Ехинококоза, друга и неуточнена МКБ B67.9

Хронична и прогресивна паразитоза представлява хелминтозата ехинококоза, друга и неуточнена.

Заболяването засега всички възрастови групи, без различия между половете. По-висока е честотата му сред животновъдите и селскостопанските работници.

Различават се три форми на ехинококоза, всяка от които е причинена от тениите Echinococcus.

Най-често срещаната форма е кистозната ехинококоза, която се причинява от Echinococcus granulosus.

Втората форма е алвеоларната ехинококоза, която се причинява от Echinococcus multilocularis.

Третата форма се причинява от Echinococcus vogeli и по-рядко от Echinococcus oligarthus и представлява поликистозна форма на заболяването.

Алвеоларната и поликистозната форма се диагностицират рядко и не са толкова разпространени като кистозната форма на ехинококоза.

E. granulosus и E. multilocularis са разпространени широко по света.

За разлика от тях E. oligarthus и E. vogeli са ограничени и се разпространяват основно в Централна и Южна Америка.

Крайните гостоприемници на тези хелминтози са различни видове от семейството на хищниците, като най-често това са домашни и диви кучета, лисици, вълци, чакали, койоти.

Междинните гостоприемници са различни видове тревопасни и всеядни животински представители, най-често гризачи, зайци, коне, също и хората.

Човек се заразява при пряк контакт с опаразитен краен гостоприемник или при консумиране на контаминирани с яйца на паразитите хранителни продукти и вода.

Яйцата, след като попаднат в тънките черва, се разпространяват чрез системното кръвообращение и могат да инвазират всяка система в организма. Най-често се локализират в черния дроб и водят до формиране на ехинококова киста.

Кистата има характерна структура, с външна и вътрешна обвивка, и съдържа бистра течност, богата на минерали. Размерите на кистата варират от милиметри до десетки сантиметри в диаметър.

Ехинококовата киста оказва различно въздействие върху организма, предимно механично и токсично.

С нарастването й се притискат важни структури в организма и се нарушава нормалната архитектоника на засегнатите органи. Наблюдават се дистрофични и атрофични промени, обструкция на важни анатомични съдове.

Кистата отделя различни токсични субстанции и води до системна и локална реакция от страна на организма, изразяваща се най-често с уртикария и сърбеж и данни за еозинофилия.

В зависимост от локализацията на ехинококовата киста, се наблюдават известни различия в клиничното протичане.

При засягане на черния дроб най-често се наблюдават признаци на хепатомегалия, механична жълтеница, различни диспептични нарушения, болка и фебрилитет.

При ангажиране от процеса на бъбреците се наблюдава болка в лумбалната област, придружена от различни дизурични смущения.

При локализиране на кистата в мозъка се наблюдава различна по тежест неврологична симптоматика в зависимост от пораженията и засегнатите мозъчни структури.

Засягането на белия дроб протича дълго време без специфични клинични прояви. В последствие се развиват различни инфилтративни промени, емфизем, ателектаза, които се изразяват клинично със суха кашлица и кръвохрак.

Диагностицирането на ехинококоза, друга и неуточнена, се основава на данните от проведените клинични, лабораторни, паразитологични и образни изследвания. С особено високо информативно значение е извършването на ехография, КТ и ЯМР.

Диференциалната диагноза включва различаване на тази от други паразитози, бактериални и неопластични заболявания.

Лечението се определя в зависимост от състоянието на пациентите.

Консервативният подход включва приложение на медикаменти с противопаразитна активност и различни симптоматични средства.

При възможност се прилага радикално хирургично отстраняване на ехинококовата киста, което е свързано със значително намаление на риска от рецидив.