Меланом in situ на долен крайник, включително тазобедрената област МКБ D03.7

Меланомът е злокачествено образувание, което се развива от пигмент—произвеждащи клетки на кожата, наречени меланоцити.

Епидемиология

Меланомните заболявания съставляват около 4% от всички кожни карциноми, с над 41 000 нови случаи годишно на инвазивни меланоми, 21 000 нови случаи на меланоми in situ и приблизително 7300 смъртни случаи годишно в САЩ.

Меланом in situ на долен крайник, включително тазобедрената област се развива най-често при жени, докато при мъжете се засягат основно торса, главата и шията.

Меланомите in situ се означават като стадий 0 от развитието на меланом, като на този етап злокачествените клетки все още са ограничени до горните слоеве на кожата (епидермиса), тоест раковите клетки не са навлезли в по-дълбоките слоеве на кожата (липсва инвазия). Това е и причината тези ракови форми да се означават като "in situ", което на латински означава "на място" — поради факта, че изменените клетки са останали на първоначалното си място на възникване.

Стадиране

При меланом in situ не са налице данни, че ракът се е разпространил в лимфните възли или в по-отдалечени части на тялото (метастази), поради което този вид новообразувание се означава като TisN0M0:

• Tis (тумор in situ) — раковите клетки се срещат само във външния слой на кожата (епидермиса) и не навлизат в по-дълбоките слоеве. Раковите клетки не демонстрират признаци за метастазиране;
• N0 — няма доказателства за засягането на лимфните възли от ракови клетки;
• М0 — меланомните клетки не са засегнали отдалечени зони (няма метастази);

Рискови фактори

Съществуват различни рискови фактори, свързани с развитието на меланом in situ на долен крайник, включително тазобедрената област, по-важните от които са:

• продължително излагане на слънце — ултравиолетовите лъчи тип В (UVB) и в по-малка степен тип А (UVA) водят до увреждане на кожата и са потенциален причинител на рак.
  Много данни сочат, че случаите на слънчево изгаряне, дължащо се на интензивно и продължително изгаряне на слънце през детството или юношеството, значително увеличават риска от развитие на меланом in situ в по-късен етап.
  Излагането на UVA радиация от солариумите също е значителен рисков фактор за развитието на меланом in situ;
• възраст и пол — меланом in situ най-често се среща при хора на възраст между 40 и 60 години и изключително рядко в детска възраст, а при 20% от случаите този вид злокачествени заболявания се наблюдава във възрастовия интервал 15-39 години;
• наличие на бенки (пигментни лезии) — средният им брой при един млад индивид е 25. Индивидите с 50-100 бенки имат значително повишен риск от развитие на меланом in situ, както и хората с атипични бенки (бенки, които са по-големи и с неправилни граници);
• типът кожа — хората, чиято кожа лесно изгаря, са подложени най-голям риск. Това обикновено са индивиди със светла кожа, руса или червена коса, сини или зелени очи, при които лесно възникват лунички.
  Изчислено е, че хората от бялата раса са с 40 пъти по-голям риск да развият меланом in situ, отколкото тези с тъмен цвят на кожата;
• фамилна анамнеза — рискът за развитие на меланом in situ е повишен, ако повече от един роднина от първа степен (брат, сестра, родител или дете) е бил диагностициран с този вид рак.
  Генетични фактори, влияещи върху пигментацията на кожата, като ксеродерма пигментозум (Xeroderma Pigmentosum — XP), са значително по-податливи към развитието на меланомен тип рак;
• намален имунитет — например при пациенти с ХИВ/СПИН, както и такива, които приемат имуносупресивни лекарства след органна трансплантация;

Лечение

Средство на избор при лечението на меланом in situ е хирургичната ексцизия, при която туморът се премахва заедно с околната тъкан.

При пациенти, които не са подходящи кандидати за хирургично лечение, могат да се използват и други методи за лечение, като например локални имуностимулиращи препарати или лъчева терапия.

Имунотерапията включва локалното прилагане на имиквимод директно върху кожата, за да се стимулира имунната система на пациента за борба с новообразуванието.
При лъчевата терапия се използва високоенергиен рентгенов апарат, чрез който се постига директно облъчване на тумора.

След лечението се препоръчват периодични изследвания на кожата, за да може да се хване рано евентуален рецидив.

Подробна информация за хистологичните особености, методите за изследване и лечение на меланом in situ ще намерите при:

МКБ D03 Меланом in situ

Профилактика

От голямо значение е вземането на допълнителни мерки за предотвратяване на по-нататъшно увреждане на кожата и развитието на меланом, по-важните от които включват:

• избягване излагането на слънчеви лъчи, особено между 10:00 и 16:00, когато слънцето е най-силно;
• използване на слънцезащитен крем със SPF поне 15 (SPF = Sun Protection Factor, слънцезащитен фактор), който съдържа авобензон, титанов диоксид и/или цинков оксид, като се прилага около 20 минути преди излизане на слънце, както и на всеки 2 часа след това, а също и веднага след плуване или изпотяване;
• носене на дрехи с дълги ръкави и панталони, шапка с широка периферия, както и на слънчеви очила, осигуряващи 100% защита срещу ултравиолетовите лъчи;
• избягване на солариуми и други средства за постигане на тен, които са източници на UV лъчи;
• редовни посещения при кожен лекар, както и съобщаване за всякакви промени по кожата;