Други аномалии на слуховото възприятие МКБ H93.2

Слуховият анализатор при хората позволява да чуваме широк спектър от звуци с различна сила. Прагът на болката е около 120 dB (децибела), но при всички пациенти е различен толерансът. При стрес и умора този толеранс към силните звуци е редуциран. При някои пациенти дискомфортът е спрямо определени звуци, независимо от тяхната сила.

Възприемането на слуховата информация е сложен процес, при които звуковите вълни постъпват от външното ухо към вътрешното и се предават по слуховия нерв към мозъка. Към рубриката други аномалии на слуховото възприятие спадат рекруитмен, диплакузис, хиперакузис и преходна смяна на слуховия праг.

Рекруитменът е физическо състояние на вътрешното ухо, което води до намалена толерантност на силата на звука. Често се среща при лица, които страдат от загуба на слуха поради кохлеарно увреждане. Докато звуците с ниска величина не могат да се чуят в засегнатото ухо, възприеманата сила на звука се увеличава прекомерно пропорционално на силата на звука, след като слуховият праг е преодолян. Това може да доведе до (на пръв поглед парадоксален) намален толеранс към силата, тъй като силните звуци могат да се възприемат по-силно от нормалното.

Диплакузис представлява възприемането на звук с височина, която не съответства на истинската. Звукът се възприема или с по-ниска или по-висока височина.

Хиперакузисът е състояние, което се характеризира с нарушеното възприемане на звуците, като по-високи от обичайното. Това е така, защото е намален толеранса към възприемането им. Повечето пациенти с хиперакузис се оплакват от болка или имат чувство за тежест и натиск в ушите. Този натиск в ушите може да бъде сравнен с усещането при спускане в самолет. Те имат затруднения при толерирането на ежедневни звуци, като това много често води до главоболие и умора.

Преходната смяна на слуховия праг е състояние, което се характеризира с изместване на слуховия праг в такава посока, че ниските звуци се възприемат по-високо от обичайното.

Етиология

Най-честата причина за хиперакузис е прекомерното излагане на прекалено високи нива на децибели (звуково налягане). Някои пациенти придобиват хиперакузия внезапно в резултат на прием на сенсибилизиращи лекарства за ухото, лаймска болест, болест на Мениер, нараняване на главата или операция. Други са с вродена звукова чувствителност, или са имали анамнеза за ушни инфекции или произхождат от семейство, което е имало проблеми със слуха.

Някои психоактивни лекарства като метаквалон или фенциклидин могат да причинят хиперакузия. Антибиотикът ципрофлоксацин също може да бъде причина, тогава става въпрос за състояние известно като ципрофлоксацин-индуциран хиперакузис.

Резултатите от литературата показват, че бинауралния диплакузис е по-разпространен и по-изразен при лица с увреден слух, особено при лица с асиметрична загуба на слуха, отколкото при хора с нормален слух. Този ефект представлява особен интерес в контекста на дългогодишния дебат в науката за слуха, между теориите за „място“ и „време“ на височината, основен възприятен атрибут на звука. Според теориите за "място", височината е кодирана в пространствения (или „тонотопичен“) модел на възбуждане, произведен от звуци в слуховата система. Според теориите за "време" височината на звука се кодира във временния модел на звуково предизвиканите отговори, по-специално в интервали между интервалите. По-специално, неврофизиологичните проучвания показват промяна в честотата, съответстваща на пика на изместване на базиларната мембрана или на пиковата скорост на предаване на импулси в слухово-нервните влакна, в резултат на кохлеарно увреждане, което може да е началото на диплакузис при лица с увреден слух.

Диплакузис обикновено се забелязва след травма, тежка инфекция на ухото, от приема на определени лекарства или след излагане на опасно силен шум. Диплакузисът обаче може да бъде причинен и от обструкция на ухото поради тумор, прекомерен церумен или от инфекция на синусите. За щастие, ако има диплакузис поради препятствие, слухът може да се нормализира, след като инфекцията отшуми или обструкцията бъде премахната.

Причините за други аномалии на слуховото възприятие могат да бъдат и:

• парализа на Бел (възпаление на лицевия нерв)
• хронични ушни инфекции
• мигрена
• синдром на Мениер
• дълготрайно излагане на шум
• тежки травми на главата
• дехисценция на горния полуокръжен канал на ухото
• нарушение на темпоромандибуларната става
• слухови каскади в кохлеарните ядра
• автоимунни заболявания
• аневризма в главния мозък
• микроинсулти
• мултиплена склероза
• посттравматични нарушения

Патофизиология

Нормално човешките уши могат да различават две честоти, които се разграничават с едва 0,2%. Ако едното ухо има нормални прагове, докато другото има сензоневрална загуба на слуха, може да има диплакузис до 15–20% (например 200 Hz едното ухо към 240 Hz в другото). Двустранната сензоневрална загуба на слуха дава по-малко диплакузис, но изкривяванията на височината на звука могат да продължат. Това може да причини проблеми с разбирането на музиката и речта.

