Петрозит МКБ H70.2

› Въведение

› Причини

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Възпалението на част от слепоочната кост, а именно парс петроза (pars petrosa ossis temporalis) се нарича петрозит. Състоянието се среща много рядко в клиничната практика, но представлява усложнение на средния отит с потенциален застрашаващ живота характер. Парс петроза на темпоралната кост съдържа изключително важни анатомични структури, включително лицевия нерв, вътрешното ухо, съдове, при увреждането на които могат да се развият сериозни симптоми и усложнения.

Причини

Петрозитът е рядко заболяване, възприема се като усложнение на острия или хроничен мастоидит (възпаление на мастоидния израстък) или отит. Причинителите на възпалението на петрозната част на слепоочната кост могат да бъдат различни инфекциозни агенти, като в най-честия случай се изолират бактерии, главно Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae, Staphylococcus aureus, по-рядко се изолира туберкулозният бацил.

Инфекцията се разпространява по съседство, като преминава от мастоидните клетки към пирамидалната част на темпоралната кост.

Изложени на по-висок риск са крайните възрастови групи (малки деца, лица над 65 години), пациенти с подлежащи хронични заболявания, предизвикващи имунен дефицит, след продължителна терапия с антибиотици или химиотерапевтици, след чести, рецидивиращи и неправилно или непълно лекувани инфекции на средното ухо.

Симптоми и усложнения

Клиничното протичане при петрозит е характерно, като класическата триада от симптоми (триада на Градиниго), която се наблюдава при петрозит, включва:

• оторея: изтичане на секрет от ухото, като секрецията е гнойна или гноевидна, често с неприятна миризма и характерен външен вид. По-често изтичане на секрет от ухото се описва при предшестваща перфорация на тъпанчевата мембрана (спукано тъпанче)
• оталгия: болки в областта на ухото се наблюдават при всички засегнати, като болката може да се излъчи към лицето или шията. Болката може да има различен интензитет, да е остра или тъпа, като обикновено е постоянна, може да се увеличи при натиск в областта
• диплопия: двойно виждане се развива при засягането на n. abducens, което от своя страна провокира парализа на m.rectus lateralis и предизвиква характерното увреждане на зрението

При много от засегнатите се наблюдава развитието и на редица допълнителни оплаквания, включително главоболие, повишение на телесната температура с или без втрисане, намаление на слуха, различни неврологични увреждания в резултат от засягане на някои от черепно-мозъчните нерви.

При разпространяване на инфекцията към мозъчните обвивки и мозъка се проявяват признаци на менингит, мозъчен абсцес.

Диагноза и изследвания

Диагнозата петрозит се поставя след консултация с опитен специалист, който ще проведе подробен преглед и някои образни или лабораторни изследвания, за установяване на причинителя, потвърждаване на диагнозата и уточняване на тежестта на състоянието, наличието на усложнения:

• разпит и преглед: при разпита на пациентите е важно изясняването на предшестващо боледуване от отит или мастоидит, наличие на подлежащи заболявания, имунен дефицит, прием на лекарства и други в комбинация с характерните оплаквания и данните от клиничния преглед (зачервяване и подуване в областта, видимо изтичане на секрет от ухото, висока температура)
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания, като най-често се установява повишение на маркерите на възпалението (скорост на утаяване на еритроцитите, С-реактивен протеин), възможни са промени в белия кръвен ред и други. При наличие на секреция от ухото е важно извършването на микробиологично изследване на материал от секрета с цел изолиране на конкретния бактериален причинител, назначаване на антибиограма и оптимизация на терапията
• образна диагностика: с най-високо информативно значение са резултатите от компютърната томография и ядрено-магнитния резонанс, които показват характерните изменения в областта, могат да визуализират усложненията

Диференциалната диагноза налага различаване от някои идентично протичащи заболявания, главно при болестни процеси, ангажиращи органите на слуха и равновесието.

Лечение

Терапевтичният подход при пациенти с потвърден петрозит се определя строго индивидуално в зависимост от вида, тежестта на оплакванията, тяхното общо здравословно състояние, наличието на развили се усложнения и редица други фактори. Най-общо лечението може да бъде консервативно с подходящи антибиотици или оперативно с подходяща хирургична намеса:

• антибиотици: необходимо е парентерално (интравенозно) приложение на подходящи широкоспектърни антибиотици, съобразно резултатите от антибиограмата, като честа опция на избор са цефалоспорините от трето поколение, някои квинолони, метронидазол, ванкомицин при наличие на съответната патогенна флора. Прилагат се във високи дози за достатъчно продължителен период от време и отрицателен резултат при контролна микробиология
• оперативно лечение: при неуспех от антибиотичната терапия, наличие на усложнения или висок риск от развитие на усложнения в краткосрочен план е уместно извършването на дренаж (главно при наличие на абсцес), мастоидектомия или други оперативни техники
• допълнителни мерки: при всички пациенти се назначава подходяща симптоматична терапия с аналгетици (обезболяващи), антипиретици (температуропонижаващи), противовъзпалителни средства, адекватна хидратация, почистване на областта, предпазване от нови инфекции, мерки за укрепване на имунната система и други

Своевременната диагноза и лечение при петрозит са ключови за редуциране риска от усложнения и остатъчни неврологични увреждания. Ранната, подходяща и пълна терапия обикновено се асоциира с добра прогноза.

Изображения: freepik.com