Оклузия и стеноза на каротидна артерия МКБ I65.2

› Въведение

› Честота и причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Усложнения и прогноза

Каротидната артериална болест възниква, когато мастни отлагания, наречени плаки, запушват кръвоносните съдове, които доставят кръв до мозъка и главата. Тези запушени кръвоносни съдове увеличават риска от инсулт. Това заболяване често се развива бавно. Първият признак на състоянието може да бъде инсулт или преходна исхемична атака.

Въведение

Стенозата на каротидната артерия е състояние, което възниква, когато каротидната артерия, голямата артерия от двете страни на врата ви, се запуши. Когато плаката блокира нормалния поток на кръв през каротидната артерия, сте изложени на по-висок риск от инсулт. Натрупването на плака се нарича атеросклероза.

Можете да развиете стеноза на каротидната артерия, в която и да е от двете артерии на врата ви или и в двете. Това състояние може да се влоши с течение на времето без медицинска помощ, което може да доведе до инсулт с тежки усложнения, които могат да включват смърт.

Каротидната недостатъчност обхваща всички симптоми на нарушение на мозъчното кръвообращение, дължащи се на патологични промени в сънните (каротидните) артерии. Общата каротидна артерия вдясно се отделя от tr.brachiocephalicus, а вляво - от най-изпъкналата част на аортната дъга.

Поради това началните отдели на двете артерии, които се намират в областта на гръдната кухина, са асиметрични. Във възходяща посока тази асиметрия постепенно се изглажда. В областта на шията общата сънна артерия се разполага встрани от трахеята, а по-нагоре - встрани от гръкляна, щитовидната жлеза и гълтача, които предизвикват и постепенното и отклоняване в латерална посока.

Честота и причини

Заболяването на каротидните артерии се причинява от натрупване на мастни отлагания, известни като плаки, в артериите, които изпращат кръв към мозъка. Плаките са струпвания, които съдържат холестерол, мазнини и кръвни клетки, образуващи се в артерията. Този процес се нарича атеросклероза.

Сънните артерии се стесняват, когато са запушени с плаки. Запушването в каротидните артерии затруднява достигането на кислород и хранителни вещества до мозъка.

Рискови фактори

Факторите, които увеличават риска от заболяване на каротидните артерии, включват:

• Високо кръвно налягане - твърде големият натиск върху стените на артериите може да ги отслаби и да ги направи по-лесни за увреждане.
• Употреба на тютюн - никотинът може да раздразни вътрешната обвивка на артериите. Тютюнопушенето също така увеличава сърдечната честота и кръвното налягане.
• Диабет - диабетът намалява способността за преработка на мазнини, създавайки по-голям риск от високо кръвно налягане и атеросклероза.
• Високи нива на мазнини в кръвта - високите нива на холестерол с ниска плътност на липопротеините и високите нива на триглицериди, кръвна мазнина, спомагат за натрупването на плаки.
• Фамилна анамнеза - рискът от каротидно артериално заболяване е по-висок, ако роднина има атеросклероза или коронарна артериална болест.
• Възраст - артериите стават по-малко гъвкави и по-склонни към увреждания с възрастта.
• Затлъстяване - наднорменото тегло увеличава шансовете за високо кръвно налягане, атеросклероза и диабет. Консумацията на диета с високо съдържание на мазнини може да допринесе за затлъстяване и да увеличи риска от каротидно артериално заболяване.
• Сънна апнея - паузите в дишането през нощта могат да увеличат риска от инсулт.
• Липса на упражнения - липсата на упражнения води до състояния, които могат да увредят артериите, включително високо кръвно налягане, диабет и затлъстяване.

Патофизиология

Патофизиологията на каротидната недостатъчност се състои основно в атеросклеротични промени в общата сънна артерия. Особеностите на морфологичния строеж на атероматозната плака определя различните форми на развитие на заболяването:

• Постепенно нарастване на стабилна атеросклерозна плака
• Нарастване и разпадане на нестабилна плака
• Развитие на улцерирана плака с пристенна тромбоза, от която се отделят малки тромби

Съществуват и други промени в сънните артерии, които макар и доста редки, могат да се проявят чрез каротидна недостатъчност:

• Патологична извитост, дължаща се на удължаване или в спираловидно нагъване
• Гигантоклетъчен артериит или атеросклероза на аортната дъга
• Емболия на сънната артерия, при вътресърдечна тромбоза
• Дисекираща аневризма на аортната дъга, която спира или редуцира кръвотока по сънната артерия, аневризма на сънната артерия и др.

