Шийка на матката, неуточнена част МКБ C53.9

Злокачествените тумори на шийката на матката са едни от най-разпространените малигнени заболявания при жената. Според данни на СЗО (Световната здравна организация) цервикалният рак се нарежда на трето място по честота (15%) след рака на гърдата и рака на маточното тяло.

Епидемиологични проучвания в България посочват данни, според които нашата страна е с висок ръст на заболеваемостта и смъртността от цервикален рак. Всяка година у нас се диагностицират над 1000 нови случаи, като дялът на напредналите форми е по-висок. Възрастта на заболелите е между 30 и 60 години, с пик между 30-45 години.

Злокачествено новообразувание на шийка на матка, неуточнена част възниква от епителната покривка на влагалищната част на цервикса (portio vaginalis colli uteri). Шийката се състои от екзо- и ендоцервикс, като екзоцервикса е покрит с плосък многослоен невроговяващ епител, а ендоцервикса от еднослоен цилиндричен епител. В големия процент от случаите ракът се развива на основата на предшестващи патологични изменения, преканцерози на покривния епител - дисплазии и цервикална интраепителиална неоплазия (CIN) от I, II, III степен. Типичните клетки, покриващи цервикса, се трансформират в атипични - клетки с белези на неконтролиран растеж. Недиагностицираните и нелекувани дисплазии в определен момент се превръщат в carcinoma in situ (карцином на място), а на по-късен етап и в инвазивен карцином, който се разпространява извън цервикалната лигавица и ангажира съседни или отдалечени органи.

Напредъкът в съвременната онковирусология показва убедително, че хроничната инфекция с човешкия папиломен вирус (високо онкогенни щамове - HPV 16, 18) играе съществена роля в онкогенезата на цервикалния рак. HPV е ДНК-вирус, атакуващ епителните клетки на кожа и лигавици. Съществуват около 200 различни типа на HPV. Над 30 от тях се предават по полов път, от които 18 са с доказан онкогенен потенциал. Половият път на предаване на тези вируси определя сексуалното поведение като основен рисков фактор. Рискът за възникване на заболяване е по-високо при жени, започнали полов живот в по-млада възраст, както и при тези с множество сексуални партньори. Други рискови фактори са тютюнопушене, HIV инфекция и потисната имунна система, продължителен прием на орални контрацептиви (противозачатъчни медикаменти).

Основните хистологични форми на злокачествено новообразувание на шийка на матката, неуточнена част са плоскоклетъчен карцином (90%) и аденокарцином (10%).

Клинично значими симптоми се появяват едва след първия клиничен стадий - т. е. началните симптоми не са ранни, а са признак за напреднало заболяване. В Iб, II стадий водещи симптоми са болка и/или кървене при полов акт (контактно кървене), както и поява на кървенист влагалищен секрет (флуор). Също така се установяват вагинален дискомфорт и дизурични смущения. В III стадий се поява болка в таза поради притискане на тазови нервни сплетения от тумора.

Раковият инфилтрат може инвазира директно пикочния мехур и ректума, което води до обстипация (запек), хематурия (кръв в урината), компресия на уретер (пикочопровод), с или без хидроуретер, или хидронефроза. Триадата - отоци по долните крайници, болка в таза и долни крайници, и хидронефроза, предполага ангажиране на тазовата стена. Цервикалния рак метастазира по лимфен и кръвен път, като далечните метастази най-често се откриват извън тазови лимфни възли, черен дроб, бели дробове и кости.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на шийка на матката, неуточнена част се поставя въз основа на клиничната картина, обективния преглед и резултатите от биопсичното и хистологично изследване. От образните методи, с оглед стадиране на туморния процес, откриване на метастази и предоперативна подготовка на пациента, се извършват:

• ехография на тазови органи;
• рентгенография на корем и бял дроб;
• компютърна томография (скенер);
• ядрено-магнитен резонанс;
• позитронно-емисионна томография.

Лечението на злокачествено новообразувание на шийка на матката, неуточнена част се определя предимно от стадия на заболяването. При ранен инвазивен рак (Iа, Iб, II стадий), хирургичното лечение е основния терапевтичен метод. Оперативното лечение се последва от адювантна лъчетерапия. В по-напредналите случаи, лъчетерапията се комбинира с цитостатично лечение (химиотерапия). При пациенти с дисеминирано заболяване, химиотерапевтичното лечение е палиативна насоченост - осигурява облекчаване на симптомите.