Мастоидит, неуточнен МКБ H70.9

› Въведение

› Причини

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Нелекуван, неправилно или недостатъчно продължително лекуван отит (възпаление на средното ухо) крие риск от развитие на мастоидит. Мастоидитът протича характерно и обикновено не представлява затруднение за опитните клиницисти да отдиференцират отделните форми на заболяването. В редки случаи определянето на конкретния вид мастоидит (остър, хроничен и други) не е възможно и тогава се говори за мастоидит, неуточнен.

Причини

Неуточненият мастоидит представлява възпаление на мастоидната кост, при което точната причина не може да бъде конкретизирана. Състоянието може да бъде предизвикано под въздействието на различни фактори, включително инфекции, травми, системни заболявания и други:

• инфекции: най-често състоянието се развива в резултат от подлежащ остър среден отит при неправилно лечение, хроничен отит с дългогодишно протичане, вирусни инфекции, поразяващи областта (например паротит, морбили), туберкулоза и други
• травми в областта: при тежки травми в областта с фрактура на темпоралната кост може да се развие инфекция с последващ мастоидит. Операции на средното ухо също повишават риска то развитие на неуточнен мастоидит
• системни заболявания: системни заболявания, водещи до понижение на имунната активност, включително дългогодишен диабет, ХИВ, СПИН, автоимунни процеси и други, също повишават риска от развитие на мастоидит, особено след респираторни инфекции
• вродени аномалии: в редки случаи заболяването се развива в резултат от малформации на евстахиевата тръба, вродени кисти и дефекти на мастоидната кост
• други причини: в много редки случаи неуточнен мастоидит може да се развие в резултат от холестеатом, системни инфекциозни заболявания, сепсис, тромбоза в сигмовидния синус и други

Неуточненият мастоидит изисква комплексен подход за идентификация на причината, която го провокира с цел оптимизация на последващата терапия и превенция на усложненията.

Симптоми и усложнения

Клиничното протичане при различните видове мастоидит често е идентично и не може да се използва като надежден критерий за отдиференциране на отделните видове. При неуточнен мастоидит симптомите наподобяват тези при отит, остър и хроничен мастоидит и най-често включват:

• характерни локални оплаквания: различна по сила и тежест болка в областта на ухото, видимо зачервяване, болка при натиск, осезаемо затопляне на надлежащата кожа, подуване в областта, изтичане на секрет от ухото, намаление на слуха или загуба на слуха
• системни оплаквания: възможни са главоболие, нарушения на съня, раздразнителност и промени в настроението във връзка с персистиращия болков синдром, повишение на телесната температура с или без втрисане и много други
• усложнения: усложненията при нелекуван и прогресиращ мастоидит могат да са разнообразни, включително хронифициране на процеса и персистиране на оплакванията, разпространение на процеса към мозъка с развитие на различни по вид неврологични увреждания, развитие на постаурикуларна фистула и много други

Ранната диагностика значително намалява рисковете от развитие на сериозни усложнения и перманентно намаление или загуба на слуха.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при мастоидит, неуточнен, обикновено се основава на резултатите от проведените изследвания при липса на категоричен резултат:

• разпит и клинични находки: подробен разпит за прекарани наскоро респираторни инфекции, отит, наличие на хронични заболявания, имунен дефицит, оценка на субективните оплаквания, тяхната тежест и давност. Необходим е обстоен преглед с оценка на видимите оплаквания (зачервяване, подуване, изтичане на секрет от ухото, по-топла кожа в областта), както и оценка на наличните системни оплаквания (главоболие, висока температура, признаци за неврологично увреждане)
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания, като особено информативни са концентрациите на маркерите на възпалението, стойностите на показателите на белия кръвен ред и някои други маркери при съмнения за усложнения
• микробиологични изследвания: необходим е секрет от ухото (при наличие на отделяне) за микробиологично изследване и последваща антибиограма при изолиране на бактериален причинител с цел оптимизация на последващата антибиотична терапия
• образни изследвания: с високо информативно значение са някои образни изследвания, като обикновено първо се назначава рентгенография, а впоследствие при съмнителни резултати се налага извършване на компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс за оценка на наличните увреждания, тяхната тежест и наличие на данни за развиващи се усложнения

Диференциалната диагноза при неуточнен мастоидит е относително широка, тъй като редица заболявания на средното ухо могат да наподобяват процеса и е необходимо тяхното изключване.

Лечение

Лечението при мастоидит, неуточнен, е комплексно, като е необходимо индивидуализиране на терапията спрямо оплакванията при конкретния пациент. Най-често се започва с консервативно лечение с антибиотици и симптоматични средства, а при липса на успех или развитие на усложнения се преминава към оперативна намеса:

• антибиотици: използват се широкоспектърни средства (цефалоспорини, квинолони, някои аминогликозиди, метронидазол и други), съобразно резултатите от антибиограмата. Използват се в подходяща лекарствена форма (перорално при леки форми на заболяването, инжекционно при тежко протичащ мастоидит) в достатъчно високи дози и за достатъчно продължителен период от време (поне 72 часа след отшумяване на оплакванията)
• симптоматична терапия: симптоматично се назначават подходящи противовъзпалителни средства, обезболяващи, средства за понижаване на температурата, витамини, минерали и други. При данни за неврологично засягане е необходимо предприемане на съответните мерки
• хирургично лечение: при неуспех от консервативното лечение, наличие на развили се усложнения, както и по преценка на лекуващия лекар се преминава към оперативно лечение. Най-често се извършва мастоидкетомия, но са налични и други хирургични методи и техники за овладяване на състоянието в зависимост от конкретния случай

Пациентите следва да се проследяват активно, тъй като състоянието показва склонност към рецидиви.

Прогнозата се определя строго индивидуално, съобразно тежестта на болестния процес, наличието на развили се усложнения (особено при неврологично засягане), както и терапевтичния отговор към приложените лечебни мероприятия.

Изображения: freepik.com