Симптоми

Клиничната картина на оклузия и стеноза на каротидна артерия включва следните стадии:

• Асимптомен стадий, при който не се установява огнищна неврологична симптоматика, долавя се само общомозъчна симптоматика с нарушения в паметта, загуба на способността за концентрация и за продължителна умствена работа, главоболие и други.
• Транзиторни исхемични атаки, които са израз на остра недостатъчност на мозъчното кръвоснабдяване, която отзвучава напълно за време от 2 минути до 24 часа. Болния се оплаква от двигателни нарушения, сетивни промени, зрителни и говорни разстройства.
• Инсулт с пълно възстановяване е остро нарушение на мозъчното кръвообращение с огнищна неврологична симптоматика, която отзвучава напълно за 1-3 седмици. Най-често се наблюдават централни моно- или хемипарези, по-рядко сетивни нарушения, моторна или сензорна афазия.
• Завършен исхемичен инсулт, който започва с остро тежко мозъчно кръвообращение, което довежда до трайна неврологична симптоматика, нарушения в зрението и психичен дефицит. Прогнозата на инсулта се определя от големината на исхемичната зона и общото състояние на болния, но по начало е лоша със смъртност 25-35 % и с много висока инвалидност.

Диагноза

Диагнозата обикновено започва с медицинска анамнеза и физически преглед. Прегледът обикновено включва слушане за шумолящ звук, известен като шум, над каротидната артерия на врата. Стеснена артерия причинява звука. Следващата стъпка може да бъде тест за физически и умствени способности, като сила, памет и реч.

Образни изследвания

Те могат да включват:

• Ултразвук - той изследва кръвния поток и налягането в каротидните артерии.
• КТ и ЯМР - те могат да покажат дали сте прекарали инсулт или други проблеми.
• КТ ангиография или ЯМР ангиография - те дават повече информация за кръвния поток в каротидните артерии. Тези сканирания правят изображения на врата и мозъка, след като контрастно вещество се постави в кръвоносен съд. Багрилото прави областите на изображенията да се открояват.

Ако тези тестове не могат да определят причината за вашите симптоми и се подозира заболяване на каротидната артерия, може да се нуждаете от по-инвазивен тест.

Катетърната церебрална ангиография включва поставяне на дълга, тънка тръба, наречена катетър, в артерия в слабините или китката. Катетърът се прокарва до мозъка с помощта на рентгеново изображение. В кръвоносните съдове на мозъка се инжектира багрило, за да бъдат видими под рентгенова снимка. Този тест може да помогне за идентифициране на вида плака, която запушва артериите ви.

Лечение

Целта при лечението на каротидна артериална болест е предотвратяване на инсулт. Лечението зависи от това колко са блокирани каротидните артерии, дали запушването причинява симптоми, както и от възрастта и други заболявания на човека, който има запушване.

Медикаментозна профилактика и лечение на заболяването се осъществява с прилагане на антиагреганти, антилипидемични медикаменти и специален режим. Прилагат се и антикоагуланти, ноотропни средства и вазодилататори. Освен медикаментозно, в някои случаи се прилага и оперативно лечение на заболяването.

Лечението на лека до умерена блокада може да включва:

• Промени в начина на живот, за да се забави натрупването на мастни отлагания. Те могат да включват отказване от тютюнопушене, отслабване, здравословно хранене, намаляване на приема на сол и редовни упражнения.
• Лекарства за контрол на кръвното налягане или понижаване на холестерола. Това може да включва ежедневен прием на аспирин или друго лекарство за разреждане на кръвта, за да се предотврати образуването на кръвни съсиреци.

При тежка блокада или за хора, които са претърпели ТИА или инсулт, лечението може да включва премахване на блокада. Най-често срещаните хирургични опции включват:

• Каротидна ендартеректомия - това често се използва за лечение на тежка каротидна артериална болест. След разрязване по предната част на врата, хирургът отваря блокираната каротидна артерия и премахва плаките. Хирургът използва шевове или присадка, за да поправи артерията.
• Каротидна ангиопластика и стентиране - това лечение е предназначено за запушвания, твърде трудни за достигане с каротидна ендартеректомия или за хора с други здравословни проблеми, които правят операцията твърде рискована. Това включва локално обезболяващо лекарство, известно като анестезия.

Хирургът използва тръба, известна като катетър, за да изпрати малък балон до областта на запушването. Хирургът надува балона, за да разшири артерията. След това хирургът поставя малка спирала от телена мрежа, известна като стент, за да предотврати повторното стесняване на артерията.

Усложнения и прогноза

Каротидната артериална болест причинява около 10% от инсултите. Инсултът е спешно медицинско състояние, което може да причини увреждане на мозъка, мускулна слабост и евентуално смърт.

Каротидната артериална болест може да доведе до инсулт чрез:

• Намален кръвен поток - каротидната артерия може да се стесни толкова много поради атеросклероза, че да не достига достатъчно кръв до части от мозъка.
• Разкъсани плаки - част от плака може да се откъсне и да се придвижи до по-малки артерии в мозъка. Парчето плака може да се заклещи в една от тези по-малки артерии. Това запушване прекъсва кръвоснабдяването на част от мозъка.
• Запушване с кръвен съсирек - някои плаки са склонни към напукване и образуване на неправилни повърхности по стената на артерията. Тялото реагира по начина, по който реагира на нараняване. То изпраща кръвни клетки, които подпомагат процеса на съсирване, в областта. Резултатът може да бъде голям съсирек, който блокира или забавя кръвния поток към мозъка, причинявайки инсулт.

Изображения: freepik.com