Париетален лоб МКБ C71.3

› Въведение

› Първична олигодендроглиома на париеталния лоб

› Въведение

› Епидемиология

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

› Епендимома на париеталния лоб

› Въведение

› Епидемиология

› Етиология 

› Клинична картина 

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Париеталният лоб, наричан също теменен, е един от четирите основни лоба в главния мозък. Разполага се зад sulcus centralis и фронталния лоб и над темпоралния такъв. Функциите на париеталния лоб се свързват с обработката и интерпретирането на соматосензорния вход, т.е. дава се информация за обектите във външната среда чрез физически контакт с кожата, с езиковите умения, както и ориентиране относно позицията и движенията на различни части от човешкото тяло. При засягане на париеталния лоб от неопластични процеси могат да се наблюдават множество прояви, които ще бъдат разгледани по-долу. Към рубриката „Париетален лоб“ се разглеждат следните нозологични единици:

• Първична олигодендроглиома на париеталния лоб
• Епендимома на париеталния лоб

Първична олигодендроглиома на париеталния лоб

Въведение

Олигодендроглиомите представляват вид глиома, характеризиращи се като първичен мозъчен тумор. Могат да се локализират във всяка част на главния или гръбначния мозък. Класификацията на олигодендроглиомите е следната:

• Олигодендроглиом втора степен – характеризира се с изключително бавен растеж
• Олигодендроглиом трета степен(анапластичен олигодендроглиом) – характеризират се със значително по-експанзивен растеж, като имат  възможността да метастазират. По-често се срещат при индивиди между 60-80 годишна възраст.

Епидемиология

Олигодендроглиомите са третият най-разпространен вид глиоми, като честотата им се оценява между 2-5% от всички първични мозъчни тумори. Срещат се предимно в зряла възраст, основно между 40 и 60 годишна възраст с по-голяма разпространеност при мъжете, отколкото при жените.

Етиология

Етологията на олигодендроглиомите остава неизвестна. Някои рискови фактори като генетична предиспозиция, йонизиращи лъчения, имунни дефицити, предшестваща неоплазма, могат да подпомогнат развитието на болестта.

Клинична картина

Клиничната картина на първичен олигодендроглиом на париеталния лоб се владее от:

• Главоболие
• Гадене
• Повръщане
• Промени в паметта
• Депресивни състояния
• Парестезии(изтръпване) или слабост в крайниците
• Трудности с пространственото осъзнаване и преценка на растоянията
• Загуба на координация(доказва се най-често чрез носопоказалечната проба)
• Афазия – проблеми с говоренето, разбирането на думи, писането или четенето
• Поява на гърчове

Диагноза

Диагнозата „Първичен олигодендроглиом на париеталния лоб“ се поставя въз основа на множество клинични и параклинични изследвания, а именно:

• Снемане на анамнеза и извършване на неврологичен статус за установяване на неврологични дефицити ако присъстват такива
• Извършване на образни методи на изследване – стандарт в диагностиката на неоплазмите на централната нервна система остава ядрено-магнитният резонанс с или без контраст. Друго образно изследване, което има информативна стойност, е компютърната томография. Образните методи на изследване позволяват да се установи локализацията на тумора, неговата големина и засягане на околните тъкани.
• Биопсия – задължително се извършва ако е възможно, за да се установи хистологичната и морфологичната верификация на тумора, а оттам да се определи и последващото лечение, което е възможно.
• Биомаркерни тестове – полезни при диагностицирането на олигодендроглиома са тестовете за 1p/19q хромозомна делеция, IDH1 и IDH2 мутационен тест и др.

