Дефицит на главния хистокомпатибилен комплекс клас I МКБ D81.6

HLA клас I молекулите се експресират на повърхността на всички ядрени клети в човешкия организъм. Те са съставени от тежка верига, кодирана от HLA клас I гени, лека верига, наречена β2-микроглобулин и пептид с дължина 8-10 аминокиселини, получени от протеолиза в цитозола на ендогенни протеини. Тези по-малки пептиди се представят от HLA клас I молекули на цитотоксични CD8+ Т-лимфоцити. По този начин HLA клас I молекулите отразяват на повърхността на клетката генната експресия на клетките. Представянето на антигеннипептиди от дендритни клетки (особено в случай на вирусна инфекция) отключва пролиферацията и активирането на CD8 + Т-лимфоцитите, които лизират заразените клетки, които експресират комплекси на клас HLA I (MHC клас I) и пептидни на повърхността на клетката.

Специфичен транспортен пептид улавя преработените в цитозола на клетката протеини и ги прехвърля в лумена на зърнестия ендоплазмен ретикулум. Нарича се преносител за антигенна преработка - ТАР (от англ. transporter associated with antigen processing). І клас на МНС се синтезира в ендоплазмения ретикулум, като пептидите и МНС І клас се събират в един комплекс и се експресират на повърхността на клетката. ТАР е изграден от две субединици - ТАР1 и ТАР2, а кодиращите го гени са разположени в локуса на HLA комплекса в региона на HLA клас II.

Тежките вериги на HLA Клас I молекулите са кодирани от гени, намиращи се в хромозома 6 заедно с HLA комплекса, който съдържа гени на HLA клас II и клас III, както и много други гени, кодиращи различни молекули, които участват в антигеннпредставянето, възпалението и активирането на имунната система.

Изолираният дефицит на главния хистокомпатибилен комплекс клас I (MHC class I), наричан също синдром на оголените лимфоцити (type I bare lymphocyte syndrome - BLS), обикновено не е животозастрашаващо състояние, в контраст с по-тежко протичащият дефицит на HLA клас II (тип II BLS) и комбинирана HLA клас I и II недостатъчност. Симптомите, наблюдавани при по-голяма част от пациентите са различно изразени, като се има предвид ролята на HLA клас I молекулите в представянето на вирусни пептиди на цитотоксичните Т-лимфоцити.

Съществуват няколко под типа на дефицит на главния хистокомпатибилен комплекс клас I:

1. Симптоматичен TAP дефицит - експресията на HLA клас I молекули върху клетъчната повърхностна е силно намалена. Презентира се с повтарящи се бактериални инфекции на дихателните пътища, а при около половината от пациентите се установява грануломатозни кожни лезии. Не се установяват тежки вирусни инфекции. След латентен период от около 4-7 години, без значителни здравословни проблеми, възникват рекурентни и бързо хронифициращи бактериални инфекции на горните дихателни пътища (гноен ринит, пансинузит, отит на средното ухо). Чести са носните полипи. Няколко години по-късно, инфекции се простират на долните дихателни пътища (бронхит, бактериална пневмония, бронхиектазии).

Патогените, които обикновено се изолират са Haemophilus influenzae, Streptococcus pneumoniae, Staphylococcus aureus, Klebsiella spp., Escherichia coli и Pseudomonas aeruginosa. Хроничните бактериални инфекции и бронхиектазиите прогресират и могат да причинят дихателна недостатъчност и смърт. Пациентите обикновено достигат зряла възраст.

Кожните прояви могат да започнат в детството или в зряла възраст и представляват некротизиращи грануломатозни лезии, които се развиват от малка пустула или подкожно възелче, с постепенно разширяване и разязвяване. Некротизиращото грануломатозно възпаление при пациенти с дефицит на TAP може да бъдат идентифицирано в биопсия на кожа и горни дихателни.

2. Атипични HLA Клас I дефицити. В тази категория, намалението на повърхностната експресия на молекули HLA клас I е по-слабо изразено (приблизително 10 пъти). Дефектите са много разнородни по отношение на молекулярния си произход и могат да се разглежда като нетипични, тъй като се характеризира с липса на клинични симптоми или симптомите са само преходни и умерени. В тези случаи количеството на информационна РНК за HLA клас I и β2m е намалено, което предполага, дефект в транскрипцията на съответните гени. Благоприятния клиничен курс на атипични HLA Клас I дефицити, вероятно се дължи на частично запазена експресия на HLA клас I гени, стимулирана от възпалителни цитокини (условен дефицит).

3. Комбиниран HLA клас I и II дефицит се характеризира със значително намаляване на експресията на молекули HLA клас I, свързано с липса на експресия на HLA клас II (тип II BLS). В резултат на дефицит на хуморалния и клетъчен имунен отговор, болните се изключително податливи на вирусни, бактериални и паразитни инфекции, които възникват в началото на живота. Намалената експресия на HLA клас I е пряка последица на мутации в RFX комплекса, който регулира транскрипцията на HLA Клас II гените. Всъщност, промоторите на гените, кодиращи на тежките вериги на HLA клас I молекулите и на β2m, съдържат участъци, кодиращи за няколко субединици на комплекса RFX.

Лабораторните изследвания показват намалена или липсваща повърхностна експресия на MHC клас I и намален брой CD8 Т-лимфоцити (MHC I е необходим за позитивна селекция на CD8+ Т-клетките в тимуса). NK-клетъчната активност също е намалена. Наблюдавани са хипер- и хипогамаглобулинемия, включваща един или повече изотипа. Генетично изследване на TAP1, TAP2 и TAPBP гените може да потвърди диагнозата.

Диференциална диагноза на TAP дефицит включва други болестни състояния, отговарящи на симптомите от страна на дихателната система и/или кожата, като хронична грануломатозна болест, общ вариабилен имунодефици, грануломатоза на Вегенер, саркоидоза, микобактериални инфекции, муковисцидоза и първичен цилиарна дискинезия.

В основата на лечението на дефицит на главния хистокомпатибилен комплекс клас I е агресивната терапия на инфекции с подходящи антибиотични медикаменти. При някои пациенти се прилагат интравенозно имуноглобулини с добър резултат, въпреки липсата на хуморален имунен дефицит. Профилактичната антибиотична терапия също може да помогне за овладяване на инфекциите.

Кожните язви се лекуват с локални антисептични препарат. Имуносупресивното и имуномодулиращото лечение не са ефективни в терапията на кожните лезии.

Костномозъчна трансплантация не се прилага при това заболяване, тъй като експресията на MHC клас I не е ограничена само в хемопоетичните клетки.