Максиларен синус МКБ C31.0

Горночелюстният синус (sinus maxillaris, максиларен синус) представлява най-голямата чифтна околоносна пазуха, която при възрастни има обем около 20 сm³. Най-често се състои от една обща кухина, но може да е разделен от прегради или да се състои от ниши. Максиларният синус има форма на тристенна пирамида с основа, насочена към носната кухина. Предната му стена се разполага от долния ръб на очницата до алвеоларния израстък на челюстта. Задно-външната стена отделя синуса от fossa pterigopalatina и съответства на tuber maxillae.

Медиалната стена съответства на вътрешната повърхност на горна челюст и същевременно е и латерална стена на носна кухина. В горно-задната част на медиалната стена се локализира отворът на синуса - apertura sinus maxillaris. Горната стена на максиларния синус представлява и долна стена на очницата. Дъното му образува recessus alveolaris.

Злокачествено новообразувание на максиларния синус се среща сравнително рядко. По-често срещано е в Азия и Африка, като в някои части на Азия синоназалните злокачествени неоплазии са втората най-честа локализация на рак в областта на глава и шия след назофарингеалния карцином. Мъжете са засягат 1,5 пъти по-често в сравнение с жените. 80% от тези тумори възникват при хора на възраст 45-85 години.

Етиологията на злокачествените новообразувания на максиларен синус и антрум (на Highmore) (максиларен) е неясна, като вероятно се касае за влиянието на множество фактори на околната среда. Установена връзката на плоскоклетъчния карцином и аденокарцинома в тази област с експозиция на никелов прах, иприт, торотраст, изопропилово масло, хром или дихлородиетил сулфид. Доказано е, че експозиция с дървесен прах увеличават риска от възникване на плоскоклетъчен карцином с 21 пъти и риска от аденокарцином с 874 пъти. Обсъжда се влиянието на инфекция с човешки папиломавирус (HPV) и Epstein-Barr вирус (EBV) като начало събитие (отключващ момент) в многоетапния процес на злокачествена трансформация на определена клетъчна популация.

Приблизително 60-70% от малигнените тумори на околоносните кухини се локализират в максиларния синус. Основният хистологичен вариант на малигнен тумор в тази област е плоскоклетъчния карцином (80%). Други по-редки хистологични форми са аденокарцином, аденоиднокистозен карцином, преходен карцином, анапластичен карцином, злокачествен меланом, обонятелен невробластом, малигнени лимфоми.

Клиничната картина на злокачествено новообразувание на максиларния синус в началото е бедна, нехарактерна, което е причина за късно поставяне на диагноза. Първоначалните симптоми могат да включват епистаксис, назална обструкция, рекурентен синуит, краниална невропатия, болка в синусите, лицеви парестезия, проптоза (екзофталм), диплопия или асимптоматична туморна маса в областта на врата. Често ранната симптоматика е подобна на тази при инфекциозни заболявания, пациентът игнорира ранните симптоми или приложеното лечение намалява субективните оплаквания. Основните симптоми са едностранно проявени и включват: подуване, болка и парестезия на бузата (над горна устна); проптоза, диплопия, загуба на зрение; деформация и едностранно запушване на носа, изтичане на секрет от носа, примесен с кръв, епистаксис, хипосмия (рядко). Неврологичните симптоми включват множествена парализа на краниални нерви. Установяват се още разхлабване на зъбите, при наличие на протези не прилягат добре, подуване на небцето, тризмус (поради участието на птеригоидните мускули). Отологичните симптоми включват проведена оталгия (болка в ухото).

В зависимост от стената на максилата, от която се развива тумора, могат да се наблюдават характерни симптоми. При наличие на тумор на предна стена на максилата се установяват парестезия или анестезия на инфраорбиталния нерв, подуване в областта на бузата над горна устна.

Туморите на долна стена на горна челюст се презентират с подуване на небцето, подуване над букогингивалната бразда, разхлабване на горното съзъбие, ороантрална фистула, тризмус се наблюдава при пациенти с ангажиране на птеригоидални мускулите.

При възникване на тумор в горна стена (пода на орбита) се установява ограничение на очните движение, екзофталм, удебеляване на периоста над ръба орбитата. Ангажирането на медиалната стена се презентира с едностранна туморна маса в носната кухина, обтурираща съответния носна половина.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на максиларен синус се основава на субективните оплаквания, клиничната картина, данни от физикалния преглед, инструменталните изследвания. Назалната ендоскопия открива тумори на медиалната стена на горна челюст, които проминират в носна кухина. В този случай суспектната лезия може да се биопсира, като получения материал се изследва хистологично. Под ендоскопски контрол може да се извърши меатлана антростомия и да се огледа вътрешността на максиларния синус с последваща биопсия на подозрителната тъкан. Рентгеновото изследване на околоносните синуси показва засенчване с разширяване на засегнатия максиларен синус. При наличие на ерозия на пода, предна стена на максилата и пода на орбитата с рентгеново изследване може да се визуализира. CT-сканиране (компютърна томография) на околоносни кухини показва големината на лезията, степента на ангажиране на съседни структури, доказателство за ерозия на костите (ако е налице). MRI (ядрено-магнитен резонанс) дава възможността за по-добро разграничаване на меките тъкани и визуализира налично разширение на fossa pterigopalatina.

Лечението и оптималната терапевтична насоченост на злокачествено новообразувание на максиларен синус и антрум (на Highmore) (максиларен) зависи от стадия на туморно развитие и хистологичния тип. Лечението бива хирургично, радиотерапия, химиотерапия и комбинация от посочените терапевтични подходи. Когато туморът е ограничен в долната част на челюстта се извършва частична максилектомия, последвана от лъчетерапия. Тумор, ангажиращ цялата горна челюст налага извършването на тотална максилектомия с адювантна лъчетерапия. Туморите на горната челюст, ангажиращи инфраорбитаната ямка се отстраняват чрез разширена максилектомия, като използва техника на Barbosa. Максилектомията се комбинира с кондилектомия, резекция на птеригоидна плоча и мускулите, свързани с нея.

Химиотерапията включва цисплатин (Cisplatin) и 5-флуроурацил, и може да се прилага заедно с лъчетерапия. Използва се в напреднали случаи на злокачествени тумори на максиларните синуси.