Ревматична хорея без засягане на сърцето МКБ I02.9

Заболяване, при което ревматичната хорея е изолиран симптом на ревматичната болест и не се асоциира с клапно увреждане на сърцето, се нарича ревматична хорея без засягане на сърцето. Заболяването се дължи на ревматизма или болестта на Bouillaud-Сокольский. Ревматизмът е остро възпалително заболяване, което се проявява 2-4 седмици след инфекция на организма с бета-хемолитичния стрептокок от група А. Ревматизмът засяга ставите, сърцето, централната нервна система (ЦНС), кожата и подкожната тъкан. Заболяването има пристъпен характер. Първият пристъп най-често е във възрастта между 5 и 15 години. Различия в честотата на ревматизма между двата пола не се установяват. 

Причина за ревматичната хорея без засягане на сърцето е свързана с това, че заболяването се развива след фарингит (възпаление на структурите на гълтача) или ангина (гнойно-възпалителен процес, който обхваща небцовите сливици). Като основен причинител на фарингита и ангината са бета-хемолитичните стрептококи от група А, които имат ревматогенен характер. Роля за развитието на болестта има и генетично обусловената предразположеност, която се изразява в неадекватен имунен отговор на човешкия организъм срещу стрептококовите антигени. 

Клиничната картина на ревматичната хорея без засягане на сърцето се ръководи от симптоми от страна на нервната система. Типична за заболяването е хорея минор (хорея на Sydenham). Обикновено това е късна неврологична проява след остър ревматичен пристъп. Явява се седмици или месеци след прекарана стрептококова инфекция, когато симптомите на възпалителния процес започват да затихват. Хорея минор започва постепенно с променливо настроение, раздразнителност и астения (състояние, което се характеризира с лесна физическа и психическа уморяемост). С напредване на заболяването се изявява и основният симптомокомплекс, характеризиращ се с хиперкинезия, некоординирани движения и понижен мускулен тонус. Засягат се мускулите на лицето, ръцете и стъпалата. Хиперкинезията се проявява с неволеви, разхвърлени, некоординирани движения на крайниците и лицето, включително тикове, гримаси и атаксия (нарушена координация на тялото и крайниците). В последствие се нарушава почеркът и се затруднява храненето. Хиперкинезиите са по-често двустранни, засилват се при вълнение и емоции, а по време на сън отслабват и дори изчезват.

За поставяне на диагнозата ревматична хорея без засягане на сърцето се правят изследвания за установяване антитела спрямо стрептококови антигени (стрептолизин 0 и дезоксирибонуклеаза В), за да се докаже наличието на предшестваща стрептококова инфекция. Антистрептококовите антитела достигат най-висок титър около четвъртата - шестата седмица от началото на стрептококовата инфекция. В острия стадий на фарингита и ангината може да се изолират бета-хемолитични стрептококи от гърлена натривка.

Други лабораторни показатели за наличие на ревматична хорея без засягане на сърцето са: ускорено СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите), положителен CRP (С-реактивен протеин - показател за наличие на възпалителна реакция), увеличение на фибриногена, промени в протеините. Тези показатели дават информация за възпалителната активност на болестта.

За да се уточни причината за неврологичните нарушения се извършват някои координационни тестове и тестове за изследване на рефлексната дейност. 

Лечението на ревматичната хорея без засягане на сърцето се състои в първоначално овладяване на стрептококовата инфекция с помощта на антибиотици от групата на пеницилините. Едновременно с това се провежда терапия с нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), за да се повлияе и възпалителния процес. Използват се медикаменти за овладяване на усложненията от страна на нервната система.

При адекватно лечение клиничните прояви на хорея отзвучават за 1-2 месеца, само при някои болни, които не се повлияват от проведената терапия, лечението продължава по-дълго време.