Петнист тиф, неуточнен МКБ A75.9

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Петнист тиф, неуточнен, представлява остро инфекциозно заболяване с трансмисивен механизъм на предаване, с токсикоинфекциозни прояви, засягане на вътрешните органи и нервната система и характерен обрив. Ранната диагностика и лечение се асоциират с добра прогноза, докато липсата на лечение може да причини леталитет в значителен процент от случаите.

Причинител и особености

При петнист тиф, неуточнен, са налице затруднения в уточняването на някои епидемиологични особености, включително и изясняването на етиологичния причинител. Характерно за процеса най-общо е следното:

• етиологичен причинител: причинители на петнистите трески са над двадесет различни вида рикетсии, включително R. prowazekii, R. typhi и други
• резервоар на инфекцията: резервоар на инфекцията в природата са плъхове, мишки, котки, както и техните ектопаразити, кърлежи и други. Преносители (вектори) са, както гризачите, така и ектопаразитите (бълхи, въшки, кърлежи). Рикетсиите се размножават в епитела на червото на вектора и на четвъртия до петия ден той става заразен за човека и излъчва рикетсиите с изпражненията
• заразяване: заразяването на човек се осъществява най-често при втриване на фекалии на преносителите в кожата, при ухапване от тях и по-рядко аерогенно, при вдишване на прах, контаминиран с изпражнения на гризачи и ектопаразити
• особености: както самите причинители, така и отделяните от ендотоксини, стават причина за настъпващите промени по хода на кръвоносните съдове и вътрешните органи. При някои форми на заболяването се отчитат характерни промени по кожата и наличие на първичен афект на мястото около входната врата

Симптоми

При петнист тиф, неуточнен, са възможни значителни различия в клиничното протичане при отделните засегнати, като влияние върху тежестта и особеностите на клиничната изява могат да окажат някои подлежащи заболявания, имунен дефицит, приемани лекарства, недохранване и много други. Най-общо заболяването се характеризира със следните клинични признаци:

• инкубационен период: времето от заразяването до появата на първите оплаквания или инкубационният период на инфекцията варира в широки граници и може да продължи от 2 до 20 дни
• начални прояви: заболяването има внезапно начало с висока температура, симптоми от страна на нервната система с помрачаване на съзнанието и прояви на тифна треска. Инициалният токсикоинфекциозен синдром може да се прояви с различна тежест и вариабилна давност при отделните засегнати
• обрив: между четвъртия и седмия ден се появява характерен макуло-папулозен, петехиален или хеморагичен обрив по кожата на туловището и крайниците, който при неуточнената форма на инфекцията също може да покаже различни характеристики
• други прояви: при част от засегнатите са възможни прояви от страна на различни органи и системи, включително респираторни оплаквания, сърдечно-съдови нарушения, промени от страна на централната нервна система и други. Леталитетът при нелекувания тиф (треска) варира между 10 и 50 процента

Диагноза

Поставянето на диагнозата при неуточнен тиф в райони с ниска честота на заболяването често се оказва трудоемка. За потвърждаване на диагнозата и подпомагане изясняването на диференциалната диагноза често се налага назначаване на многобройни изследвания, включително:

• анамнеза и физикални находки: диагнозата се поставя въз основа на оплакванията на пациента и епидемиологичната ситуация. Посещение на район с висока заболеваемост, поява на характерните оплаквания и обрив в рамките на инкубационния период могат да подпомогнат диагностичния процес
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания, а в някои случаи и уринен анализ за оценка на общото състояние на засегнатите
• микробиологични изследвания: причинителят на петнистия тиф се доказва микробиологично. Най-бърз резултат се постига със серологичните изследвания, включително ELISA, PCR, имунофлуоресценция и други
• образна диагностика: за установяване на налична органна патология може да се назначи коремна ехография, рентгеново изследване, компютърна томография и други

Диференциална диагноза се прави с останалите рикетсиози. Твърде трудно е разграничаването на заболяването от Марсилска треска. Двете заболявания се разграничават, освен по епидемиологичните данни, но също и по наличието на tache noir и регионален лимфаденит при Марсилската треска. При трудни за разграничаване болни решаващо е серологичното изследване.

Лечение

Лечението при петнист тиф, неуточнен, включва подходяща етиологична терапия с антибиотици, към които причинителят показва висока чувствителност. Най-често лечението се провежда с антибиотици от групата на тетрациклините, като препарат на първи избор е дълго действащият доксициклин, приложен в подходящи доза за достатъчно продължителен период от време (обикновено около една седмица или няколко дни след трайно стабилизиране на температурата).

Опция на избор са и препаратите от групата на амфениколите (хлорамфеникол), някои квинолони, макролиди и други, приложени в подходящ дозов режим.

Допълнително се прилагат подходящи симптоматични средства, включително лекарства за понижение на температурата, аналгетици (при болки), противовъзпалителни средства, пробиотици и други.

Прогнозата се определя строго индивидуално и зависи до голяма степен от тежестта на протичане, наличието на развили се усложнения, ранното започване на антибиотично лечение и редица други фактори. Без лечение инфекцията показва риск от летален изход в значителен процент от случаите (според някои източници леталитетът може да достигне до и над 50 процента).

Профилактичните мерки са насочени към контрол над популациите на гризачите и техните ектопаразити, използване на подходящи репеленти, дезинфектанти, подходящо облекло и други общи мерки, както и избягване на посещение на райони с висока заболеваемост.

Изображения: freepik.com