Хименолепидоза МКБ B71.0

Плъховата тения, наричана още малка тения или хименолепидоза, представлява хелминтоза, която се характеризира с нарушения в храносмилателната система и има хронично протичане. Причинител на заболяването е Hymenolepis nana ("тения джудже").

H. nana е малка тения, дълга е 1,5-5 см. Изградена е от глава (сколекс), шийка и тяло (стробила), състоящо се от около 1000 членчета (проглотиди).

Паразитът притежава мъжка и женска полова система. Зрелите проглотиди съдържат яйца, които са елипсовидни и с двойна обвивка.

Вътре в яйцето се намира ембрион (онкосфера).

Жизненият цикъл на малката тения протича в организма на човека. Човекът е едновременно междинен и краен гостоприемник.

Паразитът ежедневно отделя 6-8 проглотида в долната част на тънкото черво. Част от тях се изхвърлят чрез фекалиите, а друга част преминава в онкосфери, които проникват в лимфните възли на червата и се превръщат в ларви.

След една седмица те отново излизат в лумена на червото, прикрепват се за чревните въси и след две седмици се превръщат в полово зрели паразити.

Инвазията с плъхова тения е контактно-битова антропозооноза. Основен източник на инвазията е опаразитеният човек.

Механизмът на заразяване е фекално-орален, а фактори за предаване на инвазията са замърсени хранителни продукти, ръце, вода, прах.

Заболяването се среща предимно сред градското население, като основно боледуват деца във възрастта 3-14 години. Инкубационният период е приблизително две седмици.

Малката тения предизвиква механотравматично, токсо-алергично и ензимопатично действие върху организма на човека. Тя отделя ензим, който уврежда тъканите и дови до дистрофични и атрофични увреждания на чревния епител. Поради разрушаване на чревните въси се нарушава храносмилането и резорбцията на храната.

При много голям процент от пациентите заболяването протича безсимптомно.

При клинично изявените форми се наблюдава:

• намален апетит
• гадене
• коликообразни болки около пъпа
• диария, примесена със слуз
• главоболие
• уморяемост
• неспокоен сън
• уртикариални обриви
• ринит

Диагнозата при тази паразитоза се основава на данните от епидемиологичната анамнеза, физикалния преглед, лабораторни и паразитологични изследвания.

Материал от фекални проби се изследва макроскопски и микроскопски с различни методики. Лабораторните показатели са относително неспецифично повишени, като е възможно наличие на еозинофилия и леко раздвижване на някои ензими и имуноглобулинови фракции.

При диференциалната диагноза е необходимо да се имат предвид редица други паразитни, бактериални и гъбични заболявания:

• амебиаза
• аскаридоза
• холера
• ентеробиоза
• шигелоза
• хранителна токсикоинфекция

Лечението на пациенти с хименолепидоза е медикаментозно и се състои в приложение на противопаразитни средства (празиквантел, никлозамид), симптоматични средства и диетичен режим.