Синдром на андрогенна резистентност МКБ E34.5

Синдромът на андрогенна резистентност, наричан още синдром на андрогенна нечувствителност, е рядко, наследствено нарушение на половото развитие. Това състояние се характеризира с неспособността да се реагира на андрогени, обикновено поради дисфункция на андрогенния рецептор, и засяга развитието на гениталиите и репродуктивните органи на човека. Хората със синдрома на андрогенна резистентност са генетично мъже, но не развиват мъжки външни полови органи, защото телата им не могат да реагират на мъжките полови хормони. В миналото състоянието се е наричало синдром на тестикуларна феминизация.

Засяга 1 на 20 000 до 64 000 XY (кариотипно мъжки) раждания. Състоянието води до частична или пълна неспособност на клетките да реагират на андрогени. Тази липса на реакция може да увреди или предотврати развитието на мъжките полови органи, както и да увреди или предотврати развитието на мъжките вторични полови белези в пубертета. Той не уврежда значително гениталното или полово развитие на жените.

Следователно нечувствителността към андрогените е клинично значима само когато се проявява при генетични мъже (т.е. индивиди с Y-хромозома или по-специално SRY ген). Клиничните фенотипове при тези индивиди варират от типичен мъжки хабитус с лек сперматогенен дефект или намалено вторично терминално окосмяване до пълен женски хабитус, въпреки наличието на Y-хромозома.

Синдромът на андрогенна резистентност се причинява от генетична мутация, която се предава по женска линия на детето. Въпреки че хората със състоянието имат XY (обикновен мъжки модел) хромозоми, тялото не реагира напълно или изобщо на тестостерона (половия хормон). Това предотвратява половото развитие на типичния мъж.

Пенисът не се формира или е недоразвит. Това означава, че гениталиите на детето могат да се развият като женски или да са недоразвити като мъжки. Детето може да има напълно или частично недесцендирали тестиси, но няма да има нито матка, нито яйчници.

Мъжете, които наследяват анормален ген, наречен ген на андрогенния рецептор, от майките си, имат шанс 1 към 4 да развият синдром на андрогенна нечувствителност. Жените също могат да наследяват и носят гена, но няма да развият състоянието.

Синдромът на андрогенна нечувствителност е разделен на три категории, които се диференцират според степента на генитална маскулинизация:

• Синдром на лека андрогенна нечувствителност - външните гениталии са тези на типичен мъж (пенис и скротум). Обикновено индивидът страда от безплодие. Някои експерти смятат тази форма на състоянието за вид синдром на частична андрогенна нечувствителност.
• Синдром на частична андрогенна нечувствителност - външните гениталии са частично, но не напълно, маскулинизирани. Хората с тази форма на синдрома често се отглеждат като момчета, но не винаги.
• Синдром на пълна андрогенна нечувствителност - външните гениталии са като на типична жена (вулва), но няма женски полови органи (няма яйчници, фалопиеви тръби или матка). Хората с тази форма на състоянието често се отглеждат като момичета.

Най-често срещаният симптом при всички форми на състоянието е безплодието. Хората със синдром на пълна андрогенна нечувствителност няма да могат да забременеят или да оплодят своите партньори. Те имат гениталии, които изглеждат женски, но нямат женски репродуктивни органи. Много рядко се случва хората със синдрома на лека или частична андрогенна нечувствителност да забременеят партньорките си. Дори ако имат много малък пенис, производството на сперматозоиди обикновено е ниско или изобщо не съществува.

