Средно ухо МКБ C30.1

Злокачествените тумори на средното ухо са редки. Най-често възникват в резултат на предшестващи заболявания (хронични отити), които увреждат лигавицата на средното ухо. Възможно е още към кухините на средното ухо да прораснат тумори от съседни области - по хода на Евстахиева тръба от епифаринкса, от външния слухов проход, от тумори на слюнчената жлеза и от тумори по базата на черепа.

В рубриката злокачествено новообразувание на средно ухо са включени и малигномите на Евстахиева тръба, вътрешно ухо и мастоидни клетки.

Най-честия хистологичен тип злокачествено новообразувание на средно ухо е плоскоклетъчния карцином. Другите видове карциноми (аденокарцином) се срещат много рядко, а саркомите са по-чести в млада възраст.

Клиничната изява на туморите на средно ухо и мастоидни клетки често в началото е неспецифична и не се свързва с определена симптоматика. Най-често болните се оплакват от болка, ексудация от ухото с неприятна миризма и примесена с кръв. Поради костната деструкция обикновено рано настъпва парализа на лицевия нерв, както и вестибуларна симптоматика. Настъпва намаление на слуха от звукопроводен тип. С нарастване на тумора и ангажиране на темпоро-мандибуларната става се установява ограничена подвижност и болка. Туморът може да метастазира както в околоушните лимфни възли, така и в дълбокия шиен лимфен басейн.

За поставянето на диагнозата е необходимо да се направи отоскопия, която открива дребнозърниста туморна формация, изпълваща лумена на външния слухов проход. Рентгенографията показва костна деструкция само при напреднали тумори. Много по-ценна информация при тези случаи предоставя КАТ (компютърна аксиална томография). При съмнение за малигнен процес е необходимо предварително да се извърши биопсично изследване.

Диференциална диагноза на малигномите на средно ухо и мастоидни клетки се прави с хроничен гноен отит, туберкулоза или луес на средното ухо и остеомиелит на темпоралната кост.

Лечението на туморите на средно ухо и мастоидни клетки се състои в оперативно отстраняване на туморната маса. При шийни метастази се извършва и шийна дисекция. В зависимост от хистологичния вид, постоперативно може да се извърши лъче- или химиотерапия.

Вътрешното ухо е изградено от ципест и костен лабиринт. Лабиринтът има две части - орган на равновесието, представляващ две торбички с три полуокръжни канала и охлюв, който представлява орган на слуха. Във вътрешното ухо също така се разполагат вестибуларния и слухов нерви.

Злокачествените тумори на вътрешно ухо причиняват следните симптоми: от хиперакузис (абнормна острота на слуха, звукова свръхчувствителност) до хипакузис (звънене или шум до отслабен слух) едностранно и вестибуларни симптоми като виене на свят, гадене, повръщане. Едностранното постепенно намаление на слуха често се открива случайно (при разговор по телефона или запушване на здравото ухо). Намалението на слуха е от приемен тип, преминава през панкохлеарен до пълна глухота в напредналите стадии на заболяването.

От вестибуларните симптоми основен е нистагмът. В началото има характеристики на периферен нистагъм - дребен, със слаб интензитет и е насочен към здравото око, като може да се съпътства със световъртеж. По форма е хоризонтален или хоризонтално-ротаторен. В напредналите стадии нистагмът става с централен характер - едър, бавен, тоничен, като при поглед към здравата страна, става по-дребен и по-интензивен.

Стато-кинетичните отклонения са с дисхармоничен характер, свързани с нестабилност в равновесието. В по-късните етапи на туморно развитие се нарушава координацията с отклонение на едната ръка към засегнатата страна, походката става нестабилна, много несигурна, като по-късно се установява изразена атаксия.

Друг важен симптом на злокачествен тумор на вътрешно ухо е увреждане на лицевия нерв (n. facialis), проявяващо се с намаленият вкус на страната на тумора (един от ранните симптоми). По-късно се появяват паретични увреждания на лицевия нерв - парези и парализи на лицевата мускулатура, на устния ъгъл, на клепачите, на слъзните жлези с липса на секреция (алакримия). Характерно е, че в повечето случаи туморите причиняват симптоми, които персистират продължително и постепенно се влошава.

Диагностицирането на туморите във вътрешно ухо се осъществява въз основа на субективните оплаквания и обективните изследвания. За доказване на диагнозата се използват КАТ-сканиране и MRI (ядрено-магнитен резонанс).

Лечението е единствено хирургично.