Мастоидит и сродни състояния МКБ H70

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Видове мастоидит

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

При всеки остър отит възпалителният процес обхваща повече или по - малко и лигавицата на мастоидните клетки, но това не е мастоидит. За мастоидит и сродни състояния се говори при обхващане от възпалителния процес на подлежащата кост.

Мастоидит се среща относително рядко в клиничната практика, най-често като усложнение след отит. Диагнозата е комплексна, а лечението бива консервативно и оперативно, съобразно тежестта на болестния процес.

Причини и рискови фактори

Причинителите на мастоидит най-често са бактерии, като например пневмококи, стрептококи и по-рядко грам-отрицателни бактерии и стафилококи. Симптомите се появяват към 10-14 ден от началото на предшестващ остър среден отит.

Състоянието се развива при преминаване на инфекцията към съседните структури, разпространение и засягане на костта.

Хронифицирането на процеса крие риск от различни усложнения, включително формиране на фистула.
По-редки причини за развитие на мастоидит могат да бъдат някои системни заболявания и инфекции, анатомични деформации, вродени аномалии, травми или хирургични интервенции в областта.

Предразполагащи фактори за развитието на мастоидит могат да бъдат силна вирулентност на причинителя, отслабени защитни сили на организма (вроден или придобит имунодефицит), общи заболявания като диабет, бронхопневмония, неправилно лечение на острия отит с неподходящ антибиотик, ниска доза или недостатъчна продължителност и други.

Видове мастоидит

В зависимост от някои клинични особености, давност на болестния процес и особености на състоянието се различават следните основни видове мастоидит и сродни състояния:

• остър мастоидит: острият мастоидит е най-честата форма на мастоидит в клиничната практика, като се развива обикновено като усложнение на отит при неговото неправилно лечение. Означава се като остър, тъй като проявите персистират относително кратко време (няколко седмици)
• хроничен мастоидит: при хронифициране на процеса и персистиране на оплакванията в продължение на няколко месеца или дори години се говори за хроничен мастоидит, като при него клиничното протичане е идентично, но с по-слабо проявени оплаквания
• петрозит: петрозит е сродно състояние на мастоидита. Класическата тирада от симптоми при това състояние са гноетечение от ухото, силна лицева болка по хода на тригеминалния нерв и парализа на n. abducens. Болката може да се локализира в дъното на орбитата, в горната челюст или долната челюст
• други мастоидити и сродни състояния: при развитие на локални усложнения в резултат от нелекуван или неправилно лекуван мастоидит може да се развие постаурикуларна фистула, представляваща патологичен отвор към кожата. Характерни за нея са болка, зачервяване, видима лезия с изтичане на гной или серозна течност от нея
• мастоидит, неуточнен: при невъзможност за класифициране на заболяването се говори за неуточнена форма на мастоидит, която е относително рядка в клиничната практика

Различните видове мастоидит показват редица общи клинични признаци, поради което често е трудно поставяне на диагнозата само въз основа на оплакванията на пациентите.

Симптоми и усложнения

Типична за мастоидита е болката при почукване върху proc. mastoideus, намиращ се зад ухото.

Ексудатът от ухото е чисто гноен и примесен с кръв. За мастоидит говори още обилното и продължително гноетечение. То може да бъде и оскъдно и дори да липсва, ако има задръжка.

Намалението на слуха е от проводен тип с тенденция за непрекъснато влошаване. Най-характерният клиничен белег на манифестния мастоидит е зачервяването и спадането на горно-задната стена на външния слухов проход, както и измененията по меките тъкани в задушната област, включващи оток и зачервяване. Описаната класическа клинична картина, характерна за мастоидита в доантибиотичната ера, понастоящем е рядкост.

Зачестяването на латентната клинична форма на мастоидит се дължи на масовото и често неправилно приложение на антибиотиците при лечението на острия гноен отит. Ексудативните прояви на възпалението, които обуславят симптомите на общата възпалителна реакция, са потиснати от антибиотиците.

Ето защо болните с латентен мастоидит са в задоволително общо състояние, температурата е субфебрилна или липсва, болката е слаба и е повече с характер на тежест и пълнота в ухото.

В много случаи латентният мастоидит се проявява с белези на екстериоризация или с някое вътречерепно усложнение. Екстериоризацията на мастоидита зависи от локализацията на възпалителния процес, дебелината на кортикалиса, наличието на отвори, канали и други. 

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при мастоидит и сродни състояния изисква комплексен подход и посещение на специалист (оториноларинголог, специалист УНГ), като се базира на информацията, получена в хода на комплексните изследвания:

• анамнеза и физикални находки: обстоен разпит за прекарани наскоро респираторни инфекции, отит, системни заболявания, наличие на имунен дефицит, прием на лекарства, претърпени травми, операции в областта на ухото и други. Комплексна оценка на субективните оплаквания и обективните промени в областта на ухото
• лабораторни изследвания: макар да липсват специфични показатели за заболяването, при значителен процент от засегнатите се установяват характерни промени в белия кръвен ред, маркерите на възпалението и някои други показатели
• микробиологични изследвания: за потвърждаване на подлежаща бактериална инфекция и назначаване на специфична терапия е необходимо изследване на секрет от ухото и изготвяне на антибиограма
• образна диагностика: с високо информативно значение са резултатите от образните методи на изследване, главно рентгенография, компютърна томография, в някои случаи се налага и извършване на ядрено-магнитен резонанс

Своевременната диагноза и потвърждаване на заболяването, различаването му от някои идентично протичащи състояния и стартиране на адекватна терапия значително подобряват прогнозата.

Лечение

Терапевтичният подход при мастоидит и сродни състояния се определя от тежестта на процеса. Леките форми, при липса на усложнения и добро общо състояние на пациентите обикновено се третират консервативно с антибиотици и подходящи симптоматични лекарства. Тежките форми, особено при наличието на развили се усложнения, в много от случаите изискват оперативна намеса:

• консервативно лечение: в началните стадии острият мастоидит може да бъде успешно излекуван с антибиотици. Важни предпоставки за това са интравенозно приложение на най-подходящия антибиотик в болница, определен след бактериологично изследване на ексудата и осигуряване на добър дренаж на гнойта, чрез широка парацентеза. Ако след 2-3 дневно лечение не настъпи подобрение, се извършава мастоидектомия
• оперативно лечение: оперативната намеса може да включва широк набор от процедури, като най-често се извършват дренаж, отстраняване на засегнатите тъкани, възстановяване на целостта на увредените структури и други
• симптоматично лечение: в зависимост от оплакванията при конкретния пациент се назначават обезболяващи средства, антипиретици, противовъзпалителни агенти, при необходимост се включват кортикостероиди, витамини, минерали, вливания на течности и други. При данни за усложнения се предприемат съответните целенасочени мероприятия

Терапията следва да бъде достатъчно продължителна, добре контролирана, като пациентите се проследяват до пълно възстановяване.

Прогноза

Прогнозата при мастоидит и сродни състояния се определя главно в зависимост от тежестта и давността на оплакванията, наличието на развили се усложнения, общото състояние на засегнатите, назначаването на адекватно лечение и съответния терапевтичен отговор към него.

Ранната диагноза се асоциира с по-добра прогноза, докато късното откриване на заболяването, развитието на усложнения и наличието на подлежащи други заболявания крие риск от някои дългосрочни увреждания.

Изображения: freepik.com