Окципитален лоб МКБ C71.4

› Въведение

› Анапластичен астроцитом на окципиталния лоб

› Въведение

› Епидемиология

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

› Глиобластома мултиформе на окципиталния лоб

› Въведение

› Епидемиология

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Злокачествените неоплазми на централната нервна система съставляват само 2% от всички диагностицирани неоплазми. Въпреки малкият процент, те остават трудни за навременно диагностициране и последващо лечение. Окципиталният(тилен) лоб на главния мозък се намира в задната част на главата(лат. „ob“ – отзад и  „caput“ - глава) и е най-малкия по размери измежду останалите лобове. Функциите му се свързват с визуалния център за обработка, а засягането на тилния дял от неоплазми може да даде множество отражения като:

• Цветна агнозия(невъзможност за цветова идентификация)
• Трудност в локализацията на обекти в околната среда
• Визуални илюзии и халюцинации
• Неспособност за разпознаване на чутите думи(афазия) и движението на обекти

Към рубриката „Окципитален лоб“ спадат следните нозологични единици:

• Анапластичен астроцитом на окципиталния лоб
• Глиобластома мултиформе на окципиталния лоб

Анапластичен астроцитом на окципиталния лоб

Въведение

Анапластичният астроцитом(трета степен) представлява злокачествен мозъчен тумор, водещ своето начало от специализирани клетки, наречени астроцити. Астроцитомите се класифицират според своята степен, ядрен полиморфизъм, митотичен индекс, микроваскуларна пролиферация и степен на некроза, в зависимост от посочените критерии тези от първа и втора степен са бавнорастящи и доброкачествени, докато астроцитомите от трета и четвърта степен се характеризират като злокачествени, обикновено с експанзивен растеж и инфилтриране на околната тъкан.

Епидемиология

Анапластичният астроцитом засяга по-често мъжете, в сравнение с жените. Честотата му се определя между 5-8 на 100 000 души, а възрастта, в която се открива, е между 30 и 50 годишна възраст. Откриването на анапластичният астроцитом в по-ранна възраст е свързано с по-големите шансове за преживяемост на заболяването.  Медианата на преживяемостта при анапластичен астроцитом е между 3 и 5 години.

Етиология

Причините, поради които възниква анапластичният астроцитом, както при почти всички новообразувания, остават неизвестни. Фамилната обремененост по отношение на неопластични процеси, доказани генетични аномалии, както и фактори на околната среда като радиационно облъчване, благоприятстват развитието на болестта.

Клинична картина

Симптомите, които придружават анапластичният астроцитом на окципиталния дял, обикновено са неспецифични и включват:

• Главоболие(поради повишеното интракраниално налягане)
• Гадене
• Повръщане
• Цветна агнозия
• Афазия
• Халюцинации
• Гърчове

Диагноза

Диагнозата „Анапластичен астроцитом на окципиталния лоб“ се базира на:

• Анамнестични данни от пациента с последващ неврологичен статус за установяване на възникнали неврологични дефицити.
• Образни методи на изследване – стандарт в доказването на неоплазми на централната нервна система е ядрено-магнитния резонанс с и без контраст. При използване на контраст по правило колкото по-висок клас е астроцитомът, толкова по-ярка изглежда на изображенията туморната маса. Компютърната томография също има диагностична стойност при поставянето на диагнозата. Анатомичният произход на тумора има прогностично значение, тъй като проучвания сочат, че туморите с анатомичен произход на фронталния лоб имат по-добра прогностична стойност в сравнение с париеталния или окципиталния дял.
• Биопсия – служи за потвърждаване на диагнозата. Определяща е за последващата терапия, поради верификацията на хистологичния тип на тумора.

Лечение

Лечението на анапластичния астроцитом е мултидисциплинарно и то обединява:

• Хирургична резекция на туморната формация в максимален обем.
• Лъчетерапия – извършва се следоперативно. Служи като средство за „убиване“ на останалите туморни клетки. Въпреки че ролята на лъчетерапията е преференциално да унищожава или да уврежда бързо делящи се, ракови клетки, то засягането на здрави клетки от околната тъкан и не само, е неизбежно.
• Химиотерапия – приложението на химиотерапевтици е валидно само при лица над 18 годишна възраст. Одобрен е само един препарат за лечение на анапластичен астроцитом и това е Temodar. Останалите химиотерапевтици са показали ограничена ефективност в лечението на заболяването.

Глиобластома мултиформе на окципиталния лоб

Въведение

Глиобластомът спада към голямата група на глиомите и се класифицира като астроцитом от четвърта степен, което от своя страна го определя като най-злокачествен измежду всички останали астроцитоми. Глиобластомите могат да доведат до леталитет за по-малко от шест месеца, ето защо е важно разпознаването на тяхната симптоматика, диагностициране и последващо лечение.

Епидемиология

Освен като най-злокачествен, глиобластомът се определя и като най-често срещан, тъй като съставлява почти половината от всички диагностицирани случаи на неоплазми на централната нервна система. Glioblastoma multiforme има честота 3,21 на 100 000 души. Среща се по-често при мъже, отколкото при жени, а относителната възраст, на която се диагностицира, е 64 години. Прогнозата на преживяемост е лоша – около 40% от засегнатите преживяват през първата година след поставяне на диагнозата, а едва 17% - през втората година.

Етиология

Етиологията на заболяването е неизвестна. Някои синдроми значително увеличават риска от глиобластом, към тях спадат синдром на Li-Fraumeni, синдром на Lynch и други. Фактори на околната среда като радиационно облъчване, а също и нарушен имунен отговор също могат да благоприятстват развитието на болестта, но не и да я предизвикат самостоятелно.

Клинична картина

Клиничната картина на „Глиобластома мултиформе на окципиталния лоб“ се владее от:

• Главоболие
• Гадене
• Повръщане
• Загуба на апетит
• Промени в речевите възможности и осъзнаването на отделните изречения и думи(афазия)
• Визуални илюзии и халюцинации
• Трудност при локализирането на обекти в околната среда
• Загуба на зрение
• Трудност при идентифицирането на цветовете
• Гърчове

Диагноза

Диагнозата при глиобластом се поставя въз основата на множество клинични и параклинични изследвания, които включват:

• Анамнеза и последващ неврологичен статус на пациента за установяване на неврологични нарушения, отхвърляне или потвърждаване от анамнестичните данни за фамилна обремененост, рискови фактори и пр.
• Образни методи на изследване – извършване на ядрено-магнитен резонанс с или без контраст. Както беше отбелязано по-горе, ако туморът „вдигне контраста“, т.е. стане по-ярък на изображенията, то това е индикация за астроцитом от по-висок клас.
• Биопсия – може да се направи трепанобиопсия или чрез директна ексцизионна биопсия по време на самата операция. От биопсията се определя и хода на последващото лечение и прогноза.

Лечение

Възможностите за лечение на глиобластома мултиформе включват:

• Хирургично лечение – обикновено се извършва в максимален обем без да се засяга околната здрава тъкан.
• Лъчетерапия – извършва се следоперативно и в комбинация с химиотерапия. Лъчетерапията представлява третиране на туморна формация чрез вътрешен или външен радиоактивен имплант с цел унищожаване на останалите ракови клетки. Увреждането на здравите околни клетки е минимално и често те бързо се възстановяват.
• Химиотерапия – стандарт в лечението на астроцитомите с химиотерапевтици остава Temodar. като може да се използва по време и след лъчева терапия. Химиотерапевтик може да се постави и по време на краниотомията в мястото на засегнатата област.

Изображения: freepik.com; Christaras A, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons