Кератоконус МКБ H18.6

Кератоконус е прогресивно, невъзпалително заболяване на роговицата, което води до нейното изтъняване и изкривяване. В резултат намалява зрителната острота. Засягат се двете очи, но в различна степен. Всички слоеве на роговицата могат да бъдат ангажирани. Състоянието понякога се среща в комбинация с други очни или системни заболявания - кератоконюнктивит, ретинитис пигментоза, синдром на Ehlers - Danlos, синдром на Marfan, пролапс на митрална клапа, синдром на Даун. Потенциални рискови фактори за развитие на кератоконус са атопична предиспозиция (очни алергии), генетични фактори, носене на твърди контактни лещи.

Всички слоеве на роговицата се засягат, въпреки че характерните структурни изменения са фрагментация на базалната мембрана и Баумановата мембрана. Депонирането на желязо в базалните епителни клетки води до образуването на пръстен на Флайшер.

Кератоконус се появява типично през пубертета и прогресира докъм трето - четвърто десетилетие, но може да се появи във всяка възраст. Тъй като роговицата придобива неправилна форма, се развива прогресивно късогледство и астигматизъм. Зрението се замъглява, повишава се чувствителността към светлината.

Пациентите съобщават за нарушено зрение, с много незадоволителни опити да постигнат корекция с очила. Имат оплаквания от сърбеж и постоянно търкане на очите. Кератоконусът се разделя клинично на мек, умерен и напреднал.

- мек кератоконус - под 45D. Симптоми от страна на роговицата обикновено липсват. Налице е анамнеза за неуспешни опити за корекция с очила и неправилни стойности при кератометрия. Диагнозата се потвърждава от видеокератография.

- умерен кератоконус - налице са роговични признаци на кератоконус - стресови линии на Vogt, депониране на желязо в базалните епителни клетки, белези по роговицата. Кератометричните стойности превишават 45 - 52D.

- напреднал кератоконус - стойностите при кератометрия са над 52D, може да се появи остър хидропс - навлизане на вода в изтънената корнея.

Диагнозата се поставя въз основа на обективното състояние, симптоматиката, както и с помощта на кератометрия и видеокератография.
Диференциална диагноза се прави с диплопия, кератит, усложнения при носене на контактни лещи и др.

При лечение на ранен кератоконус може да се използват очила или меки контактни лещи. При умерен и напреднал кератоконус се носят твърди газопропускливи контактни лещи. Използването им често се съпровожда от развитие на непоносимост, алергични реакции, неоваскуларизация. Когато не може да се постигне задоволително виждане с лещи се преминава към хирургично лечение - кератопластика. Представлява трансплантация на роговица от съвместим донор.