Рецидивиращ тиф [болест на Brill] МКБ A75.1

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Особена форма на петнистия тиф е така нареченият спорадичен петнист тиф или болест на Brill-Zinsser. Тази форма се наблюдава при възрастни, които са преболедували от петнист тиф в миналото и са останали заразоносители (вид латентна форма на инфекцията). Рецидивиращ тиф (болест на Brill) е атипична форма на петнист тиф, която представлява рецидив на прекарана в далечното минало инфекция с Rickettsia prowazekii.

При определени обстоятелства може да има важно епидемиологично значение и да провокира драстично увеличение на заболеваемостта от инфекцията.

Причинител и особености

Развива се години до десетилетия след първична инфекция от петнист тиф. Наблюдава се при възрастни, които са преболедували от петнист тиф в миналото и са останали заразоносители като по същество представлява вид латентна форма на инфекцията.

Патогенезата на заболяването не е изяснена. Предполага се, че причинителят персистира в ендотелните клетки на преболедувалия и при определени обстоятелства, като например силен стрес, тежко боледуване, многобройни оперативни интервенции, спад в имунната защита, заболяването рецидивира.

Причинителят на тази форма на петнист тиф е Rickettsia prowazekii, представляващ полиморфен Грам-отрицателен микроорганизъм, който се култивира на тъканни култури и кокоши ембриони, отделя ендоктоксин и показва относителна устойчивост към факторите на околната среда.

Увреждането на организма настъпва под въздействие на промените провокирани от самите причинители и отделяните от тях ендоктоксини (настъпва ендоктоксинемия).

При наличие на подходящи условия, като твърде населени помещения, ниска здравна и битова култура, лоши битови условия и други при наличие на въшки може да настъпи разпространение на заболяването.

Симптоми

Клиничната картина при болестта на Brill показва някои характерни особености и протича значително по-леко от класическите прояви на петнистия тиф, поради остатъчния имунитет от първата инфекция.

Отделните периоди на инфекцията (начален, обривен, реконвалесцентен) в много от случаите са трудни за разграничаване, като протичането им е значително по-леко, налице са по-оскъдни оплаквания, което от своя страна може да затрудни диагностичния процес, особено в райони, за които заболяването има инцидентен, спорадичен характер.

Характерно в клиничната картина са следните оплаквания:

• токсикоинфекциозен синдром: налице е умерено изразен токсикоинфекциозен синдром, по-кратък фебрилен период, по-лека симптоматика. Пациентите са отпаднали, оплакват се от болки в мускулите и ставите, възможно е главоболие, температура може да е субфебрилна или фебрилна, но без да достига драстично високи стойности
• обривен период: обривът обикновено е розеолен и протичането е доброкачествено, като допълнителните оплаквания често са оскъдни или едва набелязани
• реконвалесцентен период: в рамките на няколко седмици засегнатите се възстановяват напълно, особено при приложение на ранна антибиотична терапия

Рискът от усложнения е значително по-нисък, особено при своевременно започване на подходяща терапия.

Диагноза

Диагнозата при болест на Brill-Zinsser се основава на клинико-епидемиологичните данни, както и данните за предшестващо заболяване от епидемичен петнист тиф.

Значение има информацията за давността на оплакванията, техния вид и тежест, данни за прекарани наскоро тежки заболявания и потвърден спад в имунната защита, излагане на силен стрес и други фактори, които водят до отслабване на защитните механизми на организма.

Допълнително се назначават подробни кръвни изследвания за подпомагане на диференциалната диагноза в комбинация с някои специализирани серологични изследвания. При болестта на Brill-Zinsser обикновено се установява повишение на специфични имуноглобулини от тип IgG, без съществени промени в нивата на IgM, което може да подпомогне в някои случаи диференцирането между класическите форми на инфекцията и тази по-особена латентна форма на болестта.

Образна диагностика е необходима в случаите на клинични или лабораторни находки за увреждания на органите.

При диференциалната диагноза следва да се вземат под внимание някои други заболявания със сходства в клиничното протичане, включително туларемия, малария, инфекция с Epstein-Barr вируса, болест на Кавазаки, токсичен шоков синдром и други.

Лечение

Рецидивиращият тиф [болест на Brill] се третира както класическите форми на инфекцията, а именно с антибиотици от групата на тетрациклините. Продължителността на лечението варира в широки граници, като най-общо се препоръчва продължаване на антибиотичния прием в рамките на няколко дни след трайно нормализиране на температурата.

Освен тетрациклини (най-често се използва доксициклин, отличаващ се с дълъг плазмен полуживот) могат да се използват антибиотици от групата на амфениколите (например хлорамфеникол), а в някои случаи от полза могат да бъдат някои макролиди, квинолони и други препарати.

Тетрациклините са опция на първи избор във връзка с високата си активност срещу рикетсиите и постигане на бързи резултати.

На лица, които инцидентно са попаднали в ендемични райони, се препоръчват профилактични антибиотични курсове в рамките на около седем дни. Борбата с въшливостта и факторите, които спомагат нейното разпространение, са важни за профилактиката на петнистия тиф. Откриването на педикулозата се извършва при планови прегледи на различни колективи. Особено внимание се обръща на учениците и живеещите в общежития.

Изображения: freepik.com