Тиф, предизвикан от Rickettsia typhi МКБ A75.2

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Тиф, предизвикан от Rickettsia typhi, представлява остро инфекциозно заболяване, което има множество механизми на предаване, протича със системни прояви, розеолен или розеоло-папулозен обрив, прояви от страна на различни органи и системи, често засягане на нервната система.

При ранна диагностика и своевременно стартиране на подходяща антибиотична терапия болестта се откроява с добра прогноза.

Причинител и особености

Тиф, предизвикан от Rickettsia typhi, показва някои характерни особености, като се среща предимно в пренаселени райони, с ниски санитарно-битови условия, ниска здравна просвета на населението, затруднен достъп до медицински грижи. Характерно е:

• причинител и резервоар на инфекцията: резервоар на епидемичния петнист тиф са плъховете, мишките и други дребни гризачи. Rickettsia typhi се предава от гостоприемника (основно плъховете Rattus rattus, Rattus norvegicus) на бълхите по тях (Xenopsyla cheopis)
• особености на инфекцията при плъхове: инфекцията при плъховете е инапарентна, без явно видими белези на заболяване. Заразените бълхи поддържат инфекцията пожизнено. Тъй като в бълхите се инфектират основно ендотелните клетки на чревния тракт, то резервоарът на инфектираните бълхи се поддържа чрез хоризонтална трансмисия по вектора бълха-плъх-незаразена бълха. Когато се инфектират репродуктивните органи на бълхите, в редки случаи е възможна и трансовариална (вертикална) трансмисия
• заразяване: заразяването на хора възниква след инокулация на инфектиран фецес от бълхи на раздразненото място след ухапване. Инцидентно е възможно предаването по инхалационен път след вдишване на фини частички, заразени с причинителя. Заболяването не се предава директно от човек на човек, което следва да се вземе под внимание. Възприемчивостта към плъхов (епидемичен бълхов) тиф е всеобща. След преболедуване се създава траен имунитет
• патогенеза: клиничните прояви на плъховия (епидемичен бълхов) тиф се дължат на системна инфекция на ендотела на кръвоносните съдове. Пропускливостта им нараства, настъпва значителна екстравазация на течности, водеща до намаляване на обема на течностите в кръвоносната система, загуба на албумин и електролити. Кръвоносните съдове са изпълнени с бактериални тромби с натрупване и консумация на левкоцити и тромбоцити. Местните възпалителни промени и увредата на паренхима в различни тъкани водят до полиорганна симптоматика и лабораторни промени. Настъпилата хиповолемия е причина за преренална азотемия
• особености при развитие на усложнения: многобройните бактериални метастатични огнища в ендотелните клетки на чернодробните синуси и порталните тракове са в основата на чернодробната патология. В резултат на обширната увреда на кръвоносните съдове и хипоперфузията, причинена от загуба на обем през кръвоносните съдове, се стига до остра бъбречна недостатъчност, остра дихателна недостатъчност, мултиорганна недостатъчност

Симптоми

Тиф, предизвикан от Rickettsia typhi, протича често като класическите форми на петнист тиф, но с по-леко проявени симптоми и по-добра прогноза.

Клиничните характеристики на инфекцията включват:

• инкубационен период: инкубационният период (времето от заразяването до появата на първите клинични признаци) при тиф, предизвикан от Rickettsia typhi, е от 3 до 18 дни
• начални прояви: началото е внезапно с рязко повишаване на температурата, мъчително главоболие, болки по ставите и мускулите, епизоди на обилно изпотяване. Лицето е зачервено и оточно. Прибавят се хеморагичен конюнктивит, епистаксис, коремни болки, диарийни изхождания. За всички рикетсиози е характерна началната триада от висока температура, тежко главоболие и миалгия (мускулни болки)
• обрив: в края на първата седмица (между три и шест дни след първите признаци) се появяват и обриви, най-често розеоли или макули, които за разлика от тези при петнистия тиф, са разположени дифузно по тялото и крайниците, като щади дланите, стъпалата и лицето. Част от розеолите еволюират в папули, а в тежките случаи придобиват петехиален характер
• други прояви: в 5 до 10 процента от пациентите промените от страна на централната нервна система изпъкват на преден план. Обикновено те са преходни и се манифестират с парестезии, парези на черепно-мозъчни нерви, нарушения в зрението. Рядко се открива серозен менингит или промени в съзнанието
• усложнения: сред едни от най-често съобщаваните усложнения при тази форма на тиф се включват възпалителни промени по хода на черния дроб и белите дробове, остра бъбречна недостатъчност, менингоенцефалит и други