Други признаци и симптоми на синдрома на пълна адрогенна нечувствителност включват:

• Нетипично висок ръст за жена по време на пубертета
• Аменорея (липса на менструация)
• Малко или никакво окосмяване по пубертета или окосмяване под мишниците по време на пубертета
• Тясна или плитка вагина
• Недесцендирали тестиси (тестиси, които са все още в коремната кухина)

Други признаци и симптоми на синдрома на частична андрогенна нечувствителност могат да включват:

• Бифиден скротум (скротумът се разделя на две)
• Клиторомегалия (голям клитор)
• Гинекомастия (разширена мъжка гръдна тъкан)
• Хипоспадия (отворът на уретрата е на различно място на пениса вместо на върха)
• Лабиални сраствания (устните на кожата около вагината се затварят)
• Микропенис (анормално малък пенис)
• Частично недесцендирали тестиси

Други признаци и симптоми на синдрома на лека андрогенна нечувствителност включват:

• Гинекомастия
• Микропенис
• Рядко окосмяване по тялото

Лечението понастоящем е ограничено до симптоматично и зависи от определянето на пола, избран за бебето при раждането. Повечето лечения се провеждат след пубертета. Това дава време на тялото на детето да премине през промени в развитието. Според някои експерти някои лечения, като отстраняване на тестисите, трябва да се извършват преди пубертета. Това намалява риска от гонадобластоми, които са тумори, които могат да се образуват в недесцендиралите тестиси.

При децата, отглеждани като мъже, могат да се извършат:

• Хирургия за възстановяване на техните мъжки полови органи, като възстановяване на хипоспадия или орхиопексия (операция за преместване на неспуснати тестиси към скротума)
• Операция за намаляване на гърдите за отстраняване на излишната гръдна тъкан
• Възстановяване на херния за затваряне на отворена или отслабена тъкан в коремната им стена
• Хормонална терапия с тестостерон

При децата, отглеждани като жени, могат да се извършат:

• Хирургия за отстраняване на мъжки гениталии или допълнителна тъкан на клитора
• Нехирургично вагинално разширяване с цел по-дълбока вагина
• Хормонална терапия с естроген

Към синдрома на андрогенна резистентност принадлежат мъжки псевдохермафродизъм с андрогенна резистентност, разстройство на периферния хормонален рецептор, синдром на Райфенщайн (Reifenstein).

Мъжки псевдохермафродизъм с андрогенна резистентност

Мъжки псевдохермафродизъм с андрогенна резистентност представлява рядко срещано заболяване. Характеризира с намалена чувствителност на мъжкия организъм към андрогените.

Характерно за заболяването е наличието на външни гениталии, които не могат да се определят като мъжки, а по-скоро се оприличават на женски. Някои индивиди са напълно фенотипно женски, но други изглеждат като нормални мъже с вариращи сперматогенеза и/или пубертетна вирилизация

Причините за мъжкия псевдохермафродитизъм включват цитогенетични аномалии, тератогенни причини, дефекти в биосинтезата на тестостерон и дефекти в андрогенното действие.

Тъй като външният вид на външните гениталии често не е достатъчно отличителен, за да се постави конкретна диагноза, това трябва да се постигне чрез клинични находки заедно с комбинация от цитогенетични, биохимични и радиологични изследвания. За диагнозата основно значение има определянето на кариотипа, определяне нивата на тестостерон и дихидротестостерон, тазовата ехография. Откриването на матка и фалопиеви тръби е несъвместимо с диагнозата синдром на андрогенна резистентност.

Синдром на Райфенщайн (Reifenstein)

Синдромът на Райфенщайн (Reifenstein) е състояние, която се проявява при момчетата, и се характеризира с това, че тялото не може да реагира по правилния начин на мъжките полови хормони (андрогени).

Синдромът на Райфенщайн е вид частична андрогенна нечувствителност / непълна тестикуларна феминизация.

Клинично състоянието се характеризира с наличие на анормални мъжки полови органи, хипоспадия, малък пенис, недесцендирали тестиси, намалено окосмяване по тялото, липса на брада, както и на косми под мишниците, наличие на сексуална дисфункция и безплодие.

За диагнозата основно значение има определянето на кариотипа, определяне нивата на тестостерон и дихидротестостерон, образните изследвания.