Контакт с шипове и бодли на растения или листа с остри краища МКБ W60

Шипове, бодли, листа с остри краища на различни растителни видове са някои от приспособления на растенията за механична защита. Те често крият множество от аеробни и анаеробни патогенни бактерии като например Clostridium perfringens (причинител на животозастрашаващата газова гангрена), C. sordellii, C. sardinien, Bacillus anthracis (етиологичният причинител на острото фатално заболяване антракс, като кожната му форма възниква при нараняване на кожата или лигавиците), B. cereus, B. thuringiensis, B. licheniformis, B. megaterium, Enterococcus faecalis, E. faecium, Rahnella aquatilis, Shigella boydii, Pantoea agglomerans и др.

Септично възпаление в резултат на контакт с шипове и бодли на растения или листа с остри краища може да бъде причинено не само от бактерии. Изследванията показват, че шипове, бодли, листа с остри краища могат да "внедрят" патогенни гъби в хора или животни. Дерматофитите, които причиняват подкожните микози, не могат да проникнат в кожата и трябва да бъдат въведени в подкожната тъкан чрез убождане.

Общоприето е, че градинарството е относително безопасно хоби - в сравнение с планинското катерене и гмуркането наистина е. Въпреки това крие рискове. Съществува доста необичайно състояние, наречено артрит от бодил на растение или синовит от бодил на растение, с което много градинари не са наясно, докато не се сблъскат с него.

Това състояние представлява неинфекциозно възпаление, което възниква при забиване на трън в ставата. Трудно е да се повярва, че такова на пръв поглед безобидно действие може да се доведе до такива поражения, да причини много болка и евентуално да изисква хирургична операция. Растенията, които причиняват такъв артрит, произвеждат бодли. Такива растения са палми, рози, бодливи храсти, кактуси, бугенвилия, юка, сливови дървета и др.

Повечето хора, които са убодени от трън, го махат и продължават с работата си. Дни или седмици след убождането мястото става твърдо и болезнено. Този вид възпаление имитира ревматоидния артрит. Фрагментите на тръна предизвикват локална реакция на възпаление. Симптомите могат да включват:

• зачервяване
• оток
• повишена чувствителност на засегнатото място
• скованост
• локална топлина
• намален обем на движение
• болка

Артритът, причинен от трън на растение, е класифициран като моноартрит, засягащ една става и не се разпространява към други стави. Най-често ставите, които се засягат от такова възпаление, са тези, които са изложени на по-голям риск от убождане - малките стави на ръцете (метакарпофалангеалните стави, проксималните интерфалангеални стави), на ходилата, лактите, коленете и глезените.

Основният проблем е, че след като трънът е бил премахнат, често остават малки парченца растителен материал, които причиняват възпаление. Някои тръни от растения като например от рози, не могат да се видят на рентген.

Използват се ЯМР, ултразвук и компютърна томография за откриване на остатъчни фрагменти от трън. Понякога фрагментите могат да са толкова малки, че да се пропуснат и с тези диагностични методи и се намират само под микроскоп в тъкан, която е била извадена от ставата. Лечението обикновено изисква хирургично отстраняване на фрагмента.

В резултат на контакт с шипове и бодли на растения или листа с остри краища възникват прободни рани, които поради факта, че са доста малки, по-трудно се почистват от обичайните прободни рани. Освен това мръсотия и бактерии могат да присъстват в убожданията от бодли, шипове и листа с остри краища, което прави такъв вид прободна рана по-податлива на инфекция.

Като предпазна мярка трябва да се носят ръкавици при работа в градината. Ако човек е убоден от трън в ставата, трябва да потърси консултация с лекар, ако забележи някакви симптоми на артрит от трън на растение, тъй като артритът може да хронифицира, ако не се лекува.

Иритативният контактен дерматит е най-често срещаната дерматоза, причинена от растения. Механичното дразнене често е резултат от физическа травма, причинена от директния контакт с дразнителя.

Механичният дразнител обикновено е анатомично остър и може да драска, пронизва или разкъсва кожата, като причинява рано и екскориации. Примери за такива травматични агенти са бодли, шипове, остри листа, стъбла, луковици и др. на рози, юка, бугенвилии, кактуси, черен оман, незабравка, артишок, агаве, шипка и т.н.

Полученият иритативен контактен дерматит може да бъде придружен със сърбеж с наличие на папули или везикули. Иритативният контактен дерматит е най-често срещаното професионално заболяване сред цветари, фермери, градинари.

Клиничната картина на иритативния контактен дерматит е много разнородна. Най-често се засягат пръстите на ръцете, дланите, китките, лактите и лицето. Острите форми на заболяването възникват в рамките на няколко часа след контакт и се проявяват с оток, зачервяване, папули или везикули. Хроничният иритативен контактен дерматит в резултат на многократно излагане на дразнители от растения се представя често с ксероза, хиперкератоза и фисури. Възможно е да се диагностицира трудно при пациенти с по-ярки прояви като повърхностна некроза, хеморагични були и язви.