Хронична застойна спленомегалия МКБ D73.2

› Въведение

› Епидемиология

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Слезката представлява лимфоиден орган, чиито основни функции са свързани с производство на лимфоцити, съхранение на моноцити, разрушаване на остарели еритроцити, както и производство на имуноглобулини(IgG). При нормални условия слезката не се палпира. Тя тежи около 150-200 грама и е с дължина приблизително 11cm. При различни патологични състояния, слезката увеличава своя размер и става достъпна за палпация. Спленомегалията почти винаги е вторично състояние.

Епидемиология

Спленомегалията не е често срещано състояние. Диагностицира се при приблизително 2% от населението на САЩ, а в региони като Азия и Африка тропическата спленомегалия е разпространена значително. Няма данни за преобладаване на спленомегалията въз основа на пол, възраст или етническа принадлежност. 

Етиология

За да се разбере какво представлява спленомегалията трябва да се разгледа хистологичния строеж на слезката. Този лимфоиден орган е покрит със съединителнотъканна капсула, от която във вътрешността навлизат гредички, които помежду си анастомозират. В слезката се наблюдават два вида пулпа – бялата пулпа, нар.също „слезкови“ телца, и червена пулпа, която е съставена от венозни синуси с пулпни повлекла между тях. При спленомегалия червената пулпа се разширява, поради натрупване на неутрофили в слезката и последващото им инвазиране в лимфните фоликули. Хроничната застойна спленомегалия присъства обструкция на венозния оток, което от своя страна води до увеличаване количеството на червената пулпа. Основните причини, поради които се наблюдава хронична застойна спленомегалия, се свързват с:

• Инфекциозни и паразитни болести – хроничен вирусен хепатит В, малария, туберкулоза, синдром на придобита имунна недостатъчност(СПИН), кандидозен ендокардит и др.
• Новообразувания - хемангиом
• Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм – идиопатична тромбоцитопенична пурпура, наследствена хемолитична анемия, саркоидоза, таласемия, хистиоцитоза, абсцес на далака и др.
• Болести на органите на кръвообращението – застойна десностранна сърдечна недостатъчност
• Болести на храносмилателната система – фиброза и цироза на черния дроб, синдром на Banti, тромбоза на порталната вена, тромбоза на далачните вени, първичен карцином на черния дроб, малформации на порталните съдове и др.
• Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан – болест на Felty, дисеминиран лупус еритематодес, серопозитивен ревматоиден артрит, болест на Still и др.

Синдромът на Banti представлява хронично застойно увеличение на слезката, което се дължи на повишената деструкция на еритроцити. Освен със спленомегалия, синдромът се манифестира с хипохромна анемия и левкопения, късно начало на чернодробна цироза с асцит и кръвоизливи от стомашно-чревния тракт. Етиологията е неизвестна. Слезката се описва като увеличена, твърда и застойна. Често се среща периспленит. Патогенетично се открива обструкция на порталната, чернодробните или далачни вени, които нарушават кръвотока от вените на далака към сърцето.

Различните обструктивни фактори увеличават налягането в системата на v. portae и водят до развитие на портална хипертония. В зависимост от локализацията на причината, тя се разделя на прехепатална, интрахепатална и постхепатална.

Причините при цироза на черния дроб, които обуславят развитие на портална хипертония са отлагане на колаген в пространствата на Дисе, притискане от увеличените хепатоцити и регенераторни възли, склерозиране на централните вени на чернодробното лобче. Променя се посоката на кръвотока на v. portae - от черния дроб към тъканите. Застойна спленомегалия се развива като последствие на порталната хипертония.

При хронична десностранна сърдечна недостатъчност също се развива застойна спленомегалия като резултат от системната венозна хипертония и последващото засягане на черния дроб с развитие на портална хипертония.

Клинична картина

Клиничната картина на хронична застойна спленомегалия се характеризира със симптоми, дължащи се на основното заболяване и симптоми на увеличена слезка - усещане на дискомфорт, тежест или болка в лявото подребрие, като болката често ирадиира към лявото рамо, ранно засищане при хранене, поради притискането на стомаха. При обективното изследване се откриват белезите на портална хипертония - асцит, развитие на колатерали по хода на предната коремна стена.

Диагноза

Диагнозата за хронична застойна спленомегалия се основава на данни от анамнезата и физикалния преглед, като се установяват увеличена слезка, асцит, капут медузе. Провеждат се различни изследвания, свързани както с основното заболяване, така и със самата спленомегалия, а именно:

• Инструментални изследвания - ехография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс (при съмнение за тромбоза на порталната или далачните вени).
• Кръвни изследвания- при цироза се установяват отклонения в чернодробните ензими, увеличена е серумната алкална фосфатаза, АСАТ, АЛАТ,ГГТ. При хроничен хепатит се наблюдава повишение на серумния билирубин(директен и общ). Характерни за хроничния вирусен хепатит са вирусните маркери – HbsAg, AntiHBs, AntiHBc, HBeAg, AntiHBe, AntiHCV, AntiHDV, както и показателите за вирусна репликация HBV-DNA и HCV-DNA.

Лечение

Лечението на хроничната застойна спленомегалия зависи от конкретното заболяване, което е причина за нейната поява. Пациентите със силно увеличена по размери слезка се съветват да избягват активни спортове, за да се намали риска от руптура на слезката.