Аневризма на торако-абдоминалната аорта с руптура МКБ I71.5

Аневризма на торако-абдоминалната аорта (ТААА) може да бъде вродено, както е при синдромите на Марфан и Ехлер-Данлос, или придобито, както е при артериити от типа на Такайашу или при луес, или дори да е резултат на дегенеративни заболявания от типа на кистичната медионекроза (кистична дегенерация на медията) на Ердхайм. Най-често, обаче, в над 80% от случаите, аневризма на торако-абдоминалната аорта е резултат от напреднала атеросклероза почти винаги в съчетание с дълготрайна и неконтролирана хипертония.

Отделна клинична група представляват редките посттравматични аневризми. ТААА се локализират предимно в участъците с най-голямо хемодинамично натоварване на гръдната аорта, но сравнително често се засягат и повече от един сегмент. Аневризмите на торако-абдоминалната аорта са предимно фузиформени. Аортната стена в областта на аневризмата запазва своя трислоен строеж, но е с нарушена структура - с фрагментирани и намалени по количество еластични и колагенни влакна.

Остро настъпилата руптура на аневризма на торако-абдоминалната аорта се проявява с внезапно спадане на артериалното налягане при хипертоници, често съпроводено със синкоп и интензивна болка за стернума или между скапулите отзад на гърба, разпространяваща се към корема или долната част на гърба. Наред с това се проявяват различни исхемични синдроми или интестинална исхемия, артериална недостатъчност на крайник.

Диагнозата аневризма на торако-абдоминалната аорта с руптура се поставя с помощта на образни изследвания като рентгенография на гръден кош, трансезоагеална ехокардиография или спирална КТА.

Лечението на аневризма на торако-абдоминалната аорта с руптура е хирургично.