Предна стена на пикочния мехур МКБ C67.3

Злокачествените тумори на пикочния мехур представляват неопластични процеси с агресивен растеж и потенциал за разпространение извън пределите на органа. При мъже се нареждат на четвърто място след малигномите на простатна жлеза, бели дробове и дебело черво и са втори по честота сред новообразуванията на урогениталния тракт, след простатния карцином. Съставляват 6,2% от всички случаи на рак, засягащи мъжкия пол. Ракът на пикочния мехур при жени е на осмо място по честота и 2,5% от всички онкологични заболявания за този пол. Мъжкият пол се засяга до 4 пъти по често в сравнение с женския. Пикът на заболеваемостта е 65 години. По данни на Националния раков регистър в България през 2011 година са регистрирани 1634 нови случаи.

Етиологията на злокачествено новообразувание на предна стена на пикочния мехур не е уточнена. Епидемиологични проучвания установяват следните рискови фактори:

• тютюнопушене (най-важният рисков фактор) - за канцерогенни агенти се смятат алфа- и бета-нафтиламин, които се отделят с урината на пушачите;
• експозиция на канцерогени на работното място - бета-нафтиламин, бензидин, 4-аминобифенил;
• високи нива на метаболити на триптофан в урината имат ко-канцероген ефект;
• шистозомиазен цистит - свързва се с възникване на сквамозноклетъчен карцином на пикочния мехур;
• продължителен прием на фенацетин;
• хронични възпалителни процеси на пикочния мехур - наличие на камъни в мехура, хронични цистити, чужди тела или продължителна катетризация на пикочния мехур с фолиев катетър причиняват метаплазия на уротелиума;
• лечение с циклофосфамид;
• злоупотреба с кофеин.

Туморите на пикочния мехур се разделят на първични (96%), възникващи от тъканите на органа, и вторични (метастатични), с първично огнище в друг орган. Първичните тумори с презентират като единични (95%) и множествени туморни лезии. По патоморфологична характеристика биват с епителен и неепителен генезис.

Към неепителните тумори се отнасят:

• мезенхимни малигноми - лейомиосарком, ангиосарком, рабдомиосарком;
• лимфом;
• карциносарком;
• дребноклетъчен карцином.

Епителните тумори възникват от лигавицата на пикочния мехур - уротел, изграден от преходен епител.
Най-честата хистологична форма на злокачествено новообразувание на предна стена на пикочния мехур е преходноклетъчният карцином (90%). Макроскопски най-често се представя като екзофитна, папиларна туморна формация, която расте към празнината на мехура. Наподобява изгледа на цветно зеле, с груби въси на повърхността на лезията, която кърви лесно при минимално травмиране. Туморът инфилтрира в дълбочина мехурната стена, като ангажира и кръвоносни съдове.

Други по-рядко срещани хистологични на пикочния мехур са:

• плоскоклетъчен карцином - възниква на базата на предшестваща метаплазия на уротелиума или транзиторноклетъчен карцином, макроскопски представлява възловидни, инфилтративни или улцерозни образувания;
• аденокарцином (под 2%);
• смесен карцином (4-6%);
• недиференциран карцином (под 2%).

Клинично рака на предна стена на пикочния мехур се презентира с поява на кръв в урината (хематурия). Този симптом се среща при повече от 80% от пациентите. Може да бъде видима (макроскопска) с червеникаво оцветяване на урината, да се наблюдава в началото или в края на микцията, както и да е тотална, с или без съсиреци. В началото на заболяването хематурията е неболезнена, появява се периодично, което не смущава заболелите и забавя поставянето на диагноза. В крайните стадии на туморно развитие урината става кървава и гнойна (пиурия).

Туморите на пикочния мехур могат причинят иритативни и обструктивни симптоми като дизурия (болезнено и затруднено уриниране), усет за неотложна микция, често уринира. Тези симптоми възникнат при 20-30% от пациентите с рак на пикочния мехур. Въпреки че иритативните симптоми могат да бъдат свързани с напреднал туморен процес, инфилтриращ мускулатурата на пикочния мехур, карцином ин ситу (CIS) e по-вероятната причина за поява на тези симптоми.

В крайните стадии на заболяването се установяват: болка в таза и костите, оток на долните крайници и скротума (при мъже), поради компресия на кръвоносни и лимфни съдове в таза; хидроуретер и хидронефроза; анорексия; обща отпадналост; загуба на тегло; симптоми на метастатично заболяване в зависимост от локализацията на вторичните туморни огнища.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на предна стена на пикочния мехур се поставя след извършване на комплекс от диагностични процедури, включващи:

• анамнеза - установява началото на поява на симптомите, развитието на заболяването и неговата клинична проява;
• физикално изследване - оглед и палпация;
• изследване на урина - според стадия на болестта може да се установи белтък в урната, еритроцитурия, хематурия, левкоцитурия, бактериурия;
• цитологично изследване - спомага за ранно откриване на злокачествен процес;
• ултразвукова диагностика;
• екскреторна (венозна) урография;
• цистоскопия с оглед на вътрешната повърхност на пикочния мехур и биопсия на туморната лезия;
• хистологично изследване на биопсичен материал;
• КАТ, ЯМР;
• изотопно изследване.

Определянето на клиничния стадий на малигнения процес определя избора на терапевтичен подход и прогнозата на заболяването.

Информация относно TNM класификация на туморите на пикочния мехур и стадиите в развитието на патологичния процес може да прочетете при:

• C67 Злокачествено новообразувание на пикочния мехур

Лечението на рака на предна стена на пикочния мехур се определя от хистологичните характеристики на тумора и стадия на заболяването. Основните методи на лечение са: хирургично, лъчелечение, химиотерапия и имунотерапия.

Водещо е хирургичното лечение, като при единични папиларни и неинвазивни тумори се предпочита ендоскопския метод за отстраняване - трансуретрална резекция (ТУР) или лазер. ТУР се последва от инстилиране на химиотерапевтик в кухината на пикочния мехур (интракавитарна химиотерапия)и/или имунотерапия (поставяне на БЦЖ-ваксина в пикочния мехур). При напреднали тумори, инвазиращи мухурната стена се извършва частично или цялостно премахване на пикочния мехур (радикална цистектомия), тазова лимфаденектомия (стандартна или разширена), с отстраняване на простатата при мъже и матката при жени.

Лъчелечението може да се приложи самостоятелно или в комбинация с оперативно вмешателство, като неоадювантен или адювантен способ. Химиотерапията цели контрол над локалните рецидиви и лечение на дисеминиран злокачествен процес, като в повечето случаи се назначават схеми на лечение с няколко химиотерапевтични агенти (полихимиотерапия).

Прогнозата се определя от хистологията на тумора и стадия на заболяването. При ранно открит и повърхностен тумор прогнозата се подобрява.