Ганглиозидоза GM2 МКБ E75.0

Към ганглиозидоза GM2 принадлежат заболяванията болест на Сандхоф (Sandhoff), Тей - Сакс (Tay Sachs), както и GM2 ганглиозодоза при възрастни и ювенилна.

По своята същност  ганглиозидоза GM2 представляват група от рядко срещани заболявания.

Три различни форми на енцефалопатия влизат в групата на GM2 ганглиозидозите това са болест на Тей-Сакс (Tay Sachs), болест на Сандхоф (Sandhoff) и АВ вариант. Всички GM2 ганглиозидози са лизозомни заболявания.

Лизозомите са клетъчни органели, които се откриват във всички клетки на тялото, с изключение на еритроцитите. Тяхната роля се състои в разграждането на големите молекули с помощта на ензими. Всички лизозомни болести са резултат от нарушената функция на лизозомите.

Ганглиозидозите се причиняват от мутации в поне един от три рецесивни гена. Нормалната продукция на трите гена осигурява нормалния катаболизъм на GM2 ганглиозида. Тези състояния се дължат на дефицит на лизозомалния ензим хексозаминидаза, който е необходим за разграждането на GM2 ганглиозидите в нервните клетки на мозъка. Той е гликосфинголипид - съставна част на мембраните на нервните клетки. Намалената актовност на ензимите води до натрупването на субстрата в лизозомите на нервните клетки, причинявайки тяхната смърт.

Към ганглиозидоза GM2 принадлежи болестта на Сандхоф (Sandhoff).

Болестта и нейните варианти са причинени от дефекти в ген, кодиращ бета субединицата на хексозаминидаза А и субединиците на хексозаминидаза В. Липсата или дефицитът на хексозаминидаза А причинява натрупване на вторични лизозоми, а при липса или дефицит на хексозаминидаза В се получава нарушено разграждане на неутрални субстрати и дерматан сулфат. В резултат се натрупват глобозиди в серума, черния дроб, слезката, лимфните възли, белите дробове, бъбреците и еритроцитите.

Пациентите развиват мускулна слабост през първите 6 месеца от живота със слепота, макроцефалия, умствени нарушения. Характерни са съща така симптоми като органомегалия, скелетни аномалии и олигозахаридурия. Смърт настъпва обикновено до 4 год. възраст.

Рядката ювенилна форма на болестта на Sandhoff се характеризира с липсата на нормални нива на хексозаминидаза А при увеличени нива на хексозаминидаза В. Началото е между 2 - 10 години. Пациентите развиват бавно прогресиращо заболяване с въвличане на моторните неврони, дизатртрия, пирамидни нарушения и др. Характерни са невропатията и умствените нарушения.

Формата с начало в зряла възраст се характеризира с бавно прогресиращо засягане на двигателните неврони.

Към ганглиозидоза GM2 принадлежи болестта на Тей-Сакс (Tay Sachs).

Болестта на Тей-Сакс и нейните варианти се причиняват от липсата или дефекта на алфа субединицата на хексозаминидаза А. Тип I GM2 ганглиозидоза е известна още като класическа инфантилна остра болест на Тей-Сакс, В вариант, псевдо АВ вариант или дефицит на хексозаминидаза А. Тип III GM2 ганглиозидоза е известна още като ювенилна подостра болест на Тей-Сакс. В1 варианта се нарича още късно инфантилна подостра към хронична болест на Тей-Сакс. Болестта на Sandhoff и нейните варианти се причиняват от липсата или дефекта на бета субединицата на хексозаминидаза А. Тип II GM2 ганглиозидоза е известна още като болест на Sandhoff.

Патогенезата на заболяването е много специфична. Прогресивната невродегенерация и изоставането в развитието се причиняват от натрупването на GM2 ганглиозид, който образува мембранни цитоплазмени тела в нервните клетки. В тях се откриват също холестерол и фосфолипиди.

Тип I ганглиозидоза GM2 (класическа инфантилна остра болест на Тей-Сакс).

Децата с този тип не изглеждат засегнати при раждането. Неврологични симптоми и мускулна слабост, която води до парализа започват на възраст 3 - 5 месеца. Повечето пациенти никога не ходят и са с увеличаваща се апатия и невнимание. След 8 - 10 мес. възраст настъпва бълзо влошаване. Пациентите развиват макроцефалия, трудно преглъщане, припадъци, слепота и деменция. На около 4 год. възраст настъпва смърт от бронхопневмония.

В1 вариант (псевдо АВ вариант) представлява късно инфантилната болест на Тей-Сакс.

Натрупването на мембранни тела в невроните е в по - лека степен, отколкото при инфантилния тип, но заболяването прогресира с агресивен ход и смърт настъпва 2 - 4 години след началото.

Тип III ганглиозидоза GM2 представлява ювенилна подостра болест на Тей-Сакс.

Ензимната активност е 0.5 % от нормалната. При засегнатите деца се наблюдават нарушения в походката и стоежа, които започват рано и бавно прогресират. Когнитивните способности намаляват, възможни са припадъци и деменция. Зрението може да бъде нормално, както и да се развие на по - късен етап атрофия на зрителния нерв и ретинитис пигментоза. В близо 1/2 от пациентите настъпва церебеларна атрофия. Засегнатите индивиди достигат късното детство и юношеството. Смърт настъпва на около 15 год. възраст от инфекция.

Хронична ганглиозидоза GM2 също е много рядко срещано заболяване.

Ензимната активност е под 10 %. Диагнозата се поставя в ранното юношество. Неврологичният дефицит прогресира бавно и може да доведе до липса на координация, тремор на ръцете, дистония, дизартрия, дискинезия, хореоатетоза, атаксия. При голяма част от пациентите се развива психоза. Приложението на антидепресанти обаче, не е оправдано, тъй като те намаляват допълнително нивата на хексозаминидаза А. Психиатричните нарушения включват остра хебефренна шизофрения, халюцинации, параноя, депресия. Интелектът може да бъде слабо засегнат или в приемливи граници.

За диагнозата основно значение имат:

• Хомозиготите и хетерозиготите имат намалена концентрация на сфингомиелин в еритроцитите. Засегнатите индивиди са с ниска активност на хексозаминидаза А и нормални нива на хексозаминидаза В.
• ДНК диагностициране - откриването на мутацията може да доведе до идентификация на носителите в семейството или пренатална диагностика.
• Офталмоскопия - тъмно червено петно във fovea centralis на ретината се открива при пациентите с инфантилна и ювенилна болест на Тей - Сакс и не се открива при индивидите с хроничната форма.

Лечението е специфично и се осъществява от лекар специалист.