Клитор МКБ C51.2

Злокачествените новообразувания на вулвата представляват тумори със злокачествен характер, възникващи в областта на външни женски полови органи. Туморите могат да засегнат всяка част от вулвата, включително големи и малки срамни устни, монс пубис (кожата и тъканта, която покрива срамната кост) или клитор.

Вулварните неоплазии съставляват 4,7% от злокачествените новообразувания на гениталния тракт и представляват четвъртите по честота малигноми, диагностицирани в гинекологичната практика.

Подробна информация за анатомично устройство на вулва може да прочетете при:

• Външни полови органи

В областта на клитора могат да възникнат следните злокачествен тумори:

• сквамозноклетъчен карцином;
• меланом;
• саркоми;
• базлноклетъчен карцином (изключително рядко).

Епидемиологични проучвания асоциират рака на вулвата с наличие на генитални брадавици, вулварни дистрофии и дългогодишно тютюнопушене, както и наличие на захарен диабет, имунодефицитни състояния и северноевропейски произход. Молекулярно-генетични изследвания на биопсичен материал показват наличие на геномен материал от онкогенни щамове на човешки папиломен вирус (HPV). Тези открития подкрепят ролята на HPV като етиологичен фактор при рака на вулвата.

Вулварната интраепителна неоплазия (VIN) е предразполагащ фактор за развитието на карцином на вулвата. Представлява кожно изменение, при което посредством биопсично и хистологично изследване се установява различна по степен дисплазия на кожния епител (дисплазия I, II и III степен).

Карциномите на вулвата се диагностицират предимно при по-възрастни жени, като над 50% от пациентите са на възраст 60-79 години. В 15% от случаите ракът на вулвата се открива при жени на възраст под 40 години.

Сквамозноклетъчният карцином е най-честия хистологичен вариант (около 90%) на злокачествен тумор на клитор, който води началото си от епидермиса на кожата, покриваща тази част на вулвата. Макроскопски туморната лезия показва екзофитен или еднофитен растеж. Началните карциноми могат да се презентират като кожни увреждания, наподобяващи преканцерозни лезии или дистрофични патологични изменения.

Клинично карциномът в областта на клитора се представя под формата на солитарна плака или нодуларна лезия, която може да бъде с гладка, верукозна или улцерирала повърхност. Цвета на туморната лезия може да бъде като този на заобикалящата го кожа или да е с розово-червен цвят. Сквамозноклетъчният карцином са характеризира с локално инфилтративен растеж и метастазира по лимфогенен път, посредством региноланата лимфна система. Туморът може да инвазира съседни органи като вагина и уретра, и може да се разпространи чрез лимфната им система.

Верукозният карцином на вулвата е подтип на плоскоклетъчния рак, който се представя под формата на бавно растяща брадавица.

Меланомът на вулвата представлява около 5 % от злокачествените заболявания в тази област. В областта на клитора се локализира сравнително по-рядко. Засяга по-млади пациенти. Повърхностно разпространяващият се меланом е с най-голям относителен дял, следван от нодуларния и акрално-лектигинозния меланом. Клинично меланомът на клитор се представя под формата на плоска, неравномерна и силно хиперпигментирана лезия с неправилни очертания. В някои участъци на лезията може да се установи липса на пигментация, зони с розов до червен цвят, както и проминиране даден участък над околната тъкан или наличие на улцерации. За разлика от сквамозноклетъчния карцином, меланомът проявява тенденция за по-ранно разпространение на злокачествения процес по лимфен и хематогенен път.

Базалноклетъчният карцином засяга клитора изключително рядко. От злокачествените тумори в областта на вулвата неговият дял възлиза на 1-2%. Засяга предимно възрастни жени. Характеризира се с бавен растеж, локално развитие, нисък потенциал за инфилтриране на подлежащите структури в дълбочина и метастатично разпространение.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на клитор се поставя след извършване на клиничен преглед и хистологично изследване биопсичен материал от тумора. При съмнение за карцином, преди извършване на биопсия, предварително се прави толуидинов тест. Кожата на клитора се оцветява с 1% разтвор на толуидиново синьо. Най-интензивно оцветения участък се биопсира. С оглед на точно стадиране на туморното развитие и откриване на метастатично заболяване се извършват допълнителни изследвания по-важни, от които са ехография, компютърно аксиална томография (КАТ), ядрено-магнитен резонанс, позитронно-емисионна томография.

Лечението на вулварните неоплазии и в частност на злокачествените тумори на клитор се обуславя предимно патоморфологичния вариант на тумора, големината на тумора, степента му на разпространение в съседни структури и наличието на далечни метастази, тоест от стадия на заболяването. Основният терапевтичен метод е хирургичният. Обемът на хирургичната интервенция се определя от туморния стадии и варира от широка локална ексцизия с достатъчно широка граница в здраво до парциална или тотална вулвектомия, с резекция на ангажирани съседни органи и отстраняване на регионални лимфни възли - ингвинални, феморални, а в III стадий и пелвични. При наличие на противопоказания за оперативно лечение се извършва лъчетерапия. Медикаментозната противотуморна терапия се назначава при откриване на метастатично заболяване, като се прилагат специфични химиотерапевтични схеми.