Лечение

Лечението на олигодендроглиомите зависи от степента им и обикновено то включва:

• При олигодендроглиома от втора степен се извършва т.нар „active monitoring“ или активно наблюдение, тъй като техният растеж протича бавно.
• При олигодендроглиома от трета степен лечението е комплексно и то включва химио- и лъчетерапия, както и хирургично лечение. Хирургично лечение се извършва, за да се премахне максимално туморната формация без да се засяга околната здрава тъкан и нейните функции. Лъчетерапия се извършва според преценката на онколог и лъчетерапевт. Химиотерапията е особено успешна при пациенти, при които е установена 1p/19q  хромозомна делеция чрез биомаркерни тестове.

Епендимома на париеталния лоб

Въведение

Епендимомата е вид глиален тумор, който се характеризира като първичен тумор на централната нервна система с произход от епендималните клетки. Според Световната здравна организация(СЗО) епендимомите се разделят на три степени на базата на своя хистологичен вид, а именно:

• Първа степен – миксопапиларен епендимом и субепендимом
• Втора степен – епендимом с клетъчни, прозрачни и папиларни варианти
• Трета степен – анапластичен епендимом

Епидемиология

Подобно на повечето неоплазми, епендимомите се срещат по-често при мъже, в сравнение с жени. Епендимомите в областта на главния мозък се срещат през първото десетилетие на индивида, а епендимомите в областта на гръбначния мозък се срещат от 30-та до 60-та година от живота характерно.

Етиология

Причините, поради които възниква епендимома, остават неизвестни. Фамилната обремененост по отношение на неопластични процеси, както и  други фактори на околната среда като радиационно облъчване, работа с химикали, стрес, предишно неопластично заболяване, могат да благоприятстват развитието на епендимома.

Клинична картина

Клиничната картина на епендимомата в париеталния дял се характеризира със следната симптоматика при засягане на главния мозък и по-точно на париеталния дял:

• Главоболие
• Гадене
• Повръщане
• Поява на гърчове
• Нарушения в ориентацията и цялостната позиция на тялото
• Нарушения в комуникативните и речеви умения и възможности за последващо разбиране
• Нарушения в психо-емоционалния статус

Епендимома, намираща се в областта на гръбначния мозък, може да даде следната симптоматика:

• Парестезии в областта на крайниците
• Обща отпадналост и умора
• Болки в областта на гърба
• Сексуални смущения
• Уринарна инконтиненция

Диагноза

Диагнозата „Епендимома на париеталния дял“ се основа на множество изследвания, сред които са:

• Щателна анамнеза и последващ физикален неврологичен статус за установяване на неврологични нарушения ако съществуват такива. Информация, относно генетична предиспозиция, както и някои от горепосочените симптоми от страна на пациента могат да бъдат насочващи, а не решаващи за поставяне на окончателната диагноза. За да бъде поставена диагнозата „епендимома на париеталния дял“ се пристъпва към следващите методи за диагностика.
• Образни методи на изследване – извършване на ядрено-магнитен резонанс с или без контраст за установяване големината, локализацията на тумора и засягане на околната тъкан.  На ЯМР с контраст епендимомите се озаряват и изглеждат като добре дефинирана маса. Използването на компютърна томография също може да бъде полезно.
• Извършване на лумбална пункция – не се извършва при доказано повишено интракраниално налягане. Пункция се прави, за да се търси евентуална левкоцитоза, повишен белтък или туморни клетки с цел евентуална хистологична идентификация на неоплазмата.
• Биопсиране на туморната формация – за установяване хистологичния тип на епендимомата и последващото стадиране и лечение.

Лечение

Възможностите за лечение с епендимома включват:

• Хирургично лечение – цели отстраняване на туморната формация в най-голям обем.
• Лъчетерапия – препоръчва се да бъде извършена слеоперативно, най-вече при непълно отстраняване на епендимомата или при съмнение за рецидивиране на тумора с последващо метастазиране и неблагоприятен изход от заболяването.
• Химиотерапия – в по-голямата част от случаите прилагането на химиотерапевтици при епендимома е неефективно и се използва в краен случай при неповлияване от комбинираното лечение на лъчетерапия и хирургична терапия.  

Изображения: freepik.com; Nephron, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons