибуларен флегмон.

Етиология

При абсцеси основните инфекциозни причинители са стрептококи, стафилококи, диплококи, пневмококи, B.coli, P.aurogenosa, Spirochaeta buccalis и други. Различните заболявания на устата, в това число на зъбите и венците, и някои заболявания и наранявания в областта на лицето могат да се считат на първо място като входна врата на инфекцията. При тези обстоятелства тя попада per continuitatem в рехавата съединителна тъкан в дъното на устата.

Флегмоните се причиняват предимно от анаеробни стрептококи, стафилококи, B.fusiformis, Spirochaeta buccalis и други. Инфекцията прониква най-често от кариозни зъби, от тонзилите и през замърсени рани в областта на устата и глътката. Според някои автори главната патогномонична характеристика отначало се състои в твърд оток, след което настъпва широка некроза на тъканите в дъното на устата, нерядко и с некроза на разположените тук мускули, и с наличието на мехурчета от газ. При инцизиите се отделя кървенисто оцветена течност с неприятна миризма. Липсата на гной е една от главните особености на angina Ludovici и не трябва да се смесва с флегмона в дъното на устата, съпровождащ се с обилно образуване на гной.

Клинична картина

Клиничната картина на флегмоните и абсцесите е пряко свързана със своя причинител и с характера му(анаеробна, аеробна, моноинфекция, полиинфекция), вирулентност, имунен профил на пациента, локализация на процеса и моментно състояние и увреденост на отделните органи и системи. Има симптоми, които са общи за всички флегмони и абсцеси, независимо от тяхната локализация. Те биват локални и системни, като към локалните спадат:

• Болка – може да бъде пулсираща, ирадиираща с постоянно нарастващи сила и интензитет, като последният зависи от разпадните продукти на възпалението, дразнещи нервните рецептори. След евакуиране на гнойната колекция обикновено болката намалява рязко.
• Наличие на инфилтрат вследствие на възпалението и образувалото се огнище, като големината му зависи от локализацията на процеса. Така при повърхностно разположени абсцеси и флегмони възпалителният инфилтрат е по-силно изразен, а при дълбоко разположни е малък или липсващ.
• Кожа – хиперемирана, лъскава, опъната в областта на огнището
• Локално повишена температура
• Заличаване естествените гънки на кожата над огнището
• Ангажиране на лимфните възли
• При спонтанен пробив се образуват фистули, от които изтича гной
• Установяват се хипер-, хипосаливация или асиалия. Слюнката променя цвета и гъстотата си
• Foetor ex ore – неприятен дъх от устата
• Некротичен тъканен разпад и образуване на патологична комуникация с устната кухина

Системните симптоми са изразени в различна степен, зависещи от настъпилия интоксикационен процес, предизвикан от микроорганизмите и техните токсини. Към тях спадат:

• От страна на нервна система – главоболие, безсъние, сънливост до колапс, изразено чувство на безпокойство
• От страна на сърдечно-съдовата система – тахикардия, хипотония, ритъмни нарушения
• От страна на храносмилателната система – гадене, повръщане, безапетитие
• Паниентът е фебрилен, температурата му е над 38 градуса, като увеличаването на температурата не е задължително да корелира с тежестта на процеса.

Диагноза

Диагнозата се поставя лесно чрез анамнеза, заедно с оглед на пациента. При абсцес се установяват оток по бузите, брадата, езика, а при разположение на абсцеса в самия език той е силно задебелен и некротично обложен. При флегмон на пода на устната кухина обективно най-ранният симптом е твърдият като дърво субментален оток, който в повечето случаи бързо обхваща цялото дъно на устата, спускайки се на нивото на шията и под него. Гълтачът е стеснен и гълтането силно затруднено, гласът е дрезгав, а в някои случаи дишането също може да бъде смутено.

Лечение

И при абсцес, и при флегмон се извършва консервативно локално лечение. То се прилага преди и след хирургичното лечение с цел ограничаване разпространението на инфекцията, резорбция на отделените токсини, понижаване на болката. Имобилизира се засегнатия орган, апликира се лед в началните етапи на възпалението, тъй като се ограничава отока и се потиска самия процес на възпаление. По-късно се прилага и топлина чрез лазер с цел увеличаване репаративните процеси и кръвоток в засегнатата област. Медикаментозно освен антибиотици се прилагат също хепарин, корекция на водно-солевия баланс чрез инфузионни разтвори.

Лечението на абсцес в устната кухина се извършва съгласно общоприетите правила на гнойната хирургия – извършване на широка инцизия с последващо дрениране, а при абсцес в субмандибуларната област се извършват двойни инцизии отвън по кожата под брадата и отвътре през лигавицата в сублингвалната област. Успоредно с хирургичното върви и антибиотично лечение, като е най-добре да се направи микробиологично изследване за установяване вида на причинителя с последващ прием на антибиотик, чувствителен на дадения микроорганизъм, но може и да започне директно лечение с широкоспектърни антибиотици в големи дози. При късно проведено лечение могат да настъпят медиастинити, белодробни абсцеси, сепсис, които в крайна сметка довеждат до летален изход.

При флегмон на дъното на устата лечението започва незабавно, като то бива общо и местно. Общото лечение се свежда до прием на широкоспектърни антибиотици в големи дози, антипиретици, аналгетици и други. Местното лечение е хирургично – извършват се множество инцизии по кожата под брадата, на шията и по-надолу, проникващи в дълбочина в интерстициалните пространства, като при дренирането тези инцизии се съединяват в дълбочина една с друга. Усложненията при флегмон са значителни – развитие на шиен или гръден медиастинит, тромбоза на sinus cavernosus, абсцес на мозъка, които водят до леталитет.

Изображение: ?go?t?, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons;