Преждевременна камерна деполаризация МКБ I49.3

Синдромът на преждевременно възбуждане на камерите се дължи на аномалии в предсърдно - камерното провеждане поради наличие на допълнителни връзки - мускулни влакна, които съединяват предсърдията с камерите, като заобикалят цялата или части от проводната система. Създават се условия, импулс от предсърдията да премине направо в работния миокард на камерите за време, значително по-късо от времето за нормалното AV - провеждане.

Антероградното провеждане от предсърдията към камерите става по два пътя - нормалната AV - система и ДВ. Каква част от камерите ще се възбуди по единия или другия път зависи от техните електрофизиологични свойства.

Различават се четири основни типа ДВ:предсърдно - камерна, предсърдно - хисова, от AV - възела към камерите и от снопа на Хис към камерите, което обяснява и разнообразието на типовете камерно превъзбуждане. Клиничната картина зависи от честотата и типа на ритъмните нарушения, съпътстващи синдромите на преждевременно активиране на камерите.

   • LGL - синдром - допълнителния път е между предсърдията и снопа на Хис. По него импулсът от предсърдията заобикаля АВВ, но като цяло камерите се възбуждат предимно по нормалния път, поради което QRS - комплексът е с нормална ширина.

   • WPW - синдром - допълнителни път е между предсърдията и камерите. Налице е нееднакво по време активиране на камерния миокард и съкращението на камерата е асинхронно.

   • CLC - синдром - допълнителният път е между АВВ и бедрата на Тавара в камерния миокард. В повечето случаи протича асимптомно, открива се случайно.

Лечението на преждевременната камерна деполяризация бива медикаментозно с антиаритмични препарати и немедикаментозно с кардиоелектрошокова терапия или изкуствена кардиостимулация (имплантиране на кардиостимулатор).