Други болести на ухото, некласифицирани другаде МКБ H93

Човешкото ухо, което отговаря за възприемането на звуци, има сложна структура: ушна мида, външен слухов проход, средно ухо и вътрешно ухо. Вътрешното ухо е отговорно за възприемането на звука. Всички нарушения в един от отделите на слуховия апарат водят до развитието на определено заболяване, всяко от които има свои собствени характеристики, причини, симптоми и също така изисква определена терапевтична терапия.

Към други болести на ухото, некласифицирани другаде, спадат:

• Дегенеративни и съдови болести на ухото
• Шум в ушите (субективен)
• Други аномалии на слухово възприятие
• Болести на слуховия нерв
• Други уточнени болести на ухото
• Болест на ухото, неуточнена

Етиология

Етиологичният фактор за развитието на ушни заболявания могат да бъдат различни фактори на външната или вътрешната среда, както и съпътстващи заболявания на вътрешните органи.

Почти всички заболявания, засягащи ухото, имат подобна клинична картина и обикновено са придружени от болка в ушите с различна интензивност, загуба на слуха. Но все пак всяко заболяване изисква отделно лечение под наблюдението на лекар.

Следните причини могат да провокират ушни заболявания при възрастен:

• остър или хроничен тонзилит
• механични увреди
• остри вирусни инфекции
• чуждо тяло в ухото
• заболявания от страна на зъбите
• хипотермия на тялото
• намален имунитет

Възникването на други болести на ухото, некласифицирани другаде, може да се дължи на заболявания на:

• средното ухо: дисфункция на Евстахиевата тръба, серозен отит, баротравма, отосклероза, тимпаносклероза,
• вътрешното ухо: внезапна глухота, лабиринтити, имунологични или генетични увреждания на вътрешното ухо, ототоксични медикаменти
• слуховите пътища и централната нервна система: тумори, менингит, енцефалит
• при други заболявания: артропатии на долната челюст, патология на шийните прешлени

Клинична картина

Клиничната картина на други болести на ухото, некласифицирани другаде, е разнообразна. Болки в ушите, загуба на слуха, оторея, шум в ушите и световъртеж са основните симптоми на проблеми с ушите. Пациентите се оплакват от внезапно настъпил или постоянен субективен шум в едното или в двете уши с висока или ниска тоналност, слаб или силен, но във всички случаи изнервящ, особено в по-тиха обстановка. Слухът може да е нормален или намален в различна степен, но той се явява като второстепенно оплакване на пациента.

Нистагмът е ритмично движение на очите, което може да има различни причини. Вестибуларните нарушения могат да доведат до нистагъм, тъй като вестибуларната система и окуломоторните ядра са взаимосвързани. Наличието на вестибуларен нистагъм помага за идентифициране на вестибуларни разстройства и понякога разграничава централния от периферния световъртеж. Вестибуларният нистагъм има бавен компонент, причинен от вестибуларния вход и бърз, коригиращ компонент, който причинява движение в обратна посока. Посоката на нистагма се определя от посоката на бързия компонент, защото е по-лесно да се види. Нистагмът може да бъде ротационен, вертикален или хоризонтален и може да възникне спонтанно, с поглед или с движение на главата.

Диагноза

Подробната анамнеза и клиничната картина ясно оформят диагнозата на други болести на ухото, некласифицирани другаде. Аудиометричното изследване на слуха може да покаже: социално адекватен слух. Правят се още и тонална надпрагова аудиометрия, говорна аудиометрия и други.

Пациенти с анормален слух при анамнеза или физически преглед или с шум в ушите или световъртеж се подлагат на аудиограма. Пациентите с нистагъм или променена вестибуларна функция могат да се възползват от компютъризирана електронистагмография. Различните компоненти на вестибуларната система могат да бъдат тествани чрез промяна на положението на главата и тялото или чрез представяне на визуални стимули.

Постурографията използва компютърно оборудване за тестване, за да оцени количествено контрола на пациента върху стойката и баланса. Пациентът стои на платформа, съдържаща преобразуватели на сила и движение, които откриват присъствието и количеството на поклащането на тялото, докато пациентът се опитва да стои изправен. Тестването може да се направи при различни условия, включително при неподвижна или движеща се платформа, плоска или наклонена, и при отворени или затворени очи на пациента, което може да помогне за изолиране на приноса на вестибуларната система за балансиране.

Първичните образни тестове включват компютърна томография на темпоралната кост със или без рентгеноконтрастно багрило и подобрен с гадолиний ядрено-магнитен резонанс на мозъка, като за последното се обръща внимание на вътрешните слухови канали, за да се изключи акустична неврома. Тези тестове могат да бъдат показани в случаи на травма на ухото, главата или и двете; хронична инфекция; загуба на слуха; световъртеж; лицева парализа; и оталгия с неясен произход.

Лечение

Лечението на ушни заболявания се състои от набор от мерки, насочени към премахване на причините за тях, намаляване и елиминиране на симптомите, както и предотвратяване на възможни рецидиви на ушни заболявания при хората.

Превантивните мерки не могат на 100% да предпазят от развитието на заболявания на ухото, но могат да намалят риска от тяхното развитие.

Необходимо е своевременно да се лекуват всички съпътстващи заболявания с бактериален произход, да се избягва хипотермия на тялото.

Лечението на други болести на ухото, некласифицирани другаде е консервативно и оперативно. Препоръчва се повече активна почивка и в някои случаи музикотерапия. Провежда се и психотерапия поради възможността от това пациентът да западне в депресивно състояние. Медикаментозната терапия включва вазоактивни препарати. Прилага се и акустична терапия и физиотерапия.

Заглавно изображение: freepik.com