Фалопиева тръба МКБ C57.0

Фалопиевата тръба (маточна тръба, овидукт, tuba uterina) представляват чифтно тръбовидно образувание, свързващо яйчника с маточната кухина. Изхождат от маточните рогове непосредствено зад залавното място на кръглите връзки, извиват се дъговидно назад към тазовата стена, като преминава между двата листа на широката маточна връзка. Служат за транспорт на отделената от яйчника яйцеклетка до маточната празнина.

Подробна информация относно анатомично устройство на овидукт може да прочете при:

• Маточна тръба (tuba uterina)

Злокачествените новообразувания на фалопиева тръба са много редки и съставляват 1-2% от всички гинекологичните ракови заболявания. В световен мащаб всяка година се диагностицират 1500-2000 случаи на рак на фалопиевата тръба. В България годишно заболяват не повече от 3-8 жени. Заболяването засяга предимно жени в климактериума и менопаузата (50-60 години), но макар и рядко заболяват жени в по-млада възраст.

Етиологията на злокачествените тумори на фалопиева тръба, подобно на голяма част онкологичните заболявания, не е уточнена. Смята се, че честите и хронично протичащи възпалителни процеси на маточните тръби имат роля при развитието на злокачествен процес в тази област. Обсъждат се генетични мутации в BRCA гените.

Хистологично първичният рак на тръбата най-често е аденокарцином с различна степен на диференциация и по-рядко светлоклетъчен карцином. Редки злокачествени неоплазии са лейомиосаркомът и преходноклетъчния карцином.

В повечето случаи (70%) злокачественият процес е едностранен. Засегната тръба има плътна консистенция с ретортовидна форма. Процесът се разпространява към яйчникът, матката, тазовият перитонеум (ципа, която покрива тазовите органи като матка, пикочен мехур, черва и др.), както и по лимфен и кръвен път. По лимфен път метастазира в поясните и тазовите лимфни възли.

Клиничната презентация на злокачествено новообразувание на фалопиева тръба, подобно на цервикалния карцином, е проява на напреднало заболяване. Субективната симптоматика се владее от:

• коликообразни тазови болки, по-често нощем;
• периодична поява на обилен вагинален флуор (течение) с кехлибарен или кървенист цвят;
• кръвотечение в менопаузата;
• обективно се палпира плътен, ретортовиден, неболезнен аднексиален тумор.

Маточните кръвотечения в периода на менопауза са винаги патологични, поради което в диференциалната им диагноза трябва да се има предвид първичния карцином на маточната тръба, особено при отрицателен резултат от кюретажа.

Наличието на болката е от голямо значение, тъй като ракът на яйчниците, ендометриума, шийката на матката не причиняват болка, докато диагнозата не е очевидна. Синдромът hydrops tubae profluens, описан от Latzko, който се характеризира с наличие на туморна маса в областта на таза, обилен воднист или с цвят на кехлибар генитален флуор и тазова болка, която изчезва след отделяне на гениталния флуор и изчезване на туморната масата, се срещат рядко, но е патогномоничен за карцинома на маточна тръба. Болката се дължи на разтягане на маточните тръби от задържаната в тях на течност, като при периодичното й освобождаване, пациентът усеща облекчение. Туморна маса в таза е най-честата обективна находка, която се установява при около 65% от пациентите. Наличието на асцит и туморна маса се наблюдава в 15% от случаите и се дължи на метастатично разпространение на злокачествения процес в коремна кухина.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на фалопиева тръба се поставя въз основа на клиничната картина, ехографско изследване и пробна лапаротомия. В периода на менопауза възпалителните заболявания на яйчниците са изключително редки. Затова установяване на туморна формация задължава гинеколога да пристъпи към пробна лапаротомия (оглед на коремната кухина посредством ендоскоп). От лабораторните изследвания рутинните кръвна картина и биохимия се извършват предоперативно, CA 125 се повишава при повечето пациенти.

Компютърната томография (CT) и ядрено-магнитния резонанс (MRI) не са достатъчно информативни за поставяне на диагнозата при пациент с обемзаемащ процес в таза. При такива пациенти, почти винаги е показана експлоративна лапаротомия. С тези образни методи се откриват потенциални обекти на метастатично разпространение и позволяват на хирурга да планира обема на хирургичната интервенция.

Лечението на малигнените неоплазии на маточна тръба е оперативно. Състои се от тотална хистеректомия (премахване на цялата матка) с двустранна аднексектомия (премахване на яйчниците и тръбите) и оментектомия (премахване на оментума). При ангажиране на тазовите лимфни възли от злокачествения процес се извършва и системна тазова лимфна дисекция. Постоперативно се провежда лъчелечение с 50 Gy. При напреднали случаи се прилага и химиотерапия с Циклофосфамид и др. химиотерапевтици.

Поради закъснялата диагноза (в повечето случаи) прогнозата е неблагоприятна. Пет годишната преживяемост на лекувани пациенти варира от 5-40%.