Дефицит на главния хистокомпатибилен комплекс клас II МКБ D81.7

Рядка форма на тежък комбиниран имунодефицит, която се дължи на дефект в гените, кодиращи регулаторни протеини. Тези протеини контролират експресията на HLA молекулите от клас II - DR, DQ, DP. Дефицит на главния хистокомпатибилен комплекс клас II (MHC клас II) се предава по автозомно-рецесивен път, известен също като синдром на оголените лимфоцити тип II (bare lymphocyte syndrome type II). Това имунодефицитно състояние се характеризира с по-тежка фенотипна изява от дефицита на MHC клас I.

До момента с това заболяване са диагностицирани около 100 пациенти. Имунодефицитът се среща в района на Средиземноморието.

В нормални условия молекулите от MHC клас II са експресирани по повърхността на АПК (антиген представящите клетки) - най-често макрофагите и участват в процесите на антигенно представяне на чуждия антиген на Т-лимфоцитите. При MHC клас II дефицита, антигените от клас II на HLA системата не се експресират по повърхността на клетките.

В отсъствие на MHC клас II молекулите, имунорегулаторните функции са нарушени. Имунологично се установява нарушение във функциите на CD4 Т-лимфоцитите, а броят на CD3 Т-лимфоцитите обикновено е в нормални граници. Нарушена е активацията на Т-лимфоцитите, тъй като чуждия антиген не може да бъде представен за разпознаване - нарушено представяне на специфични антигени от дендритни клетки, макрофаги и В-клетки.

Установени са четири молекулярни дефекта, водещи до дефицит на главния хистокомпатибилен комплекс клас II:

• RFXANK, RFXAP и RFX5 недостатъчност - RFXANK, RFXAP и RFX5 са субединици на комплекса RFX. Този комплекс се свързва директно към промоторите на всички гени на MHC клас II и е част от MHC протеинов комплекс, който се свързва с енхансера на гена. 60% от докладваните случаи са с RFXANK дефицит.
• CIITA недостатъчност - CIITA е индукционен фактор, който контролира експресията на MHC клас II гени, като се свързва с комплекса RFX и задейства транскрипция.

Клинична картина се характеризира с ранна изява на тежък комбиниран имунодефицит, като симптомите се появяват скоро след раждането. Характерни са чести, тежко протичащи вирусни, гъбични, опортюнистични инфекции, диарии и изоставане в растежа и развитието.

От вирусните инфекции се срещат ентеровирусни, H. simplex, аденовирусни, CMV инфекции. Съобщени са фатални инфекции, причинени от живи вирусни ваксини срещу полиомиелит. Често срещана е пневмония, причинена от Pneumocystis jiroveci.

При повече от половината пациентите се развива прогресираща чернодробна недостатъчност, вследствие на възходящ холангит, причинен от инфекция с Cryptosporidium. Автоимунните цитопении (хемолитична анемия, неутропения) са описани в 10% от пациентите.

Прогресията на заболяването води към фатален изход вследствие на тежките инфекции. По-голямата част от пациентите умират в рамките на първите 10 години от живота си. При някои пациенти е описан по-лек ход на заболяването.

Лабораторните характеристики включват нормален брой на В-лимфоцитите и на CD3 Т-лимфоцитите. Налице е CD4 лимфопения. Експресията на MHC клас II на повърхността на антиген представящите клетки е значително намалена. Ин витро T-клетъчната пролиферация до митогени е нормална, но пролиферацията до антигени специфични Т-лимфоцити (напр. срещу кандида, тетанус) е намалена. Въпреки нормалният брой на В-клетки, са налице ниско ниво на IgG и слаб специфичен антителен отговор.

Лечението на дефицит на главния хистокомпатибилен комплекс клас II включва:

1. Трансплантация на костен мозък - HLA типизиране на пациента и всички братя и сестри за бъдеща трансплантацията на хемопоетични стволови клетки.

2. Лечение на инфекциите - антибиотици, профилактика срещу Pneumocystis jiroveci с триметоприм-сулфаметоксазол.

3. Приложение на имуноглобулини.

4. Избягват се всички живи вирусни ваксини (ротавирус, варицела, MMR, BCG).