Триъгълник на пикочния мехур МКБ C67.0

Пикочният мехур е кух мускулест орган с резервоарна функция, осъществяващ периодично извеждане на урината. Гладката вътрешна повърхност на дъното на органа, разположена между двата отвора на уретерите (ostium ureteris) и вътрешния отвор на уретрата (ostium urethrae internum), има триъгълна форма и се нарича триъгълник на пикочния мехур.

Злокачествените новообразувания на пикочния мехур са на четвърто място по честота сред мъжкия пол, след малигномите на белия дроб, дебело черво и простатна жлеза. Съставлява 5-10% от всички онкологични заболявания. Засяга предимно мъже на възраст между 60-65 години.

Етиологията на туморите на пикочния мехур, все още, подлежи на уточнение. Тютюнопушенето се определя като основен рисков фактор. В цигарения дим се съдържат канцерогенни агенти като нитрозамин, 2-нафтиламин и 4-аминобифенил. Налице е правопропорционална връзка между броя на изпушените цигари и продължителността на вредния навик с величината на риска. Развитието на неоплазия на мехура е 6 пъти по-често при пушачи, в сравнение с непушачи.

Приблизително една трета от туморите се развиват в резултат на професионална експозиция с канцерогени като бензидин, ароматни амини или анилин. Професиите в риск са: шофьори на автобуси, заети в производството на изделия от каучук и пластмаси, монтьори, заети в кожаро-кожухарска и обувна промишленост, железари, механици, козметици, художници. Фризьорската професия е рискова поради честата експозиция с трайни бои за коса.

В 10-годишно проучване, включващо 48 000 мъже, учени са установили, че при мъже, които приемат по 1,5 литра вода на ден значително намалява честотата на рак на пикочния мехур, в сравнение с мъжете, които приема по-малко от 240 мл (около 1 чаша) на ден. Авторите на проучването предполагат, че ракът на пикочния мехур се свързва с директно увреждане на мехурната лигавица от канцерогени, които се екскретират с урината.

Най-честата патоморфологична форма на злокачествено новообразувание на триъгълник на пикочния мехур е преходноклетъчният карцином, възникващ от преходноклетъчния епител на органа. Макроскопските форми на тези тумори са екзофитна (папиларна) и ендофитна (инфилтративна).

Клинично, в повечето слуаи, ракът на пикочния мехур се презентира с хематурия (кръв в урината). Среща се при 80-90% от заболелите. Хематурията може да бъде видима с невъоръжено око (макроскопска хематурия) или откриваема само с микроскоп (микроскопска хематурия). Други възможни симптоми включват болка по време на уриниране (дизурия), често уриниране или безрезултатни позиви за уриниране. Дизурията се среща при 20-30% от пациентите с рак на пикочния мехур. При разположение на тумора в близост до отвора на някой от пикочопроводите, възниква задръжка на урина в съответния уретер, с развитие на хидроуретер и хидронефроза. По-рядко се установява задръжка на урина поради обструкция на началото на пикочния канал.

При пациенти с напреднало заболяване се установява болка в таза или по хода на уретерите, оток на слабините и долните крайници поради компресия на илиачните кръвоносни и лимфни съдове. Физикалното изследване рядко констатира палпираща се туморна маса в коремна кухина, разположена над симфизата.

Хематурията и дизуричните оплаквания са симптоми, наблюдавани при множество заболявания на отделителната система, което налага диференциално-диагностичното им уточнение.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на триъгълник на пикочния мехур се основава на данни от анамнезата, клиничната картина, резултатите от клиничните и параклинични изследвания. В 90% от случаите туморното образувание на пикочния мехур може да се визуализира посредством ехографско изследване (трансабдоминална, трансвезикална или трансректална). В съображение влизат и екскреторната урография, КАТ, тазова артерио- и флебография, сцинтиграфия. Окончателната диагноза се поставя посредством цистоскопия и вземане на биопсичен материал от тумора за хистологична верификация и определяне степента на инфилтрация в стената на пикочния мехур.

Лечението на злокачествено новообразувание на триъгълник на пикочния мехур се определя предимно от стадия на туморния процес и степента на инфилтрация. Съвременното лечение е комплексно и включва следните терапевтични методи:

• хирургично - трансуретрална резекция или в комбинация с лазер, оперативни интервенции при отворен пикочен мехур и радикална цистектомия;
• консервативно - лъчелечение, локална и обща химиотерапия, имунотерапия;
• симптоматично.

Прогнозата, подобно на лечението, се определя главно от стадия на заболяването и адекватността на проведеното лечение. Туморите, които не инвазират мускулатурата на пикочния мехур са с добра прогноза, с 5-годишна преживяемост от 82-100%. 5-годишната преживяемост намалява постепенно от I - IV стадий.