Подостър некротизиращ миелит МКБ G37.4
Подостър некротизиращ миелит представлява възпалителен подостър протрахиран процес, засягащ гръбначния мозък с характеристика на некротичен деструктивен процес.
Етиологията на заболяването е разнообразна, най-често се касае за вторичен процес след вирусна или друга инфекция, постимунизационна реакция, гръбначномозъчен инфаркт, израз на паранеопластичен синдром и други. Заболяването е рядко, спорадично, засегнати са лице в млада възраст.
Патоанатомично се откриват пръснати полета с некроза, заобиколени от възпалителен вал. В процеса е въвлечено, както сивото, така и бялото мозъчно вещество. Промените обикновено обхващат целия напречник, като могат да са ограничени в един сегмент или да имат възходящ характер и да обхващат различни нива от гръбначния мозък.
Подробна информация за анатомията на гръбначния мозък прочетете тук.
Клиниката на подостър некротизиращ миелит е разнообразна. Пациентите съобщават за отложени във времето - в течение на няколко месеца, продължителни неповлияващи се симптоми на общо неразположение, лек субфебрилитет, спонтанно появяващи се и изчезващи остри коренчеви болки. Нарушенията не се повлияват от стандартна терапия, а с напредване на деструктивните процеси в миелона клиниката се разгръща. Налице е неврологичен дефицит, изразяващ се с прогресивни моторни и сензорни отпадни симптоми. Първоначално пациентите забелязват засилваща се мускулна слабост, съчетана със загуба на чувствителност. В зависимост от засегнато ниво клиниката варира - налице е двустранна парализа или пареза, засягаща инервираните структури от нивото надолу, тазово-резервоарни нарушения, изразяващи се в ретенция или неволно изпускане на урината, дисфункция на червата, мускулна слабост, намален мускулен тонус, мускулни фибрилации. Засегнати са всички видове чувствителност. При разпространение на процеса към торакалните (гръдните) и цервикални (шийни) отдели в клиниката може да присъства затруднено дишане, гълтане и говор, торакоабдоминален асинхронизъм, опасваща коренчева болка, смущения в сърдечно-съдовата функция, отпадни симптоми от горните крайници. Процесът може да се съчетае с менингит - възпаление на мозъчните обвивки, под формата на менингомиелит.
Диференциална диагноза се прави с остър миелит, тропическа спастична параплегия, енцефалит, миелит и енцефаломиелит при болести, класифицирани другаде, травма на гръбначния мозък, инфаркт, тумор и други.
Диагнозата се поставя след преглед от невролог, необходимо е физикално и инструментално изследване. Инструменталните изследвания, като в случая най-подходящо е магнитно-резонансното изследване, показват зона на разширение в гръбначномозъчния канал и хиперинтензна зона, указваща некротичната зона. Подходящо е изследването на биологични течности при съмнение за инфекциозна компонента.
Лечението на подостър некротизиращ миелит е патогенетично. Състои се в приложение на високи дози кортикостероиди, витамини от група В, нивалин, като се цели стопиране на процеса. При остатъчна симптоматика е удачно насочването на пациентите към рехабилитационни центрове.
Прогнозата е относително добра. Инвалидизацията е трайна.
Коментари към Подостър некротизиращ миелит МКБ G37.4
Лариса Дровнина
Къде се извършва рехабилитация и лечение на това заболяване?
Здравейте! Потърсете консултация с невролог, който ще ви даде насоки относно подходящо лечение и рехабилитация.
Къде се извършва рехабилитация и лечение на това заболяване?