Други нарушения на съня МКБ G47.8

Нарушенията на съня, наречени още сомнипатии, представляват медицински разтройства на съня, които нарушават качеството на живот на пациентите. Някои от тези нарушения са достатъчно сериозни, за да засегнат нормалното физическо, умствено, социално и емоционално функциониране на човека.

В рубриката други нарушения на съня е разгледан синдромът на Kleine-Levin, известен още като синдром на спящата красавица.

Заболяването представлява рядко разстройство на съня, което се характеризира с повтарящи се, но обратими периоди на прекомерен сън (хиперсомния) с чувство на умора и промени в настроението. Състоянието засяга предимно мъже в юношеска възраст.

Механизмът на заболяването не е напълно изяснен, но се смята, че причината е свързана с нарушения в хипоталамуса и таламуса, които регулират апетита и съня.

Симптомите се появяват като епизоди, обикновено с продължителност от няколко дни до няколко седмици. Заболяването значително се отразява на личния, професионалния и социалния живот на страдащите, но симптомите отзвучават спонтанно и рядко могат да доведат до трайни проблеми. Тежестта на оплакванията и хода на заболяването варират при отделните пациенти. За около едно десетилетие пациентите имат повече от 20 епизода. Началото обикновено е внезапно и се свързва с грипоподобни симптоми. Признаците и симптомите включват прекомерно приема на храна, раздразнителност, дезориентация, халюцинации и повишена сексуалност. Други симптоми включват промени в настроението и познавателната способност, тежка апатия, дереализация, депресия и тревожност. Понякога страдат комуникативните умения и координацията. Засегнатите лица са напълно нормални между епизодите, въпреки че много често не помнят какво се е случило по време на епизода. Могат да минат седмици или повече преди симптомите да се появят отново.

Диференциална диагноза се прави с цикличната повторна поява на сънливост по време на предменструалния период в юношеска възраст, енцефалопатия, рецидивираща депресия или психоза.

Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата и физикалното изследване, но основно лечение има полисомнографията.

Няма специфично лечение за синдрома на Kleine-Levin. Стимулиращи вещества, включително амфетамини, метилфенидат и модафинил, се използват за лечение на сънливостта, но може да увеличат раздразнителността и не подобряват когнитивните аномалии. Може да се назначат също литий и карбамазепин, които в някои случаи предотвратяват бъдещите епизоди.

Прогнозата на други нарушения на съня е благоприятна. Епизодите в крайна сметка намаляват по честота и интензивност в продължение на 8 до 12 години.