Диагноза

Ранната диагноза при тиф, предизвикан от Rickettsia typhi, се основава предимно на клинични данни за мултиситемно заболяване, протичащо на фона на температура в комбинация с някои характерни лабораторни и микробиологични находки:

• разпит и преглед: от значение е анамнеза за ухапване от бълхи, пребиваване или престой в регион с висока заболеваемост, данни за имунен дефицит, наличие на подлежащи заболявания. При физикалния преглед е необходим обстоен анализ на общото здравословно състояние, оглед на кожата и видимите лигавици, палпация на корем, сърдечно-съдов и белодробен статус
• лабораторни промени: назначават се подробни кръвни изследвания, а в някои случаи и уринен анализ, като се проследява за характерните промени при инфекциозни заболявания. В много от случаите се установяват промени в нивата на белите кръвни клетки, маркерите на възпалението, а при развитие на усложнения е възможно раздвижване и на други показатели
• серологични изследвания: серологичните изследвания имат важно значение за потвърждаване на диагнозата, различаване на отделните рикетсиози една от друга и определяне в някои случаи на тежестта на инфекциозния процес. Опция на избор е ELISA, PCR, индиректна флуоресценция, тестове за аглутинация, а в някои случаи може да се наложи извършване и на кожна биопсия
• образни изследвания: за оценка на наличния органни поражения е уместно назначаването на подходящи образни изследвания, най-често ехография на коремните органи, рентгеново изследване, компютърна томография и други

Диференциалната диагноза налага различаване от други рикетсиози, като епидемичен петнист тиф, петниста треска на Скалистите планини, човешка моноцитна ерлихиоза. Началните симптоми трябва да се отдиференцират от други инфекциозни заболявания, включително грип, малария, туберкулоза, лептоспироза, Ку-треска, болест на Кавазаки и други.

Лечение

Терапевтичният подход при потвърждаване на тиф, предизвикан от Rickettsia typhi, включва етиологично лечение с подходящи антибиотици, симптоматично лечение и при необходимост лечение на усложненията:

• етиологично лечение: средства на първи избор са антибиотиците от групата на тетрациклините, като предпочитан представител е доксициклин във връзка със своя дълъг плазмен полуживот. Отличават се с изключително висока ефективност, като кратките срокове на терапевтичния курс минимизират рисковете от странични ефекти при дългосрочна употреба на тези препарати (хепатотоксичност, костни деформации и проблеми със зъбите при подрастващи, отлагане в кожа, нокти, фотосензитивност и други). Опции на избор могат да бъдат някои макролиди (азитромицин, рокситромицин), амфениколи (хлорамфеникол) и квинолони (левофлоксацин, ципрофлоксацин) и други
• симптоматично лечение: в зависимост от оплакванията при конкретния пациент могат да се прилагат агенти от различни фармакологични групи в подходящи дози до отшумяване на симптоматиката

Прогнозата се определя строго индивидуално, като ранната диагноза и антибиотична терапия се асоциират с добра прогноза, нисък риск от усложнения и смъртност по-ниска от 5 процента в световен мащаб. Липсата на лечение, особено при пациенти с компрометирана имунна система, се асоциира с неблагоприятна прогноза, като в някои региони смъртността може да достигне високи нива.

Изображения: freepik.com