Хламидиен конюнктивит (Н13.1*) МКБ A74.0

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Хламидиен конюнктивит (паратрахома) представлява инфекциозно заболяване на конюнктивалната лигавица, причинено от хламидии. Заразяването се извършва основно по контактен път, полов път (при контакт с генитални секрети), както и по време на раждане. Инфекцията има високо социално значение, тъй като става честа причина за хроничен конюнктивит, а при неглижиране може да причини трайни увреждания на зрението.

Причини и рискови фактори

Причинител на хламидийния конюнктивит е Chlamydia trachomatis, серотипове от D до K. Представлява облигатен вътреклетатъчен бактерий, който се размножава само в еукариотни клетки. Има изразен тропизъм към епителните клетки и лигавиците, като причинява възпалителен процес, клетъчна деструкция и хронични промени.

Хламидийният конюнктивит се счита за полово предавана болест. Заразяването става чрез автоинокулация, при контакт с очен секрет на болен от паратрахома или при контакт на очите с полов секрет. Най-често се засягат сексуално активни млади хора, като жените са по-податливи от мъжете. Особена форма на инфекцията е така нареченият неонатален конюнктивит, който се развива при преминаване на новороденото през родовия канал на майката с активна урогенитална хламидийна инфекция.

Рискът от заразяване е по-висок при полово активни лица, особено при честа смяна на половите партньори, липса на регулярни профилактични изследвания за сексуално трансмисивни заболявания, ниска лична и битова хигиена, споделяне на лични вещи, включително кърпи, дрехи, козметика и други.

За намаляване риска от неонаталните форми са въведени рутинни скринингови програми след раждане.

Хламидийният конюнктивит предизвиква остър възпалителен отговор с хиперемия и инфилтрация на конюнктивата с лимфоцити и макрофаги, образуване на фоликули и папили, а при хронифициране на процеса се развива субепителна фиброза и съдови промени.

Симптоми и усложнения

Инкубационният период (времето от рискова експозиция до поява на първи признаци на инфекцията в резултат от активно размножаване и развитие на причинителя) е около една до две седмици (между 5 и 14 дни).

Паратрахомата често е едностранно заболяване. Показва склонност към подостро или хронично (седмици до месеци) с отделяне на зелен жилав секрет главно сутрин, зачервени очи, усещане за чуждо тяло, парене, усещане за пясък в окото, сълзене, фотофобия, слепване на клепачите, замъглено зрение, подути клепачи.

Наблюдават се фоликули в долната част на конюнктивата, корнеален паннус, осезаемо увеличение на околоушните лимфни възли. По роговицата могат да се появят фини или груби епителни и субепителни инфилтрати. Рядко възникват цикатрикси, поради навременно лечение. Сексуалните партньори на пациентите могат да имат същите оплаквания. Успоредно с очните оплаквания при много от пациентите са налице и прояви на активна урогенитална хламидийна инфекция.

Неонаталната форма или неонаталният хламидиен конюнктивит обикновено се развива в рамките на 5 до 14 дни след раждането и протича с характерни промени. Наблюдава се подуване и зачервяване на клепачите, наличие на гъст мукопурулентен или серомукозен секрет. Обикновено стартира едностранно със засягане само на едното око, но показва склонност към двустранно ангажиране.

Липсата на лечение, неглижиране на оплакванията, самолечението крият риск от хронифициране на процеса и многобройни различни по вид и тежест усложнения. Сред по-характерните се включват хроничен фоликуларен конюнктивит с рецидиви, деформация на клепачите, формиране на панус (повърхностна съдова инвазия на роговицата), кератит с риск от трайно влошаване на зрителната острота, разпространение на инфекциозния процес и засягане на очната орбита, носовослъзния канал, а при новородени риск от развитие на отит, пневмония, сепсис.

Диагноза и изследвания

Диагнозата се поставя въз основа на анамнестичните данни, симптомите, физикалния преглед и микробиологичното доказване на причинителя:

• данни от анамнезата: при неонаталните форми най-важно е потвърждаването на активна хламидиална инфекция при родилката, докато при формите на инфекцията при възрастни значението имат данните за контакт с болни лица, множество сексуални партньори, рисково сексуално поведение
• физикални находки: при физикалния преглед обикновено се установява дифузна конюнктивална хиперемия, фоликуларна хиперплазия на тарзалната конюнктива, особено на долния клепач, наличие на мукопурулентен секрет. При хронифицирал процес могат да се открият папили, субепителни инфилтрати, фибротичин промени
• микробиологични изследвания: изготвя се препарат от конюнктивален секрет, който се оцветява по Giemsa. Класическата находка е откриването на базофилни интрацитоплазмени включвания. Използват се още имунофлуоресцентни и серологични тестове. Изолиране на хламидиите се извършва само в специално оборудвани за целта лаборатории и от обучен персонал

В диференциалната диагноза следва да се имат предвид други форми на конюнктивит, включително аденовирусен, херпесен, стафилококов, стрептококов, гонококов, алергичен конюнктивит, както и трахома (инфекция с Chlamydia trachomatis серотип от А до С), някои автоимунни заболявания с ангажиране на очите, като например синдром на Сьогрен и други.

Лечение

Терапията при хламидиен конюнктивит има за цел елиминиране на инфекцията, във връзка с което е много важно уточняването на симптомите и от страна на урогениталния тракт (често очната инфекция се съпътства и от урогенитална).

Системно се прилагат подходящи макролиди, най-често азитромицин в еднократна доза, а при новородени опция на избор е еритромицин за две седмици. При необходимост може да се предприеме лечение с тетрациклини, например доксициклин, за период от една седмица. При противопоказания, алергия или неефективност на макролиди и тетрациклини опция на избор са някои квинолони, например левофлоксацин и офлоксацин.

Локалното лечение на хламидиен конюнктивит се извършва с антибиотични капки или маз, съдържащи азитормицин или еритромицин, като е необходимо приложение в рамките на две до три седмици. За облекчаване на дискомфорта могат да се прилагат изкуствени сълзи.

Необходимо е поддържането на висока лична и битова хигиена, измиване на очите с чиста вода, редовно почистване на секретите с физиологичен разтвор и повишено внимание за развитие на рецидив.

Тъй хламидийният конюнктивит е полово предавана болест, винаги трябва да се търси коинфекция. Най-честата коинфекция е гонореята. Честа практика е терапията едновременно за хламидии и гонорея. Сексуалните партньори на пациентите трябва също да бъдат активно лекувани.

При навременно и адекватно лечение прогнозата при хламидиен конюнктивит е отлична, с пълно възстановяване и без остатъчни промени. При неглижиране на проявите е налице риск от хронифициране и развитие на допълнителни усложнения с риск от дългосрочни зрителни усложнения, а при новородени с риск от системни усложнения и необходимост от допълнителна хоспитализация за овладяването им.

Изображения: freepik.com