Епидидим МКБ D29.3

Надсеменникът (епидидим) е чифтно образувание с червеобразна форма, разположено в задния ръб на тестиса.

Подробна информация за анатомичната му структура ще намерите в статията:

»Семенник (testis)

Основните състояния, които се разглеждат в това мкб, включват:

Киста на епидидима

Киста на епидидима е най-често срещаната неоплазма на този орган. Това заболяване заема около 30% от всички доброкачествени новообразувания на надсеменника.

Обикновено кистата има лимфен произход. В нея се съдържат ясна серумна течност, лимфоцити, сперматозоиди и др. Точната причина за кистите остава неясна, но се смята, че се дължи на надсеменните канали. Процесът на образуване на киста може да бъде идиопатичен (първичен) или вследствие на инфекциозен или възпалителен процес.

Клинично заболяването се представя с осезаема маса в областта на тестиса. Около при 1/3 от пациентите заболяването може да протече безсимптомно.

При образно изследване се установява, че е възможно кистите да бъдат множествени (среща се при около 30%).

Диференциална диагноза се прави със:

• Сперматоцеле.
• Киста на туника вагиналис.
• Паратестикуларен абсцес

Изображение: E.dronism, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Папиларен кистаденом

Това е доброкачествено новообразувание, което се среща предимно при млади пациенти. От това заболяване страдат приблизително 30% от пациентите с болест на von Hippel-Lindau.

Лезиите обикновено възникват в горната част на епидидима и могат да се представят като твърди, с дебела стена периферни възелчета и повишено кръвоснабдяване. Размерите им могат да достигнат до 3 см в диаметър.

Кистите обикновено са асимптоматични.

Диференциална диагноза се прави с:

• Кисти на епидидима.
• Сперматоцеле.
• Тератом.
• Аденоматоидни тумори на скротума

Изображение: www.sciencedirect.com

Сперматоцеле

Представлява често срещана доброкачествена, кистична формация, представляваща дилатация на тубулите на аферентните дуктули и главата на епидидимите.

Клинично се представя като случайна находка, обикновено безболезнена, но може и да представлява голяма лезия. Сперматоцелето може да възникне в резултат на вазектомия. По-често срещано е от кистите на епидидима, но може да изглежда по сходен начин.

Точната причина за сперматоцелето е неясна, но се смята, че може да бъде идиопатично, възникнало вследствие на инфекциозен или възпалителен процес.

При ултразвуково изследване се установява лезия с размери около 1-2 см.

Диференциална диагноза се прави с:

• Киста на епидидима.
• Ектазия на тестис.

Изображение: www.webpathology.com

Аденоматоиден тумор

Аденоматоидният тумор е доброкачествена, нефункционална, мезотелиална неоплазма, обикновено локализирана в епидидима. Това е най-често срещаният паратестикуларен тумор при пациенти на средна възраст. Туморът се среща изключително рядко при деца и юноши.

Аденоматоидният тумор обикновено е случайна находка. В повечето случаи протича безсимптомно, но е възможно пациентите да съобщават за лек дискомфорт или болка по време на физическо натоварване.

Понякога, при направата на образни изследвания, се забелязва локално инвазивно поведение на тумора, ако е разположен в главата на епидидима. За по-добро установяване на границите на тумора се извършва ЯМР.

Диагнозата се поставя след извършването на хистологично изследване.

Лечението е хирургическо, не се съобщават рецидиви.

Диференциалната диагноза включва всички тестикуларни и паратестикуларни новообразувания.

Изображение: www.researchgate.net

Лейомиом

Лейомиомите са доброкачествени тумори, които могат да бъдат открити в епидидима. Лейомиомът е втората най-разпространена неоплазма на епидидима. Те са добре диференцирани тумори, с размери около 1-4 см.

Клинично се проявяват като безсимптомна, безболезнена маса, с еднаква вероятност за възникване и в двата епидидима. Двустранно възникналите лезии са изключително редки.

Изображение: www.researchgate.net

Обикновено пациентите са с дългогодишна история за лезията, което доказва и нейния доброкачествен характер. За поставянето на диагнозата се използват ултразвуково изследване, ЯМР, хистологично изследване и др. Лечението е предимно оперативно.

Заглавно изображение: www.freepik.com