Други форми на отосклероза МКБ H80.8

Терминът отосклероза произлиза от гръцките думи Sclerо=твърд и ото=ухо. Отосклерозата представлява деформация на слуховите костици, като най-често се засяга последната костица от веригата – стремето. Това води до фиксирането на тази малка кост и последствието е загуба на слуха.

За да се осъществи правилното предаване на звуковия сигнал, трябва слуховите костици да се движат свободно, а при отосклерозата това е невъзможно.

Звуковите вибрации се насочват от ушната мида в ушния канал, където да те достигат до тъпанчевата мембрана (тъпанчето). Тези вибрации причиняват движението на тъпанчевата мембрана, която прехвърля вибрациите на трите малки костици на средното ухо – чукче, наковалня и стреме. Благодарение на движението на стремето звуковата вълна отпътува до вътрешното ухо и там достига до кохлеята, което предизвиква движение на течността в нея.

При задвижването на тази течност се започва процеса за стимулиране на малките сензорни клетки във вътрешното ухо, които се свързват със слуховия нерв. Слуховият нерв след това предава информация към мозъка, в резултат на това ние осъзнаваме това, което сме чули.

Постепенната загуба на слуха е най-честият симптом на другите форми на отосклероза. Често хората с това заболяване първо забелязват, че те не могат да чуват ниски звуци или шепот.

Други симптоми на заболяването могат да включват замаяност, проблеми с равновесието, усещане за звънене, рев, бръмчене или свистене в ушите или главата, известни като шум в ушите. Обикновено загубата на слуха, причинена от отосклероза се появява за първи път в началото на третото десетилетие на живота. Отосклероза е добре позната като причина за загуба на слуха от проводим тип.

По-малко познато е фактът, че отосклероза може да засегне и други части на ухото и точно това са и другите форми на отосклероза и да доведе до сензорна загуба на слуха. Лечението е оперативно - стапедопластика. На мястото на деформираната костица се поставя се имплантант.