Дистонна на Аз-а сексуална насоченост МКБ F66.1

Дистонна на Аз-а сексуална насоченост е его-дистонично психично разстройство, характеризиращо се с това, че има сексуална ориентация или привличане, което противоречи на идеализирания си образ. Това предизвиква безпокойство и желание на човека да промени своята ориентация. Той описва не самата вродена сексуална ориентация, а конфликт между сексуалната ориентация, която човек иска да има, и сексуалната ориентация, която действително притежава.

За някои пациенти еднополовото привличане може да не е пълноценно решение, тъй като може да противоречи на техните религиозни убеждения.

Класификация

Световната здравна организация (СЗО) характеризира дистонна на Аз-а сексуална насоченост като разстройство на сексуалното развитие и ориентация. Диагнозата на СЗО обяснява ситуацията, когато половата идентичност или сексуалната ориентация са ясни, но пациентът има друго поведенческо или психологическо разстройство, което го принуждава да иска да го промени.

Диагноза

Когато СЗО премахна диагнозата хомосексуалност като психично разстройство в международната класификация на болестите, тя включи диагнозата его-дистонично психично разстройство.

При болните с дистонна на Аз-а сексуална насоченост, половата идентичност или сексуални предпочитания (хетеросексуални, хомосексуални, бисексуални) не са поставени под въпрос, но индивидът желае да е различен поради свързани с тях психологически и поведенчески разстройства и може да потърси лечение, за да го промени.

Лечение

През 2007 г. работна група на Американската психологическа асоциация предприе задълбочен преглед на съществуващите изследвания за ефикасността на репаративната терапия за това разстройство.

Има много начини човек да лекува своята дистонна на Аз-а сексуална насоченост. Не е известна терапия за други видове его-дистонични сексуални ориентации. Терапията може да бъде насочена към промяна на сексуалната ориентация, сексуалното поведение или да помогне на пациента да се почувства по-удобно в своята сексуална ориентация и поведение.

Лечението може да включва усилия за промяна на сексуалната ориентация или обучение на подходи за облекчаване на стреса. В допълнение, някои хора търсят непрофесионални методи, като религиозно консултиране или присъствие в бивша хомосексуална група.

Психотерапията в бивша хомосексуална хрупа помага на хората да изследват и приемат своята сексуална ориентация и свързаните с нея сексуални отношения. Психолозите и всички основни медицински специалисти подкрепят идеята, че хомосексуалността и бисексуалността не са показателни за психични заболявания. Психиатрията смята хомосексуалността за психично заболяване до 1973 г., вместо това настоящите насоки насърчават психотерапевтите да помагат на пациентите да преодолеят стигмата на хомосексуалността.

Психолозите се стремят да разберат начините, по които социалната стигматизация (т.е. предразсъдъци, дискриминация и насилие) крие рискове за психичното здраве и благополучието на хората с дистонна на Аз-а сексуална насоченост. Психолозите се стремят да разберат как неточните или предразсъдъчни възгледи могат да повлияят на представянето на пациента в лечението и терапевтичния процес.

Психотерапията, групите за подкрепа и житейските събития могат да повлияят на това как човек се идентифицира лично за себе си и публично. По подобен начин по време на лечението може да се развие самоосъзнаване и да се завиши самочувствието от собствения пол.

Към момента са прегледани изследванията за ефикасността на усилията за промяна на сексуалната ориентация и в заключение се твърди, че няма достатъчно доказателства, които да покажат дали те са ефективни или не. Пациентите съобщават както за вреда, така и за полза от подобни усилия на терапевтите, но не е установена причинно-следствена връзка между ползата или вредата.

При пациентите, които съобщават за време, обикновено става въпрос за:

• гняв
• тревожност
• объркване
• депресия
• мъка
• вина
• безнадеждност
• влошени взаимоотношения със семейството
• загуба на социална подкрепа
• загуба на вяра
• лоша представа за себе си
• социална изолация
• други трудности в интимността
• натрапчиви образи
• самоубийствени идеи
• сексуална дисфункция

Работата на терапевта е да помогне на хората да разберат своето полово развитие. Впоследствие такива пациенти са в състояние да направят избор, който е в съответствие с тяхната ценностна система. Фокусът на конгитивно-поведенческата терапия е да помогне на пациента да развие изцяло своята мъжка или женска идентичност.

Практикуващите психично здраве могат да включат религиозните възгледи към терапията на дистонна на Аз-а сексуална насоченост, включително чрез получаване на задълбочена оценка на духовните и религиозни вярвания на пациента, религиозната идентичност, мотивация, духовното функциониране и изследване на пресечната точка на религиозната и сексуална ориентация.