Синдром на Rett МКБ F84.2

За първи път австрийският психиатър A. Rett през 1965 г. идентифицира този синдром при 22 момичета, чиято причина остава неизяснена. Нормалното развитие до втората година се последва от частична или пълна загуба на придобитите сръчности и реч, забавя се растежът на главата, особено загубата на целенасочените движения на ръцете. Социалните умения и играта остават на ниво на 2 годишните. Следват тежка умствена изостаналост, появяват се припадъци. Счита се, че генетични мутации могат да бъдат рисков фактор за възникване на синдром на Рет.

Клиничните симптоми на синдрома включват забавен растеж, загуба на нормалната моторна активност и координация, загуба на способност за комуникация и мислене, анормални движения на ръцете, нарушено дишане, раздразнителност, промени в поведението, припадъци, сколиоза, неравномерен пулс, запек и други.

Лечението на синдром на Rett е трудно и комплексно. Провежда се психотерапия и логопедични упражнения с цел нормално развитие на речта. Понякога се прилага и хипноза.