Като един важен механизъм се приема, че процесите на адаптация в слуховия мозък, които влияят на динамичния обхват на нервните реакции, са изкривени от нередовна входяща информация от вътрешното ухо. Това се дължи основно на увреждане на вътрешното ухо, свързано със загуба на слуха. Понастоящем не е известен механизмът на хиперакузис, но се предполага, че е причинен от увреждане на вътрешното ухо и кохлеята. Теоретично е, че аферентните влакна тип II се възбуждат след увреждане на космените клетки и синапсите, предизвиквайки освобождаване на АТФ (аденозинтрифосфат) в отговор. Това освобождаване на АТФ води до болка, звукова чувствителност и кохлеарно възпаление.

Клинична картина

При хиперакузис симптомите са болка в ушите, досада, изкривявания и обща непоносимост към много звуци, от които повечето хора не са засегнати. Панически атаки може да са резултат от преживяването на хиперакузис. Може да засегне едното или и двете уши. Хиперакузисът може да бъде придружен и от шум в ушите. Хиперакузисът може да доведе до тревожност, стрес и фонофобия. Избягващото поведение често е отговор за предотвратяване на последиците от хиперакузис и това може да включва избягване на социални ситуации.

Предложени са четири подкатегории на състоянието:

• Болка: страдащите изпитват дискомфорт или болка в отговор на определени звуци, обикновено тези, които са силни или с висока честота. Болката може да се почувства под формата на пробождане, парене, прохлада или болка, която се излъчва по врата.
• Сила на звука: звуците се възприемат като по-силни от действителното им ниво на децибел.
• Досада: някои звуци са дразнещи.
• Страх: страдащите започват да избягват ежедневните звуци от страх да не предизвикат симптоми, като често се изолират у дома.

Обикновено симптом на сензоневрална загуба на слуха има няколко различни форми на диплакузис. Най-често срещаният тип е diplacusis dysharmonica, когато едното ухо възприема звука нормално, но другото чува височината по различен начин. При втората форма, diplacusis binauralis, един и същ звук се чува по различен начин във всяко ухо. Височината или времето могат да бъдат различни във всяко ухо. Diplacusis monauralis е подобен на diplacusis binauralis, но двата различни звука се чуват в едно и също ухо. Четвъртият и последен е diplacusis echoica, който е, когато времето за звуци е леко изключено, създавайки ехо ефект.

Симптом на внезапна или двустранна загуба на слуха, диплакузис се появява, когато загубата на слуха се усети в едното ухо или когато има неравномерна загуба на слуха и в двете уши.

Диагноза

За поставяне на диагноза други аномалии на слуховото възприятие се снема щателна анамнеза и се прави оториноларингологичен преглед за заболяване на средното ухо. Основният диагностичен тест е подобен на нормалната аудиограма. Разликата е, че освен прага на слуха при всяка тестова честота се измерва и най-ниското дискомфортно ниво на звука. Това ниво се нарича ниво на дискомфорт на силата на звука, неудобно ниво на слушане или неудобно ниво на силата на звука. При пациенти с хиперакузис това ниво е значително по-ниско от това при нормалните субекти и обикновено в повечето части на слуховия спектър.

Могат допълнително да се извършат тимпанометрия и акустикус рефлекс, образно изследване – ядрено-магнитен резонанс.

Лечение

При лечение на други аномалии на слуховото възприятие се използва медикаментозна терапия: антидепресанти, бензодиазепини (лоразепам или клоназепам в ниски дози) намаляват безпокойствието, депресията и непрекъснатото мислене за проблема, габа-инхибитори, бета-хистидини, ноотропни, гинко билоба. Могат да се използват и устройства за заглушаване на входящия звук – ушни тапи, шумозаглушители (при едностранен хиперакузис).

Едно възможно лечение на хиперакузис е звукова терапия, при която тинитусът се маскира чрез подходящ звук. Въпреки че пациентите невинаги могат да се възстановят напълно, използването на широколентов шум обикновено дава на някои от тях значително подобрение на симптомите. Друго възможно лечение е когнитивно-поведенческата терапия, която също може да се комбинира със звуковата терапия.

Изображения: freepik.com