Каузалгия МКБ G56.4

Каузалгия е рядко срещан регионален болков синдром, свързана с частична увреда на периферни нерви. Засягат се нервите и кръвоносните съдове на един или повече крайници. Тежките случаи се наричат голяма каузалгия, а по-леките форми - малка каузалгия.

Причината за каузалгията не е известна. Състоянието вероятно е резултат на няколко фактора. Може да се дължи на свръхактивност на симпатиковата нервна система. Възпалението също може да има роля в патогенезата на състоянието.

Рисковите фактори включват: травми, фрактури, разкъсвания, замръзване, хирургични интервенции, диабетна невропатия, множествена склероза, инсулт и др.

Обикновено се засяга проксималната част на крайниците, като по-често са засегнати горните крайници. Симптомите могат да се променят в хода на заболяването. Основен симптом е мускулно-скелетната болка. Тя е силна и пареща. Обикновено се причинява от травма и възниква в рамките на 24 часа след нараняването. Почти всяка сензорна стимулация влошава болката. Наблюдават се и съдови промени - кръвотока намалява или се повишава, поради разширяване или свиване на кръвоносните съдове. Може да има подуване на крайника, необичайно изпотяване. Други симптоми са суха, лющеща се кожа, ставни симптоми, изтъняване на пръстите, набраздени нокти, дълги, груби косми или опадане на окосмяването. Обикновено се наблюдава тенденция към влошаване на състоянието с течение на времето - първоначално се засяга само едната ръка или крак, а впоследствие се засяга цялото тяло.

Диагнозата предполага задълбочена анамнеза и физикално изследване. За уточняване на диагнозата може да се използват също рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, термограма (за измерване на топлинната енергия, която се отделя от тялото), електромиография (за измерване на електрическата проводимост на нервите).

Лечението на каузалгия има за цел да облекчи състоянието на пациента и да подобри функцията на засегнатата част от тялото. Ранното лечение може да доведе до по-добри резултати. В някои случаи симптомите могат да отзвучат и без лечение, по-често при деца. Медикаментозната терапия обикновено е симптоматична. Извършва се симпатиков блок, който включва поредица от инжектирания на локален анестетик, за да се блокират сигналите от симпатиковата нервна система. Облекчение настъпва при 18% до 25% от пациентите. Оперативната симпатектомия, чрез която се блокират определени нервни сигнали, носи пълно облекчение на 80% от пациентите. Може да се назначат също физиотерапия, масаж, акупунктура.