Други уточнени увреждания на главния мозък при болести, класифицирани другаде МКБ G94.8
В рубриката други уточнени увреждания на главния мозък при болести, класифицирани другаде са разгледани:
Метаболитна енцефалопатия при чернодробна недостатъчност
Чернодробната енцефалопатия се развива при различни чернодробни заболявания, водещи до чернодробна недостатъчност. Различават се остра и хронична енцефалопатия. Острата форма на чернодробна енцефалопатия се наблюдава при остра чернодробна недостатъчност, която настъпва в хода на вирусен, лептоспирозен или други хепатити (отравяне с гъби, халотан, етиленгликол, някои медикаменти и др.). Хроничната чернодробна енцефалопатия се развива при чернодробни увреждания с изразена цитолиза и нарушени детоксични функции на черния дроб, в резултат на които се развива хронична чернодробна недостатъчност. Главният етиологичен фактор за хроничната чернодробна недостатъчност е хроничният алкохолизъм с развитие на цироза.
При чернодробната енцефалопатия се наблюдават редица психични симптоми: намалена концентрация на вниманието, раздразнителност, неспокойствие, нарастваща дезориентация и сънливост до кома. Установяват се следните неврологични симптоми: едър размахващ тремор на крайниците, флуктуираща ригидност, гримасничене, смукателен и хватателен рефлекси, пирамидни белези, парциални или генерализирани пристъпи. Характерни са ЕЕГ-промените - пароксизми от двустранно синхронни, бавни бифазни или трифазни вълни от обхвата делта. Те могат да предшестват появата на неврологичните симптоми и да се регистрират още в стадия на най-ранните и леки психични нарушения. Промените в биоелектричната активност са важен предиктор за опасността от развитие на чернодробна кома.
Диагнозата се поставя въз основа на анамнестичните и лабораторни данни за тежко чернодробно увреждане, повишеното ниво на амоняк в артериалната кръв и типичната ЕЕГ находка. Самата неврологична и психопатологична симптоматика не са достатъчни за отдиференциране на чернодробната енцефалопатия от другите метаболитни енцефалопатии.
Лечението на острата чернодробна енцефалопатия включва плазмафереза и/или чернодробна трансплантация. При хроничната чернодробна енцефалопатия лечението е консервативно: спиране на гастроинтестиналните кръвоизливи, коригиране на електролитните разстройства, борба с инфекциите, преодоляване на обстипацията. Съществени са също така диетата със силно редуциране на белтъците, както и лечението с дизахариди и нерезорбиращи се антибиотици (неомицин или метронидазол).
Подробна информация за чернодробна недостатъчност, некласифицирана другаде можете да прочетете тук:
Метаболитна енцефалопатия при уремия
Разграничават се уремична енцефалопатия при остра или хронична бъбречна недостатъчност, както и диализен дизеквилибриращ синдром, диализна деменция и полиневропатия при хронична бъбречна недостатъчност.
Уремичната енцефалопатия се характеризира с нетипични психични симптоми: намалена концентрация на вниманието, раздразнителност, състояния на обърканост и зрителни халюцинации, които понякога могат да еволюират до кома. Успоредно с тях се установяват и моторни феномени: фасцикулации, аритмичен тремор, миоклонус, хорея, астериксис или тонично-клонични епилептични припадъци.
Диагнозата се поставя въз основа на анамнестичните, клинични и параклинични данни за остра или хронична бъбречна недостатъчност. Уремичната енцефалопатия трябва да се разграничава от други метаболитни енцефалопатии (хепатална, медикаментозна, хиперкалциемична, интоксикации с някои метали и др.).
Уремичната полиневропатия е най-честото усложнение на хроничната бъбречна недостатъчност и се развива в над 50% от пациентите на хемодиализа. Тя е симетрична, дистална, сетивно-моторен тип с хронично-проградиентно протичане.
Патоморфологично се установяват дистална аксонална дегенерация и сегментна демиелинизация. Понякога се съчетава със синдрома на “неспокойните крака” (restless legs syndrome).
Диализният дизеквилибриращ синдром се развива при пациенти, подложени на хемодиализа. При част от тях няма данни за предшестваща уремична енцефалопатия. По-често синдромът се регистрира при болни с остра бъбречна недостатъчност, при които се провежда агресивна хемодиализа.
Клиничните симптоми са главоболие, гадене, повръщане, замъглено зрение, дезориентация, артериална хипертония, световъртеж. Диференциално диагностично трябва да се изключат хипертонична енцефалопатия, субарахноиден кръвоизлив или субдурален хематом.
Лечението се провежда с осмотично активни вещества: манитол, глицерол, албумин и др.
Диализната деменция се наблюдава след хронична хемодиализа с продължителност най-малко 1-2 години.
Ранните симптоми са нарушения в речта с дизартрия и апраксия, парциални или генерализирани епилептични пристъпи, промени в личността и поведението. Средната преживяемост е 6 месеца. С подобряване на диализната техника (пречистване на диализната вода, особено от алуминий) честотата на този синдром рязко намаля.
Подробна информация за бъбречна недостатъчност можете да прочетете тук:
Метаболитна енцефалопатия при хиперкалциемия
Хиперкалциемията е сравнително рядко състояние, което се характеризира с повишено ниво на калций в кръвта. В зависимост от тежестта и степента на развитие на хиперкалциемията, клиничната картина може да протече с лека сънливост до кома. Наблюдават се също главоболие, промени в психическото състояние, загуба на зрение, гърчове. В повече от 90% от случаите, хиперпаратиреоидизмът и неопластичните заболявания са главната причина за състоянието.
Метаболитна енцефалопатия при хипокалциемия
Хипокалциемията е състояние на понижено ниво на калция в кръвта. Причините включват хипопаратиреоидизъм, витамин D дефицит и бъбречно заболяване. Клиничната картина протича с парестезии, тетания, гърчове и тежка енцефалопатия. Диагнозата се състои в измерване на серумния калций. Лечението на този вид други уточнени увреждания на главния мозък при болести, класифицирани другаде включва приложение на калций, а понякога и витамин D.
Подробна информация за разстройства на обмяната на калция можете да прочетете тук:
Подробна информация за недоимък на калций в храната можете да прочетете тук:
Коментари към Други уточнени увреждания на главния мозък при болести, класифицирани другаде МКБ G94.8