Синдром на Rett МКБ F84.2

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Синдромът на Rett представлява рядко генетично заболяване, резултат от мутация в определен ген в Х хромозомата, което засяга почти изключително само женския пол и води до тежки умствени и физически увреждания. Важна особеност е нормалното развитие на децата до около шестия месец с бърза регресия след това, влошаване на моторни, езикови и социални умения, риск от различни по вид и тежест усложнения. Диагнозата обикновено се поставя въз основа на клиничните белези и данните от генетичните изследвания, като откриването на болестта преди три годишна възраст и подходящата, мултидисциплинарна терапия позволяват контрол и забавяне на прогресията, подобряване качеството на живот и удължаване неговата продължителност.

Причини и рискови фактори

Синдромът на Rett представлява рядко генетично заболяване, което засяга почти изключително само момичета и се проявява с тежка клинична картина още от ранно детство.

За първи път австрийският психиатър A. Rett през 1965 година идентифицира този синдром при 22 момичета, чиято причина остава неизяснена. Нормалното развитие до втората година се последва от частична или пълна загуба на придобитите сръчности и реч, забавя се растежът на главата, особено загубата на целенасочените движения на ръцете. Социалните умения и играта остават на ниво на двегодишните. Следват тежка умствена изостаналост, появяват се припадъци.

Основната причина за поява на синдрома е мутация в определен ген (mecp2 или methyl-CpG-binding protein 2), който е разположен върху Х хромозомата. Този ген има ключова роля за регулацията на редица други гени, свързани с нормалното развитие на мозъка.

В масовия случай мутацията възниква спорадично и няма данни за положителна фамилност (родителите не носят мутация, а мутацията възниква спонтанно по време на ембриогенезата). Описани са случаи, при които е налице наследственост, главно при майка, която е носител на мутацията, но без прояви.

Поради разположението на гена в Х хромозомата, болестта показва клинична изява само при момичета, като момичетата с една мутирала хромозома оцеляват, тези с две мутирали хромозоми развиват пълната клинична картина, докато момчетата не оцеляват и умират вътреутробно.

Липсват данни за известни външни, контролируеми рискови фактори, като хранене, подлежащи заболявания, прием на лекарства, излагане на токсини и други. Макар напредналата възраст на бременната жена да се счита за някои като рисков фактор за поява на синдрома, липсват категорични доказателства, че възрастта на майката е фактор за повишена честота на синдром на Рет.

Симптоми и усложнения

Синдромът на Rett показва характерна клинична еволюция, като децата се развиват нормално до около шест месечна възраст, след което настъпва регресия на придобитите умения и поява на характерни неврологични, психични и поведенчески промени.

Клиничните симптоми на синдрома включват забавен растеж, загуба на нормалната моторна активност и координация, загуба на способност за комуникация и мислене, анормални движения на ръцете, нарушено дишане, раздразнителност, промени в поведението, припадъци, сколиоза, неравномерен пулс, запек и други.

Приблизително 6 до 18 месеца след първите прояви на синдрома настъпва забавяне или пълна загуба на езиковите и двигателните умения. Характерно е развитието на стереотипни движения на ръцете, главно триене, пляскане, стискане, както и загуба на целенасочени и координирани движения на ръцете.

Растежът на главата се забавя или спира, като се развива микроцефалия (по-малък размер на главата за съответната възраст) с интелектуални затруднения и умствена изостаналост.

Възможни са епилептични пристъпи, нарушения на походката, нарушения на дишането с хипервентилация и апнеични паузи.

В ранните фази състоянието може да бъде объркано с аутизъм, тъй като някои от инициалните прояви се припокриват, особено липсата на очен контакт, склонност към социална изолация и други.

Въз основа на особеностите и еволюцията на клиничното протичане синдромът на Rett е разделен на няколко основни стадия, а именно:

• първи стадий: първи стадий се проявява и открива най-често между 6 и 18 месечна възраст, като характерни за него са леки отклонения в тонуса и моторното развитие, понижена активност на детето, забавяне в придобиването на нови умения, склонност към изолация и нежелание за социализация
• втори стадий: проявява се най-често в периода между една и четири години, като се характеризира с бърза регресия на придобитите умения. Рязко се влошават двигателните и езиковите умения, проявяват се стереотипни движения, обхващащи горните крайници, налице е загуба на интерес към околната среда, нарушения на съня, раздразнителност, тревожност и други
• трети стадий: между две и десет години обикновено се наблюдава плато, при което симптомите се стабилизират, като макар да е възможно леко подобрение в социалната адаптация и вниманието, то моторните проблеми се влошават, често се проявява епилепсия
• четвърти стадий: развива се най-често след десет годишна възраст и се характеризира с късна моторна дегенерация, прогресивно влошаване на подвижността, сколиоза, мускулна ригидност и контрактури

