Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на шийката на матката МКБ C53.8

Ракът на маточната шийка представлява злокачествено новообразувание, което види началото си от епителните клетки, изграждащи цервикалната лигавица.

Епидемиологични проучвания в икономически развитите страни показват една устойчива тенденция за намаляване на новозаболелите от цервикален рак. Това се дължи на масовите скринингови изследвания посредством метода на Папаниколау (ПАП тест, цитонамазка), които открива ранни патологични изменения на цервикалния епител. В развиващите се страни, в които не се провеждат скринингови изследвани или програмите за превенция обхващат малък процент от женското население, ракът на маточната шийка остава втората по честота злокачествена неоплазия (17,8 случаи на 100 хил. жени) и причина за смърт от онкологично заболяване (9,8 на 100 хил.) сред женския пол. В България всяка година се откриват над 1000 новозаболели жени, като най-често ракът засяга възрастта между 30 и 60 години.

Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на шийката на матката представлява малигнен тумор, който по място на възникване не може да бъде отнесен към една от рубриките C53.0 и C53.1 или е с гранично разположени.

Един от основните фактори в етиопатогенезата на цервикалния рак представлява хронична инфекция с онкогенни щамове на човешкия папиломен вирус (HPV). HPV представлява ДНК-вирус, който се предават предимно по полов път. Смята се, че 75% от хората, които са сексуално активни, ще развият най-малко една HPV инфекция през живота си. Някои щамове HPV причиняват появата генитални брадавици, докато онкогенните щамове на вируса могат да инфектират шийката на матката и след това да причинят патологични промени в лигавицата, които могат бавно да прогресират до рак.

Редица епидемиологични проучвания определят следните рискови фактори за възникване на рак на маточната шийка:

• начало на половия живот в по-ранна възраст;
• множество сексуални партньори (промискуитет);
• анамнеза за полово предавани болести в миналото;
• тютюнопушене;
• продължителна употреба на орални контрацептиви (над 10 години).

ХИВ-инфекцията се свързва с 5-кратно увеличение на риска от рак на шийката на матката, вероятно поради нарушена имунен отговор към инфекция с HPV.

За развитието на злокачествено новообразувание на маточната шийка е необходим продължителен период от време (няколко години) и в повечето случаи се предшества от патологични изменения на цервикалния епител, известни като преканцерози. Като премалигнени състояния се определят дисплазиите и цервикалната интраепителиална неоплазия (CIN от I, II и III степен). Тези изменения на нормалния епител не причиняват появата на специфична симптоматика и не се откриват при оглед със спекулум, поради което се търсят активно чрез цитодиагностика (ПАП тест) и колпоскопия (оглед на шийката на матката със специален микроскоп (колпоскоп)).

Хистологичната класификация на туморите презентиращи се като лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на шийката на матката, включва:

• плоскоклетъчен карцином;
• аденокарцином;
• аденосквамозен карцином;
• дребноклетъчен карцином;
• невроендокринен тумор;
• стъкловидно клетъчен карцином;
• вилогландуларен аденокарцином.

Плоскоклетъчният карцином съставлява 80-90% от злокачествените тумори на маточната шийка, докато процента на аденокарциномите е от порядъка на 10-20%. Макроскопски се установяват екзофитни, ендофитни и улцеративни форми на туморен растеж.

Клиничните стадии на развитие на цервикалния карцином, според класификацията на FIGO (Световна организация по акушерство и гинекология), са 4.

Подробна информация за клиничните стадии на карцинома на маточната шийка може да прочетете при:

• C53 Злокачествено новообразувание на шийката на матката (цервикс)

Клиничната картина в ранните стадии на заболяването е нехарактерна и обикновено субективни оплаквания липсват. Поради късната поява на симптоми, единствено целенасоченото цитологично изследване (цитонамазка) може да установи наличието на клетъчен атипизъм – ранните признаци на злокачествен процес. Появата на клинично значими симптоми се установява след първия клиничен стадий. В Iб и II стадий най-често се установяват контактни кръвотечения и продължителен влагалищен флуор, които може да бъде воднист, с розово-червен или кафяв цвят, кървенист, с неприятна миризма. Други симптоми могат да бъдат: кървене по време и след полов контакт; болка при коитус; кръвотечения между менструалните цикли или след менопауза; кръвотечения, които продължават по-дълго или са с по-голяма кръвозагуба от обичайните при даден пациент. В III стадий се появява болка в областта на таза, която се дължи на притискане на пелвични нервни сплетения от туморната маса.

Симптомите на напреднал рак на шийката на матката могат да включват:

• болки в гърба;
• болки в костите или патологични фрактури;
• болка и отоци по долните крайници;
• изтичане на урина или изпражнения от влагалището;
• загуба на телесна маса;
• загуба на апетит;
• обща отпадналост и лесна уморяемост;
• симптоми от съответния орган при наличие на метастазирал карцином на маточната шийка.

Диагнозата на лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на шийката на матката се поставя след провеждане на комплекс от диагностични процедури, включващи:

• анамнеза за рисково сексуално поведение, давност на наличните симптоми;
• обективно изследване - биманулана палпация на женските тазови органи, оглед със спекулум, колпоскопия;
• биопсия;
• абразия на цервикалния канал и маточната кухина;
• хистологично изследване;
• цистоскопия и прокотосигмоскопия;
• специални обективни методи на изследване - КАТ, ЯМР, ПЕТ, ехография, рентгенография.

Лечението на туморните лезии, излизащи извън границите на една и повече посочени локализации на шийката на матката се определя от клиничния стадий на заболяването. Основните терапевтични подходи са два - хирургично лечение и лъчетерапия. Обемът на хирургичната интервенция варира от конизация на маточната шийка в Iа стадий до тотална или радикална хистеректомия, с екстирпация на регионалните лимфни възли и евентуално инфилтрираните от тумора съседни структури. В зависимост от конкретни показания се провежда адювантно лъчелечение, като лъчевото натоварване се определя от стадия на злокачествения процес. Иноперабилните пациенти се подлагат на палиативно цитостатично лечение.

Прогнозата при пациенти с рак на шийката на матката зависи от стадия на заболяването. 5-годишната преживяемост според стадия се определя, както следва:

• стадий I - над 90%;
• стадий II - 60-80%;
• стадий III - 50%;
• стадий IV - по-малко от 30%.