Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на пикочния мехур МКБ C67.8

Ракът на пикочния мехур е деветата по честата диагноза на онкологично заболяване в света, с повече от 330000 нови случая всяка година и повече от 130000 смъртни случая годишно. Мъжкият пол се засяга по-често, като приблизителното съотношение мъже/жени е 3,8/1,0. Заболяването възниква най-често след 60-годишна възраст.

Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на пикочния мехур включва тумори, чието място на възникване не може да се отнесе към една от локализациите, посочени в рубриките: C67.0, C67.1, C67.2, C67.3, C67.4, C67.5, C67.6, C67.7.

Етиологията на туморите на пикочния мехур остава неизяснена. Епидемиологични проучвания през последните няколко десетилетия разкриват редица рискови фактори.

Тютюнопушенето е най-значимият рисков фактор. Смята се, че 1 от 3 случая на рак на пикочния мехур са причинени от този вреден навик. Заболеваемостта е пряко свързана с продължителността на тютюнопушенето и броя на изпушените цигарите на ден.

Професионалната експозиция на химични канцерогени е вторият най-важен рисков фактор. 20-25% от всички случаи на рак на пикочния мехур се свързват с химични агенти като производни на бензена и ариламини (2-нафтиламин, 4-ABP, 4,4-метилендианилин и о-толуидин). Увеличен е рискът при професии, свързани с производство и работа с бои, обработка на каучукови изделия, текстил, кожи, заети в химическата промишленост. Рискът от поява на рак на пикочния мехур поради професионална експозиция на канцерогенни ароматни амини е значително по-голям след 10 или повече години на експозиция, като латентния период, обикновено, е над 30 години.
Други рискови фактори са хроничните инфекции на пикочния мехур, камъни в пикочния мехур, шистозомиаза, продължителен приема на фенацетин, химиотерапия с циклофосфамид.

Основната патоморфологична форма на рака на пикочния мехур е транзиторноклетъчния карцином (ТКК), възникващ от преходния епител (уротел) на мехурната лигавица. Открива се в 90% от случаите. По редки форми са плоскоклетъчен карцином (5%), аденокарцином (2%), недиференциран и смесен карцином. Тези тумори възникват са с епителен произход. Неепителните тумори се срещат значително по-рядко и включват мезенхимни злокачествени тумори (саркоми), дребноклетъчен карцином, карциносарком, лимфом.

Макроскопските форми на транзиторноклетъчния карцином са екзофитна (папиларна), подобна на цветно зеле, и ендофитна или инфилтративна. Екзофитните тумори са с различна форма и големина, разположени са на краче или на широка основа. Имат папиларна повърхност, мека консистенция, бледорозов цвят и кървят лесно при допир.

В клиничната картина на лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на пикочния мехур, най-честият инициален симптом е появата на кръв в урината - хематурия. В някои случаи има достатъчно количество кръв, която променя на цвета на урината. В зависимост от количеството на кръвта, урината може да е розова до тъмно червена - макроскопска хематурия. В случаите, когато видимо цвета на урината не е променен, но се открива при анализът й по друг повод или като част от цялостен медицински преглед, се говори за микроскопска хематурия. Най-често е обилна, със или без съсиреци, появява се спорадично и първоначално не се съпровожда с болка или други симптоми.

Ракът на пикочния мехур може да причини симптоми, подобни на възпаление. Установява се учестено уриниране (полакиурия), болка и парене при микция, безрезултатни позиви за уриниране. Тези симптоми са по-чести при доброкачествени състояния като инфекция на пикочния мехур (цистит), калкулоза, свръхактивен пикочен мехур или простатна хиперплазия (при мъже), което налага диференциално-диагнстично уточнение.

Късните симптоми на заболяването, резултат на увеличения обем и разпространението на тумора в съседни или отдалечени органи, са:

• наличие на туморна маса в ниските отдели на коремна кухина;
• задръжка на урина;
• болка в таза, в поясна област и по хода на пикочопроводите;
• оток на долните крайници;
• болка в костите;
• симптоми на метастатично заболяване в зависимост от локализацията;
• загуба на апетит, немотивирано понижение на телесната маса, анемия, анорексия, кахексия.

Диагнозата на лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на пикочния мехур се поставя въз основа комплекс от изследвания, включващ:

• разпит на болния (анамнеза) и обективно изследване;
• анализ на урина и цитологично изследване на урина;
• ултрасонография на пикочен мехур;
• екскреторна урография;
• цистоскопия с биопсия и хистологично изследване на туморния материал;
• КАТ, ЯМР;
• тазова артериография, флебография, лимфография;
• радиоизотопни изследвания.

При поставяне на диагноза 70% от случаите са диагностицирани като неинвазивен (повърхностен) рак на пикочния мехур и приблизително 30% като инвазивен рак на пикочния мехур, инфилтриращ мускулните слоеве на орган. Приблизително една трета от пациентите с диагноза мускулно-инвазивен карцином на пикочния мехур имат неоткрити метастази по време на лечение на първичния тумор, а при 25% от пациентите, които претърпяват радикална цистектомия, интраоперативно се откриват метастази в регионални лимфни възли.

Лечението на лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на пикочния мехур не се различава от това на туморите с друго местоположение в органа. Терапевтичният подход се определя предимно от клиничния стадия на злокачествения процес.

Повърхностните лезии подлежат на ендоскопска хирургична интервенция - ТУР (трансуретрална резекция) или лазер. Операцията се последва от локално лечение с химиотерапевтици или прилагане на БЦЖ-ваксина, която се поставя в пикочния мехур.

Напредналите тумори подлежат на цялостно отстраняване - радикална цистектомия, с резекция на ангажирани съседни органи, дисекция на регионални лимфни възли, оформяне на нов резервоар или деривация на урината. Частичното отстраняване на пикочния мехур (парциална резекция) се извършва в много редки случаи (5%) при строги показания.

Химиотерапията и лъчелечението се прилагат като неоадювантни или адювантни методи на лечение. При дисеминиране на злокачествения процес се назначават курсове на полихимиотерапия.