Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на женските полови органи МКБ C57.8

В детско-юношестката възраст могат да се наблюдават всички възможни за зрялата възраст неоплазми (тумори) на половите органи. При момичето най-чести са яйчниковите тумори (72%), следват параовариалните кисти (19%), туморите на матката, влагалището и вулвата са сравнително рядка патология (8,3%).

Приблизително 50 % от туморните заболявания на гениталиите са злокачествени или потенциално злокачествени. От злокачествените заболявания при възрастните карциномите са 90 %, а в детско-юношестката възраст 90 % са саркомите и само 10 % са карциноми.

За гениталните тумори трябва да се мисли при установяване на хронични генитални язви, нетравматично подуване на гениталиите, кървенисто течение от гениталиите, ускорен соматичен разтеж, нарастване на корама, болки в долната част на корема ( хипогастриума), преждевременно полово узряване, менструални разтройства при девойката.

Яйчниковите тумори в детската възраст се диагностицират късно и най-често по повод на коремен тумор, по време на отстранявне на апендикс, поради прояви на неизяснена хормонална стимулация. При преждевременен пубертет или немотивирани кръвотечения се търсят продуциращи естрогени яйчникови тумори - гранулозо-тека клетъчни (тъй като тека интерна-клетките на яйчниковия фоликул продуцират естрогени), липоидоклетъчни, ембрионална саркома. Секретиращи андрогени и имащи вирилизиращ ефект (женски огранизъм, започва да развива вторични белези (мутиране на гласа, мъжки тип окосмяване, менструални нарушения, редуциране на подкожната маста тъкан и развитие на мъжка конструкция- костна и мускулна система характерни за противоположния пол) са аренобластомата и гонадобластомата.

Туморите на матката са изключително редки в детско-юношестката възраст; могат да бъдат доброкачествени и в повечето случаи злокачествени - саркома и аденокарцинома.
Туморите на влагалището и вулвата са предимно доброкачествени кисти, които най- често се развиват от елементи на Гартнеровия канал, парамезонефралните протоци (това е ембрионална тъкан) или издатини на перитониума (ципа, която обвива вътрешните коремни органи и покрива част от тазовите органи). Влагалищната аденоза е доброкачествено заболяване, което се развива в горната трета на влагалището и има отношение към антенатално излагане на диетилстилбестрол (химически препарат). Също свързан с поемане от страна на майката на същото вещество е свързана появата на светлоклетъчната аденокарцинома с Мюлеров произход, наблюдаваща се около пубертета.

Свойственна за ранната детска възраст (1-3 годишна възраст) е гроздовидната саркома, която произхожда от мезенхимната тъкан на влагалището, маточната шийка и вулвата. Най-често се разполага по предната горна част на влагалището, расте бързо и след като изпълва влагалището, се подава през влагалищното предверие. Саркома Botryoides е оточна, прилича на грозде и при допир лесно кърви. Тази неоплазма е с много центрове, разпространява се местно и твърде рядко дава далечни метастази (разсейки). Обемът на операивното лечение е тотална хистеректомия (отстраняване на матката) с последваща химиотерапия.

Поведението при доброкачествените тумори зависи от това, дали при разтежа си предизвикват субективни смущения или притискат околни органи. Ако кистите са малки и не растат, остават за наблюдение.

При злокачествените тумори лечението е както при възрастните. При съответни условия е оправдан риска на ограничено оперативно лечение на някои яйчникови тумори ( дисгерминома). При доказана карцинома на яйчника - лечението се осъществява по общи правила. При премахване на яйчниците през латентния период се налага заместителна хормонална терапия по времето, когато трябва да започне пубертета.

С това се постига както телесно и полово развитие, така и психично и социално равновесие на момичето.