Градски бяс МКБ A82.1

Бесът е инфекциозно заболяване, което спада към групата на особено опасните вирусни инфекции. Представлява тежък вирусен полиоенцефалит, антропоноза, с дълъг латентен период, типична клинична картина и летален изход.

Заболяването протича с увреждане на централната нервна система и психомоторна възбуда. Без задължителна профилактика и лечение в болнично заведение изходът винаги е фатален.

Градският бяс е форма на заболяването, която се среща в градовете във вид на малки огнища сред уличните кучета. Среща се главно в Африка, Азия, Централна и Южна Америка.

Причинител на градския бяс е невротропен вирус, спадащ към групата на Рабдовирусите, чийто естествен резервоар са кучетата.

Вирусът на бяс се предава между бозайници, независимо дали те принадлежат към един и същ или към различни видове. Заразяването става главно чрез ухапване, одраскване или олигавяне от болно животно. Слюнката на заразените животни става инфекциозна няколко дни преди началото на клиничната изява. Възможно е и аерогенно предаване на инфекцията чрез вдишване на заразени аерозоли, но този механизъм е изключително рядък.

Инкубационният период на градския бяс е от 10 дни до 2 години, най-често 30 - 60 дни.

Клиничната картина протича стадийно.

Продромалният период протича с главоболие, субфебрилност, безапетитие, сърбеж, парене и мравучкане по ухапаната част от тялото.

Острата фаза се характеризира със силна обща възбуда и развитие на спазми, смущения в гълтането, което е мъчително или невъзможно. Налице е хидрофобия при показване или споменаване на вода. Болният не може да преглътне слюнката си и тя изтича от устата му. Гласът е дрезгав. Очите са широко отворени, зениците са разширени. Характерна е повишената сетивност към въздушно течение (аерофобия), шум, ярка светлина.

Възбудният период започва, когато болният стане извънредно неспокоен и възбуден. Говори, ридае, вика, мята се в леглото. Обикновено съзнанието му е запазено. От време на време загубва ориентация, бълнува, има халюцинации, изпада в ярост. Температурата е висока до 40-41ºС. Пулсът е силно ускорен и мек. По-голяма част от болните умират по време на някой по-тежък гърчов пристъп през първите дни от началото на възбудния период.

Паралитичният стадий се проявява със „зловещо успокояване”, спазмите намаляват и изчезват, дишането и гълтането се облекчават, развиват се парализи, болният лежи неподвижен и тих. Смъртта настъпва след по-малко от едно денонощие.

Диагнозата се поставя въз основа на епидемиологичната анамнеза, откриването на рана от ухапване и типичната клинична картина.

При дори най-малко съмнение за възможно инфектиране с градски бяс, болният се настанява в затъмнена и напълно тиха болнична стая. Медицинският персонал задължително носи предпазно облекло, маски, ръкавици.

Лечението на градския бяс е патогенетично и симптоматично.

Най-голямо значение има профилактиката - противобясна имунизация.