Пенис, с неуточнена локализация МКБ C60.9

Ракът на пениса представлява злокачествен тумор, произхождащ от най-често от кожата или полулигавиците на половия орган. Малигнените (злокачествени) тумори с епителен произход се наричат карциноми. В 95% от случаите се открива сквамозноклетъчен (плоскоклетъчен) карцином.

Разпространението на заболяването показва съществени географски различия. В Съединените щати и Европа злокачествените неоплазии на пениса представлява около 0,5% от всички ракови заболявания, засягащи мъжкия пол. В Южна Америка, Африка и Азия е установено значително нарастване на заболеваемостта, като процентът на неоплазиите на пениса достига 20-30% от всички онкологични заболявания на мъжки полов член. Смята се, че по-високата заболеваемост в тези географски райони се дължи на лошата интимна хигиена и ниския процент на циркумсизирани мъже. В България през 2010 година са диагностицирани 50 случая на заболяването. Заболяването засяга предимно мъже на възраст над 55 години.

Етиологията на злокачествените новообразувания на пенис, с неуточнена локализация (кожа на пениса БДУ) не е напълно изяснена. Инфекциите с канцерогенни щамове на човешкия папиломен вирус (HPV тип 16 и тип 18) и/или херпес вирусна инфекция на пениса са определени като важни рискови фактори за развитие на злокачествен процес в този орган. Открити са два протеина, синтезирани от HPV, които могат да взаимодействат с клетъчни протеини, потискащи туморния растеж. От значение като рискови фактори са лошата интимна хигиена, наличие на фимоза, хроничните възпалителни процеси (баланит, баланопустит), напредналата възраст.

Премалигнените лезии на мъжкия полов член включват: еритроплазия на Кейра, болест на Боуен и боуеноидна папулоза. Еритроплазия на Кейра (засяга главичката или вътрешна част препуциума) и болест на Bowen (засяга ствола) прогресират в инвазивен плоскоклетъчен карцином при 5 до 10% от пациентите. При боуеноидната папулоза почти не се наблюдава малигнена дегенерация. Трите лезии имат различни клинични прояви, но хистологично са идентични и могат да се обединят под названието "интраепителна неоплазия" или карцином ин ситу.

Основните хистологични форми на рак на пенис, с неуточнена локализация са:

1. Плоскоклетъчен (сквамозноклетъчен) карцином - открива се в 95% случаите и развива от сквамозния епител на кожа, лигавици и полулигавици. Въпреки че сквамозноклетъчния рак може да се появи навсякъде по пениса, най-често се засяга препуциума (при необрязани мъж) или главичката.

2. Верукозен карцином (тумор на Buschke-Lowenstein) - много рядка форма на плоскоклетъчен карцином на пениса. Представлява високо диференциран карцином с ниска степен на злокачественост, който наподобява гениталните брадавици, но може да ангажира околните тъкани. Тези тумори рядко се разпространяват извън пениса.

3. Аденокарцином ("адено" - жлеза) - изключително рядка форма на злокачествено новообразувание, което възниква от потните жлези на кожата на пениса. Тези тумори могат да инфилтрират подкожните тъкани и да се разпространят в регионалния лимфен басейн.

4. Малигненият меланом съставлява около 2% от неоплазиите на мъжкия полов член. Меланомите възникват от пигмент синтезиращи кожни клетки, наречени меланоцити и подобно на меланомите в други области на тялото, меланомът на пениса може да се развие бързо и да метастазира в лимфни възли или отдалечени органи.

5. Базалноклетъчен карцином - 2% от всички видове рак на пениса. Представлява бавнорастящ тумор, които рядко се разпространява към други части на тялото.

6. Саркомите съставляват 1% от малигномите на пениса и се развиват от съединителната тъкан или гладкомускулни влакна.

Клинично повечето плоскоклетъчни карциноми се откриват по главичката на пениса или препуциума и по-рядко по кожа на пениса. Сквамозноклетъчните карциноми обикновено започват като малки еритематозни плаки или възелчета, върху преканцерозни изменения на кожата, които за дълго време не ангажират подкожните тъкани. Често се установява болезнена язвичка с надигнати ръбове и кървящо дъно. Симптоми като болка, сърбеж, кървене, отделян е на гноен секрет и неприятна миризма, дизуря и регионална лимфаденопатия се определят в зависимост от прогреса на заболяването. Макроскопските форми на тумора са екзофитна, улцерозна и инфилтративна. Последната форма метастазира по-често, обикновено в ингвинални и тазови лимфни възли. Далечните метастази в бели дробове, черен дроб, кости и мозък са редки и се установяват при напреднало заболяване.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на пенис, с неуточнена локализация налага извършване на клиничен преглед и биопсия с хистологично изследване на биопсат. Образните диагностични методи като CT или MRI помагат при определяне на стадия на злокачествения процес и визуализират метастази в регионални лимфни възли или отдалечени органи.

Лечението на злокачествено новообразувание на пенис, с неуточнена локализация се определя предимно от степента на разпространение на тумора (стадия на заболяването).

Основен метод на лечение е хирургичният. Обрязването и лазерната аблация намират приложени при малки и повърхностни лезии. Парциалната (частична) ампутация на пениса се извършва в случаите, в които туморът може бъде напълно ексцизиран до здрава тъкан. В тези случаи се запазва част от органа, което позволява уриниране и осъществяване на сексуална функция. Тоталната пенектомия се прилага при големи инфилтративни лезии. При тумор с висока злокачественост (с висок туморен грейдинг) или ангажиране на кавернозните тела на пениса, се изисква двустранно илиоингвинална лимфаденектомия.

Като адювантни методи на лечение се назначават рентгенова терапия и химиотерапия с Bleomycin, Methotrexat, Cis-Platinum и 5-Fluorouracil. Химиотерапията в случаи на напредна карцином има ограничен успех.