Други болести на далака МКБ D73.8

Слезката е лимфоиден орган, участващ в имунната защитата на организма. Основните му функции се свързват с разрушаване на остарели и функционално негодни формени елементи на кръвта, производство на левкоцити и антитела, филтрация на кръвта, както и роля на кръвно депо – слезката задържа значително количество кръв, което се освобождава в системното кръвообращение при нужда. При редица патологични процеси в организма може да се засегнат функциите на слезката. Към рубриката други болести на далака се включват състоянията:

• спленит
• периспленит
• фиброза на далака

Спленит

Възпалението на далака, нар. още спленит, може да възникне при възпалителни заболявания на други органи и при заболявания като коремен тиф, малария, кисти на слезката. Причина за възпаление може да бъде инфаркт на далака или нагнояване в областта на инфаркта.

Клинично, възпалението на далака се характеризира с появата на остра болка в областта на ляво подребрие, която се увеличава при извършване на различни физически действия, придружена е с фебрилитет, тахикардия, увеличен болезнен далак с множество абсцеси или дифузно възпаление. В други случаи възпалението протича с по-леко изразени симптоми. Високата температура при възпаление може да бъде придружена от неясна коремна болка или болка в долната лява част на гръдния кош, която ирадиира към лявото рамо и гърба. Понякога се долавя триене в областта на далака при дишане. При наличие на абсцес се палпира флуктуираща формация.

Кръвната картина показва левкоцитоза и значително увеличение на СУЕ.

За диагностициране или изключване на възпаление се провежда ултразвуково изследване и компютърна томография. При диагностициране на възпаление на далака, находката в този случай ще бъде изразена под формата на видими огнища на възпаление. Компютърната томография е най-точния метод за изследване и в случай на съмнение за възпаление, ще помогне за поставяне на точна диагноза.

При рентгеново изследване на лявата горна част на корема може да се открие масивна находка, образуване на газ в областта на възпалението, която се появява в резултат на микробната активност, компенсиране и изместване на други органи като ляв бъбрек, дебелото черво и стомах.

Усложнение на спленит може да бъде формирането на абсцес и неговия пробив в областта на корема или други органи, водещо до развитието на перитонит.

Лечението на спленит обикновено включва широкоспектърни антибиотици. При наличие на гнойна колекция в слезката, отстраняването й се осъществява чрез дренаж или по-често чрез спленектомия.

Периспленит

Периспленитът представлява възпаление на капсулата (фиброзна и серозна обвивка) на далака. Най-често се развива при възпалителни процеси, засягащи паренхима на слезката или съседните органи и анатомични структури чрез директен преход на възпалителния процес в капсулата на далака (например при абсцес, инфаркт, ехинококоза на далака, възпаление на стомаха, червата, диафрагмата).

Периспленит може да се развие вследствие на хематогенно и лимфогенно дисеминиране от възпалителни заболявания на черния дроб, медиастинума, белите дробове, хранопровода, бъбреците (особено с левостранна локализация на патологичния процес), сепсис, вроден или придобит сифилис, туберкулоза. Периспленит често съпътства перитонит и полисерозит, също така може да възникне след травма на далака.

Съществува остра и хронична форма на периспленит. Острата форма се характеризира с развитието на серозно, фибринозно или гнойно възпаление в капсулата на далака. В резултат на организация на ексудата се образуват сраствания, които свързват далака с левия купол на диафрагмата, тялото на стомаха, чревни бримки, оментум и др. Последиците от тези промени са открити под формата на възли и сраствания на капсула на слезката, състояние известно като адхезивен периспленит. Понякога удебеляването на капсулата на слезката има вид на плътни белезникави плаки и възли. Подобна ситуация е типична за т.нар. хроничен нодозен периспленит.

Клиничната изява на периспленит, в повечето случаи, не се проявява самостоятелно, защото обикновено преобладават симптомите на основното заболяване, в резултат на което се развива периспленит. При палпация на корема се установява болезненост в областта на слезката, при аускултацията на далака се долавя шум от триене. В някои случаи, като например спленомегалия, шумът от триене може да бъде толкова изразен, че може да се усети при палпация.

Диагнозата се подпомага от ехографско изследване, КАТ и експлоративна лапароскопия.

Лечението е насочено към терапия на основното заболяване и хирургично лечение на възникналите усложнения. Прогнозата при периспленит обикновено е благоприятна.

Фиброза на далака

Фиброза на далака бива два вида - паренхимна и капсулна фиброза. Те могат да се появят като репаративен процес след травма или възпаление. Фиброза може да бъде предизвикана от различни химически агенти и може да доведе до образуване на сарком.

Паренхимната фиброза е локализирана предимно в червената пулпа, въпреки че може да засегне и бялата пулпа, когато е налице значителна фиброза. Фиброзата може да бъде фокална(огнищна) или дифузна.

Капсулната фиброза е по-често срещана, обикновено е фокална и може да бъде резултат на травма на повърхността на далака. Капсулна фиброза може да възникне във връзка с възпалителни, токсични или неопластични лезии на далака. Фиброзните участъци съдържат хеморагични зони и/или отлагане на хемосидерин.