Мастоидит и сродни състояния МКБ H70
При всеки остър отит възпалителният процес обхваща повече или по - малко и лигавицата на мастоидитните клетки, но това не е мастоидит. За мастоидит и сродни състояния говорим, когато възпалението обхване и подлежащата кост.
Предразполагащи фактори за развитието на мастоидит могат да бъдат:
- силна вирулентност на причинителя
- отслабени защитни сили на организма - вроден или придобит имунодефицит, общи заболявания като диабет, бронхопневмония
- неправилно лечение на острия отит с неподходящ антибиотик, ниска доза или недостатъчна продължителност
- задръжка на ексудата в средното ухо, поради преждевременно затваряне на перфорацията, формиране на - цицковидна перфорация или отказ от парацентеза
- някои анатомични особености могат да блокират възпалителния процес в мастоидните клетки.
Причинителите на острия мастоидит са пневмококи, стрептококи и по-рядко грам-отрицателни бактерии и стафилококи. Симптомите се появяват към 10-14 ден от началото на отита. Общото състояние се влошава, температурата се покачва, болката в ухото се появява. Тя е особено силна през нощта, локализирана дълбоко в костта, постоянна или пулсираща.
Типична за мастоидита е болката при почукване върху proc. mastoideus, намиращ се зад ухото. Ексудатът от ухото е чисто гноен и примесен с кръв. За мастоидит говори още обилното и продължително гноетечение. То може да бъде и оскъдно и дори да липсва, ако има задръжка.
Намалението на слуха е от проводен тип с тенденция за непрекъснато влошаване. Най-характерният клиничен белег на манифестния мастоидит е зачервяването и спадането на горно-задната стена на външния слухов проход, както и измененията по меките тъкани в задушната област - оток и зачервяване. Описаната класическа клинична картина, характерна за мастоидита в доантибиотичната ера, понастоящем е рядкост.
Зачестяването на латентната клинична форма на мастоидит клинична форма се дължи на масовото и често неправилно приложение на антибиотиците при лечението на острия гноен отит. Ексудативните прояви на възпалението, които обуславят симптомите на общата възпалителна реакция са потиснати от антибиотиците.
Ето защо болните с латентен мастоидит са в задоволително общо състояние, температурата е субфебрилна или липсва, болката е слаба и е повече с характер на тежест и пълнота в ухото.
В много случаи латентният мастоидит се проявява направо с белези на екстериоризация или с някое вътречерепно усложнение. Екстериоризацията на мастоидита зависи от локализацията на възпалителния процес, дебелината на кортикалиса, наличието на отвори, канали и др. пробивите могат да настъпят: по външната повърхност на proc. mastoideus, по предната повърхност на proc. mastoideus и по долната повърхност на proc. mastoideus.
Петрозит е сродно състояние на мастоидита. В около 30 % от слепоочните кости пневматизацията се простира до върха на пирамидата. Възпалението на тези клетки е идентично с това при мастоидитите, но симптоматиката е различна поради особените анатомични съотношения.
Класическата тирада от симптоми при това състояние са: гноетечение от ухото, силна лицева болка по хода на тригеминалния нерв и парализа на n. abducens. Болката може да се локализира в дъното на орбитата, в горната челюст или долната челюст.
Ценна информация за състоянието на клетъчната система и развитието на мастоидита се получава от конвенционалното рентгеново изследване. Компютърната томография дава още по-точни данни за костните разрушения, отока на лигавицата, нивото на течността в отделните клетки.
В началните стадии острият мастоидит може да бъде успешно излекуван с антибиотици. Важни предпоставки за това са интравенозно приложение на най-подходящия антибиотик в болница, определен след бактериологично изследване на ексудата и осигуряване на добър дренаж на гнойта, чрез широка парацентеза. Ако след 2-3 дневно лечение не настъпи подобрение, се извършава мастоидектомия.
Коментари към Мастоидит и сродни състояния МКБ H70