При над две трети от децата се развива впоследствие епилепсия, при много от тях се развиват различни ортопедични деформации, остеопороза и сколиоза. Чести усложнения при прогресия на състоянието са стомашно-чревни проблеми, дихателни усложнения, нарушения на съня и други.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при синдром на Rett често е затруднено поради ниската честота на заболяването и идентичното протичане с някои други неврологични и поведенчески разстройства.

Основно при диагнозата е:

• разпит на родителите: данни за общото състояние и заболявания от страна на родителите, данни за протичането на бременността и раждането, събиране на информация за развитието на детето в първите месеци след раждане
• клинична картина: важна е характерната последователност в развитието на нарушенията с първоначално нормално развитие до около шестия месец и последваща постепенна регресия със забавяне на двигателни, моторни, езикови умения, социализация, нарушения в походката, поява на стереотипни движения и други, забавен растеж на главата
• генетични изследвания: генетичните изследвания обикновено потвърждават диагнозата при над 95 процента от случаите, разкривайки характерната мутация в съответния ген
• образни изследвания: образни изследвания може да се наложат при съмнения за подлежащ неврологичен или онкологичен процес, като назначаването им следва да бъде добре аргументирано и обмислено

Диагнозата най-често се поставя между една и три години, като е много важно различаване на синдрома на Rett от някои идентично протичащи състояния, включително разстройства от аутистичния спектър, церебрална парализа, прогресивни метаболитни заболявания и други. Ранното поставяне на диагнозата позволява оптимално проследяване и грижа за пациентите с цел подобряване качеството на живот, превенция на усложнения и стабилизиране на състоянието.

Лечение

Липсва специфично и етиологично лечение при синдрома на Rett, във връзка с което основна цел на терапията е насочена към облекчаване на симптомите, подобряване комфорта на пациентите, подобряване качеството на живот, подобряване на някои основни умения, като обикновено терапията е строго индивидуална и мултидисциплинарна.

Най-често лечението е комбинация от следните мерки и средства:

• лекарства: при епилептични пристъпи се назначават подходящи за възрастта антиконвулсивни лекарства (например леветирацетам, ламотрижин, валпроева киселина и други), при спастичност и ригидност се назначават подходящи мускулни релаксанти, бензодиазепини. При поведенчески нарушения и тревожност по преценка на лекуващия лекар могат да се назначат подходящи средства. Симптоматично се назначават лекарства за облекчаване на стомашно-чревните оплаквания, нарушенията на съня и други
• рехабилитация: рехабилитацията заема важно място в лечението при синдрома, като най-често се препоръчват физиотерапия, ерготерапия, консултация и колаборация с логопед и когнитивен терапевт, педагог, осигуряване на специализирана психо-социална подкрепа и други
• ортопедични и хирургични интервенции: при тежка сколиоза може да се обмисли хирургична корекция, както и при някои други ортопедични деформации, които подлежат на оперативно лечение
• общи мерки: необходимо е проследяване на ръст и тегло, костна плътност, основни лабораторни показатели. Храненето следва да бъде оптимално, балансирано и пълноценно за намаляване риска от малнутриция и хранителни разстройства. Необходими се мерки за превенция на респираторни заболявания, включително закаляване, прекарване на достатъчно време на открито, набавяне на необходимите количества витамин Д от слънцето или с подходяща суплементация
• нови възможности: изследванията в областта са насочени към създаване на подходяща генна терапия, редактиране на гени, лечение с протеини или молекули, които да компенсират загубената функция на мутиралия ген

Децата се проследяват стриктно през определен интервал от време, като при поява на нови симптоми и влошаване на състоянието е необходима своевременна консултация с лекуващия лекар.

Прогноза

Синдромът на Rett е хронично, нелечимо заболяване, което води до влошаване качеството на живот, особено при късна диагноза, липса на лечение или неподходяща терапия. При ранно откриване и подходяща медицинска намеса много от децата достигат до зряла възраст със стабилизиране на основните показатели, контрол върху симптомите, мерки за превенция на усложненията.

Семействата на децата следва да полагат необходимите грижи за тях, проследявайки стриктно състоянието им и осигурявайки безопасна среда.

Изображения: freepik.com