Хроничен мастоидит МКБ H70.1

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Хроничният мастоидит представлява продължителен възпалителен процес, който засяга мастоидната кост (част от темпоралната кост, разположена зад ухото). Състоянието се развива обикновено като усложнения на остър мастоидит или остър среден отит, като крие риск от някои сериозни усложнения и функционални изменения.

Въпреки значителния напредък в съвременната медицина, лечението при остър мастоидит все още е предизвикателство и изисква комплексен подход, често пъти и оперативна намеса.

Причини и рискови фактори

Мастоидният израстък се намира зад ухото и се състои от въздушни клетки. Когато тези клетки се инфектират в резултат на инфекция на средното ухо (остър или хроничен среден отит) се развива хроничен мастоидит.

Хроничният мастоидит най-често се развива като вид усложнение на нелекуван или неправилно и непълно лекуван остър мастоидит или отит, като хроничният характер се определя от продължителния възпалителен процес (няколко месеца).

Сред най-честите причини и рискови фактори за развитие на хроничен мастоидит се включват:

• инфекция: бактериални инфекции с различни причинители, включително Pseudomonas aeruginosa, Staphylococcus aureus, анаеробни бактерии, атипични причинители и други са сред най-често изолираните инфекциозни агенти при хроничен мастоидит
• хроничен отит: в клиничната практика една от най-честите причини за хроничен мастоидит е подлежащ хоничен среден отит, особено при перфорация на тъпанчето (спукано тъпанче)
• остър мастоидит: при късно открит, нелекуван, неправилно или непълно лекуван остър мастоидит има риск от хронифициране на процеса
• анатомични дефекти: хроничен мастоидит може да се развие и при стеноза (стеснение) на Евстахиевата тръба, различни дефекти, които провокират застой на секрет в структурите. Причината за хроничен мастоидит може да бъде и холестеатома (вид киста, която има разрушителен ефект върху костта)
• рискови фактори: изложени на по-висок риск от развитие на състоянието са лицата с рецидивиращи инфекции на средното ухо, затруднен достъп до медицинска помощ, при лица с имунен дефицит, след прекомерна употреба на антибиотици и химиотерапевтици, при лоша хигиена на ухото и други

Уточняването на причините и рискови фактори, провокирали заболяването, има важна роля в последващото изготвяне на индивидуалния терапевтичен план.

Симптоми и усложнения

Хроничният мастоидит може дълго време да протича с едва проявени оплаквания, като характерен белег на заболяването е дълготрайният възпалителен процес, продължаващ повече от четири седмици.

Някои от симптомите се припокриват с тези при остър мастоидит, докато други са леко проявени във връзка с тлеещия характер на възпалението. Сред типичните за хроничен мастоидит оплаквания се включват:

• оторея: изтичането на гнойна секреция от ухото е характерен белег за хроничен мастоидит или хроничен отит, като може да бъде постоянна или периодична и често е придружена с неприятна миризма
• намаление на слуха: намаление на слуха или хипоакузис се развива в резултат от разрушаването на слуховите костици и натрупването на секрет в средното ухо. Може да бъде значително при някои пациенти и често е един от първите белези, поради който пациентите търсят медицинска помощ
• болка и подуване: слаба, тъпа, непостоянна болка в областта зад ухото, която се засилва при натиск. Подуване и зачервяване в областта са характерни за остър мастоидит, но при част от пациентите могат да се наблюдават и при хронифицирането на процеса
• системни оплаквания: продължителният възпалителен и инфекциозен процес могат да причинят главоболие с хроничен характер, субфебрилна температура (леко повишение на телесната температура), лесна умора, нарушения на съня и други

При липса на своевременно лечение хронично протичащият мастоидит може да повиши рисковете от възникване на някои сериозни усложнения, по-важните от които включват:

• локални усложнения: развитие на фистула (канал, съединяващ мастоидната кухина с околните тъкани), холестеатом, деструкция на костната структура на мастоидния израстък и други
• неврологични усложнения: макар и по-редки, но изключително сериозни усложнения, могат да бъдат развитието на менингит, абсцес на мозъка, тромботични инциденти, фациална парализа и други

В много редки случаи може да се развие сепсис, остеомиелит и други живото застрашаващи усложнения.

Диагноза и изследвания

Диагнозата хроничен мастоидит се поставя при наличие на съответните оплаквания, осъществяване на образни и лабораторни изследвания, доказващи наличие на хронична инфекция:

• разпит и преглед: данни за прекаран наскоро остър мастоидит или отит, субективни оплаквания, обективни и видими промени, данни за известни подлежащи анатомични нарушения в областта, подлежащи заболявания, имунен дефицит, прием на лекарства и други
• лабораторни изследвания: назначават се разширени кръвни изследвания в комбинация с микробиологична диагностика на секрет от ухото в комбинация с антибиограма с цел изолиране на конкретен причинител, определяне на тежестта на възпалителните промени и оценка на риска от усложнения
• образни изследвания: с най-висока информативна стойност са резултатите от образните методи на изследване, особено рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс

При диференциалната диагноза е важно различаване на хроничния мастоидит от някои идентично протичащи заболявания.

Лечение

Терапевтичният подход при хроничен мастоидит се определя строго индивидуално в зависимост от етиологията на заболяването, тежестта на болестния процес, наличието на усложнения, редица особености от страна на пациентите и много други фактори.

В най-честия случай лечението при хроничен мастоидит включва:

• антибиотици: подбират се широкоспектърни представители, съобразно резултатите от назначената антибиограма, като сред едни от най-честите опции на избор се включват цефалоспорини, квинолони, аминлогликозиди, метронидазол при смесена флора и други, като се прилагат системно или локално, съобразно тежестта на оплакванията
• оперативно лечение: при наличие на развили се усложнения, включително некротични промени, абсцес, както и при липса на отговор към приложената консервативна терапия, може да се обмисли оперативна намеса, включваща най-често премахване на инфектираните тъкани (извършва се мастоидектомия), възстановяване на тъпанчевата мембрана при предшестваща перфорация. При нужда може да се извърши дренаж и тимпаностомия

• общи мерки: симптоматично лечение с аналгетици, антипиретици, противовъзпалителни агенти, витамини, минерали, балансиран хранителен режим за укрепване на имунната система, подходяща хигиена в областта, физиотерапия и други се назначават като допълнителна терапия

Необходимо е проследяване на пациентите за оценка на ефективността от приложената терапия и превенция на рецидиви.

Прогнозата се определя строго индивидуално, като са възможни остатъчни явления.

Изображения: freepik.com